Литературна провокация с Ерика Джонг и „Страх от летене“

Страх от летене
  • "Страх от летене"
  • Автор: Ерика Джонг
  • Издателство: Обсидиан
  • Страници: 400
  • Година: 2018
  • Цена: 17.00
  • Оценка от Goodreads: 3.45
  • КУПИ
05.03.2019
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Понякога е интересно да избягаш от обичайния избор. Да се погъделичкаш с непознатото, да откриеш къде свършва твоят свят, къде изсветляват възгледите, с които е натоварен погледът ти и да прескочиш прага му.

„Страх от летене“ (изд. Обсидиан) беше моята лична литературна провокация. Роман, напоен с романтика и еротика, феминизъм и предизвикателен почерк. История, по женски цинична – с  мръсни думи и фантазии, скрити желания, бягство от обикновения живот на жената домакиня. История за чукане с разкопчан цип (‘zipless fuck’), изневяра, фройдистки уроци, психоанализа и наранени душевности. И въпреки това, книга, която не бих нарекла моя.

„Страх от летене“ е безспорен бестселър. С 27 милиона копия и превод на над 40 езика, той продължава да се печата. Публикуван за пръв път през 1973 г., романът е зареден с опустошителната енергия на сексуалната революция и бунтарския дух. Размива установените стереотипи и заявява открито на света, че жените също могат и мислят, искат и мечтаят за секс. Нежен, мръсен, груб, романтичен, истински секс, но не в името да създадем бъдещо поколение, а посветен изцяло на удоволствието и животинската страст.

Още по-открояващо и будещо внимание се явява обстоятелството, че „Страх от летене“ е полуавтобиографична история, описваща до голяма степен живота на самата авторка Ерика Джонг. Образите на писателка и героиня и границите между реалност и фикция са с неясни очертания. Еврейско потекло, детство в семейството на хора на изкуството, бракове, рзводи, мъж психиатър, писателска кариера и литературата като живот – сянката на Ерика Джонг, е хвърлена върху протагонистката Изадора Уинг.

За „Страх от летене“ Хенри Милър казва: „Тази книга ще влезе в историята на литературата“. И навярно е прав, щом ехото от този впечатляващ смел вик, отразяващ женския стремеж към свобода, скандално разкъсващ порядките, все още се къпе в читателско внимание. И все пак, ехо. Феминизмът и днес има своите идейни сподвижници, но сякаш концептуалният му център е изместен встрани. Сексуалната революция е пораснала от емоциите и желанията до реалната мисъл за еманципацията – развитие, равенство между половете, права и сформирането на жената като личност. Почти като преход от обект в субект. Революция с по-тежка отговорност – общата представа за свобода. Поне за мен и в моите очи, в досега с  моята сетивност, вибрациите на равноправието звучат така.

Въпреки това „Страх от летене“ изгради представа и остави в мен усещането, че разлиствам архивен вестник. Вестник от 1973 г., който не отразява новини,  а само настроенията, формиращи непълна картина от случилото се. Понякога успява да те накара да откликнеш, настъпва моментно оживление, но на заден план в гънките на съзнанието, остава времевият отпечатък. Следа, напомняща ни, че ни делят  46 години от тази фикционално-реалистична действителност.

Близо половин век по-късно, бунтарството не се асоциира с волния език, позволяващ ни да сме атрактивно вулгарни, а напротив – с възможността да се запазим „непорочни“ в хаоса на мръснишкия глад, обзел бита ни. Сексът е извън кревата, не защото е разкрепостен, а защото се случва в рекламата, кино индустрията, музикалния бизнес. Навсякъде. Личният живот не е ситуиран между четири очи, а е предмет на широка обществена дискусия. Моето е общо – съкровени мисли, нужди, идеали. Предлагат се и може да си ги „купим“.

Може би затова посланията в „Страх от летене“ заседнаха плитчина, не дръзнаха да ме приобщят към силата на мотивите си, не заплувах в монотонността на ежедневието, поглъщащо средностатистическата домакиня от близкото минало, не се събудих, за да възроптая срещу стагнацията, тиранично завладяла женския ум, сърце и душа. Останах с 398 страници неангажиращо четиво за из път и частични бледи заключения.

Нямаше го онзи приковаващ момент на себеоткриване в сюжета, онези редове, които са проекция на съзнанието. Посланията, които винаги си носил, но никога не си намирал точните думи, в които да ги облечеш и предложиш на света. Нямаше я причината да спра да чета, за да ги запиша, да ги съхраня и отъждествя със съществуването им. Да ги превърна в мои.

Понякога е ценно да избягаш от обичайния избор – така откриваш къде свършва личния ти свят и къде изсветляват възгледите, с които си натоварен. Със „Страх от летене“ моите гледища останаха анемични, но в мастилото на Ерика Джонг може да се съдържа пигмент от вашите.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян Гуглев„Добри мъже“ на Артуро Перес-Реверте за прогреса на човешката мисъл02.07.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика