Грешката, която хората допускат с Хитлер е, че го приемат за изключително същество, за чудовище извън всяка мяра, за безподобен варварин. Всъщност той е най-обикновен човек. Обикновен като злото. Обикновен като теб и мен. Всъщност кой знае дали утре няма да сме аз или ти? Кой може да се смята в пълна безопасност?

Европа без Втората Световна война? Европа без Хитлер? Свят, в който Адолф Х. e просто един художник сюреалист… Поредната брилянтна, шантава идея на Ерик-Еманюел Шмит. Романът „(Не)възможният Адолф“ разказва паралелно две истории – тази на Хитлер и тази на Адлоф Х. Книгата започва от приемния изпит в Художествената академия във Виена, където първият е скъсан, а вторият – приет. Двама герои с едно и също детство, които обаче поемат по коренно различни пътища. Двама човеци, направили своите избори. Противно на всички утвърдени правила, ще започна от края на книгата. След края на двете истории е публикувана част от дневника на Шмит. Пасажите от дневника са свързани с написването на самата книга. Там много точно са синтезирани идеите и причинно-следствените връзки на целия роман, мислите и тревогите на автора, реакциите на близките му и парадоксалните, но логични изводи. Например, че без Хитлер едва ли би имало Израел. 

Днес хората окарикатуряват Хитлер, за да оневинят себе си. Колкото по-различен е той, толкова по-малко прилича на тях. Всичките им приказки идват да кажат: „това не съм аз, той е луд, той е демонът на злото, той е извратен, накратко, той няма никаква връзка с мен“. Опасна наивност. Подозрителна ангелска доброта. Такава е фаталната клопка на добрите намерения. Разбира се, Хитлер се е държал като мръсник, разбира се, той остава нетърпим претъпник, разбира се, мразя го, не го понасям, ненавиждам го, но не мога да го изхвърля от човечеството. Щом е човек, значи е мой ближен, не мой далечен.

Романът е посветен на Георг Елзер – германец, който поставя самоделна бомба със закъснител и се опитва да убие Хитлер на 8 ноември 1939г. „Прелестен парадокс: пиша четиристотин страници книга, за да съживя един човек, а след това я посвещавам на неговия убиец.“

Точно това е Ерик-Еманюел Шмит. Прелестен парадокс. Очарователен контраст. Автор, който има идея да извади Хитлер от надчовешкия му, чудовищен образ, да го разбере, да го постави в друг контекст. В същото време, навлизайки в душата и тялото му от последните години, Шмит няма търпение да го убие. Писателят споделя, че още в началото, когато е подготвял своята книга, след четенето на документи и исторически факти, се е отдавал на последните страници на някоя Хитлерова биография. А именно страниците за самоубийството и изгарянето на Адолф.

Нужно ми е да се уверя, че е мъртъв. Окончателно мъртъв. Нужно ми е да успокоя себе си след часовете, прекарани над престъпления и зверства. Нужно ми е да вярвам, че това е приключило и никога вече няма да се случи. (…) Знам, че и да гоня демоните, това не променя нищо за света, нито за бъдещето. Злото е неизкоренимо. Вечно. Радикално. Възпроизвежда се и днес. Ще се възпроизвежда и утре.

До написването на последните редове на своя роман, Шмит без да иска влиза в кожата на своя герой, спи лошо и въобще се отдалечава от себе си, доближавайки се до диктатора. „Когато го убия, ще си възвърна тялото.“ Той признава удовлетворението и успокоението си от смъртта на озверелия Хитлер. Смърт, която Шмит причинява само на хартия, но реално изживява.

Ето такъв автор е Шмит. Автор, който не гледа от високо и действително разбира човешкото. Автор, който не се страхува да се идентифицира със собствените си демони. И да го признае. Автор, който изважда самия себе си от надчовешкия образ, който му създава обществото.

До такава степен е гениален. И до таква степен е човек. Аз също нямах търпение злият диктатор да изчезне и агонията да приключи. Което не ме прави чудовище, а човек. Човек, какъвто, впрочем, е бил и самият Хитлер.

„(Не)възможният Адолф“ е роман, който говори за много неща. Дори не мога да синтезирам всички теми. Шмит е помислил за всички аспекти на един живот. Обстоятелствата, случайностите, изборите, разсъжденията, крайностите. Тревогите на един човек, който губи сам себе си и обрича милиони други заради тази загуба. Властта. Любовта. Пропагандата. Игрите. Истините. Войната. Осъзнаването.

Много забележителни са появите на Фройд в романа. И тези на д-р Форстер, прилагал хипноза на войници на фронта през Първата световна война. Д-р Форстер, който по-късно е намерен „самоубит“, защото е заплашил да извади наяве психиатричното досие на тогавашния канцлер на Германия. Противопоставянето на двамата доктори като бялата и черната страна на психотерапията. Не защото Форстер е променил в действителност Хитлер с хипнозата си. А защото чрез подобен образ могат да се обяснят опростено не-полезните при неправилно прилагане практики на психоанализата.

Книгата обръща внимание на подсъзнанието. В кожата на Адолф Х. разбираме колко е важно човек да е наясно със себе си, да преодолее себе си, да се справи с несъзнаваното, страховете и травмите от детството до някаква приемлива степен. За да бъде после зрял и пълноценен.

В дневника си Шмит разказва за трите основни „грешки“ в литературата за Хитлер. Първа грешка: скритият еврейски произход на Хитлер. Втора грешка: изначалният антисемизъм на Хитлер. Трета грешка: сексуалността на Хитлер. Със своята лека, но неприкрита неприязън към посредствеността, Шмит обяснява мотивите за появилите се през годините теории. Простичкото му обяснение обаче е плод на задълбочен анализ и задълбочено познаване на човешката психика.

„Тези текстове целят да кажат: „Хитлер не е мен, във всеки случай не е като мен.“ Моята книга ще бъде капан, поставен пред тази мисъл. Показвайки, че Хитлер би могъл да стане различен от това, което е бил, ще накарам всеки читател да усети, че и самият той би могъл да стане Хитлер.“

Това е книга, която действително ще накара всеки читател да се замисли. Книга от която ще научите много. За историята, за омразата, за сексуалността и любовта. За Хитлер и за самите себе си.

-Какво е човек? – подхвана бащата. – Човекът се състои от избори и обстоятелства. Никой няма власт над обстоятелствата, но всеки има власт над своите избори.