„Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро – ревю

Never Let Me Go
  • "Never Let Me Go"
  • Автор: Казуо Ишигуро
  • Издателство: Лабиринт
  • Страници: 264
  • Година: 2010 (на български 2016)
  • Цена: 16 лв.
  • Оценка от Goodreads: 3,8/5
  • КУПИ
26.10.2018

Казуо Ишигуро е английски писател от японски произход. Роден е на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки, но шест години по-късно семейството му се преселва във Великобритания. Завършва Английска филология и Философия в Университета на Кент и защитава докторат по творческо писане в Университета на Източна Англия.

През 1983 г. получава британско гражданство, а през 1989 г. е удостоен с награда „Букър“ за „Остатъкът от деня“. Понастоящем е 63-годишен и живее с жена си и дъщеря си в Лондон. През 2017 г. получава Нобелова награда за литература.

Японците са особена порода писатели. Макар отраснал и живеещ във Великобритания, Ишигуро е неизменно свързан с японската култура. Мисля си, че това е причината да се отличава по стил и начин на изразяване от повечето съвременни европейски и американски автори.

От бедния ми опит с пишещите японци (Мураками и Ишигуро са единствените, които познавам), мога непрофесионално и субективно да заключа, че в начина им на писане има нещо много специално и различно – тайнственост, неприсъща за други автори. Недоизказаност, метафоричност, митологизация дори.

Четейки, имам неприятното чувство, че не съм разбрала всичко, което съдържат произведенията им. А литература, която поражда въпроси, трудно остава незабелязана. Именно на това се дължат безспорните успехи на Казуо Ишигуро.

„Никога не ме оставяй“ на 40 езика

„Никога не ме оставяй“ е едно от най-известните произведения на обичания автор. Роман, преведен на над 40 езика и номиниран за три награди в годината на издаването си. Година по-късно (през 2006 г.) печели ‘Alex Award’ – престижна награда на Американската организация на библиотеките (American Library Association – ALA).

Тази награда се дава всяка година на 10 книги, написани за възрастни, които указват огромно влияние върху младежите между 12 и 18 години. На български романът излиза благодарение на издателство „Лабиринт“ през 2016 г.

„Никога не ме оставяй“ е обявен от ‘Time’ за роман на 2005 и включен в класацията им за 100-те най-добри английски романа между 1923 и 2005 г. По книгата е направена филмова адаптация от Марк Романек през 2010 г., в която една от главните роли е на Кийра Найтли. Филмът има 7 награди и 23 номинации.

Книги от Казуо Ишигуро
Книги от Казуо Ишигуро

Впечатлих ли ви вече или да продължавам да изреждам отличията на тази история? Въпросните стотици отличия не са никак случайни. Сюжетът е новаторски, разтърсващ, замислящ, емоционален.

Уж напълно фиктивна история, а героите са болезнено истински в ишигуровския антиутопичен свят. Не ми се иска да преразказвам, да цитирам или да разкривам събития от романа, защото всеки опит за подобен разказ би бил непълен и повърхностен.

Според New Yorker, „Никога не ме оставяй“ е „красива и плашеща книга, защото работи на няколко различни нива: тя е почти като пародия на английските частни училища, като критика върху някои очертаващи се медицински практики, но най-вече е алегория за начина, по който живеем.“ (изт. „Капитал“, 2017)

Безспорно тъжна и докосваща, тази книга вплита в себе си много от болните теми на нашето живеене. Хваща ни съвсем неподготвени и ни повежда през един измислен свят. Но човешката природа и душа не са измислица. Макар и не-съвсем-човеци, героите мислят, чувстват и обичат.

Романът ни хваща за гърлото и ни задушава, защото показва как живеем в действителност. Показва как бягаме от себе си. Как мечтаем и страдаме. Какво ни налага обществото. Говори се за възпитаването на деца, за стереотипите, за правилното и грешното, за междучовешките отношения и още много други важни неща.

Историята започва от настоящето на Кати и е разказана от първо лице, а ретроспекциите в следващите глави ни разкриват нейния свят и живот. Кати, Томи и Рут са трима приятели, отраснали заедно в отдалечен пансион.

Те се натъкват на въпроса кой всъщност иска всички да сме еднакви и взаимозаменяеми, защо се налага да доказваме, че имаме душа, защо жестокостта се е превърнала в норма, защо се примиряваме безропотно с неправдата, защо постоянно предаваме онези, които обичаме най-много. („Никога не ме оставяй“, „Лабиринт“2016, задна корица)

„Никога не ме оставяй“ още ме държи за гърлото. Задушавам се всеки път, в който си я припомня. Влияе на решенията ми, на изборите, които правя, на начина, по който виждам себе си. И макар в повечето време да не се замисляме много за проблемите на нашето човечество, след тази книга дълго мислих за света. Начинът, по който живеем, е страшен.

„Никога не ме оставяй“ е книга за загубите, които търпим за живота като горчив избор, за нелекия човешки жребий в свят, където всичко е за продан.

Мислите, че тези описания на романа са тъжни и тежки? Самият той е още по-болезнен. Но единственият начин да победим болката, е да се вгледаме в нея.  И тук като във всяка велика книга болката на отделния човек е болката на целия свят. От хората зависи да разберат защо и къде грешат.

Едва ли светът ще се излекува с това разбиране, но дори един променен живот е достатъчен. Моят вече се промени. Този роман е задължително четиво за всеки, който се осмелява да промени нагласата си към света, посредством история за болки, страхове и жестокост. Заслужава си вглеждането в и осмислянето на страшния свят на Ишигуро, защото само така бихме могли да предотвратим пренасянето му в действителността.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Йорданка ВеселиноваВъзможно ли е да разцъфнем през есента?25.10.2018

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE