„Отивам си е възвратен глагол“ – не можеш да се завърнеш, без да си отидеш

Отивам си е възвратен глагол
  • "Отивам си е възвратен глагол"
  • Автор: Тайе Селаси
  • Издателство: Жанет 45
  • Страници: 372
  • Година: 2018
  • Цена: 18.00 лв.
  • Оценка от Goodreads: 3.83
  • КУПИ
20.03.2019
…Човек никога не се чувства у дома си, докато чувства срам, и това няма как да се промени

Книгата „Отивам си е възвратен глагол“ на Тайе Селаси (издателство Жанет 45) не ми звучеше чуждо. Който е чел “Завръщане” на Яа Джаси, веднага ще открие паралели – не в стила или в повествованието, но със сигурност в една от основните теми – емигрантството като изпитание за индивида и неговото поколение.

Неслучайно избрах по-горния цитат, за да започна това ревю. В днешния космополитен свят думата „дом“ е разтегливо понятие особено в големи държави като Америка, където националната принадлежност на много хора е като паяжина, свързваща различни страни и дори континенти. Да имаш дом и да се почувстваш у дома си обаче са две различни неща. Именно този проблем заляга в основата на романа на Селаси. Куеку, ганаец и Фола, нигерийка идват в САЩ като емигранти и решават да свържат живота си. Още с този наглед незначителен факт започва завръзката на историята.

През 70-те години стотици ганайци отиват в Нигерия с надеждата за по-добър живот. Само десетилие по-късно обаче политическото напрежение между Нигерия и Гана води до кървави конфликти между хората, както и до експулсацията на всички незаконни имигранти в Нигерия в срок от две седмици през 1983. Най-ожесточено нигерийците са настроени срещу ганайските емигранти и навсякъде се чува скандирането „Гана, вън“, лозунг, който става символ на въпросния исторически период както и на ксенофобските настроения. Именно „Гана, вън“ е и оригиналното заглавие на романа, което обаче налага от чуждестранните преводачи голяма доза изобретателност, защото „конотациите, свързани с лозунга (…) работят на друго ниво”, по думите на Бистра Андреева (българския преводач на романа).

В Америка Куеку и Фола полагат основите на своя съвместен живот. Докато Куеку се издига в кариерата си на лекар, Фола прави компромиси в името на семейството и техните четири деца. След нещастен случай в болницата Куеку като чернокож емигрант става изкупителна жертва в борбата на лични интереси. След като животът му се преобръща, самоидентичността на героя е поставена пред изпитание. Импулсивно първата реакция на героя е бягството – решение, което ще промени неговия живот и този на семейството му завинаги. Навярно съвсем преднамерено и в тази история “Гана напуска Нигерия”, за да се разгърне веднъж проблема за буквалното емигриране от родната страна и себеутвърждаването навън и паралелно търсенето на себе си и бягството от дома като механизъм за себеосъзнаване и завръщане.

Повествованието на Саласи е многопластово – тя работи с исторически аналогии, а стилът ѝ на писане изисква внимание и емоционална сетивност у читателя. Съдбата на африканските емигранти както и тяхното поколение вълнуват както Яа Джаси, така и Тайе Саласи и именно затова техните романи идентифицират духовни процеси и търсения, които очевидно засягат милиони афроамериканци. И двете авторки обаче проследяват своите герои не само в контекста на тяхното емигрантство, но и на тяхното личностно развитие.

Подходът на двете писателки обаче е много различен. Докато Джаси обрисува историята на един род, фокусът на Саласи е много по-изчистен. Тя се концентрира върху героите от семейството, като показва колко сложни са взаимоотношенията между онези, от които човек първо трябва да получи любов и подкрепа. От една страна родителите са противопоставени на децата, като действията на първите повлияват неминуемо на съдбата на вторите. Между децата, вече възрастни, също се зараждат противоречия, като с тъжна ирония се забелязва как всеки един от тях иска да избяга от себе си и да се размени с останалите, мислейки че техният живот е много по-добър. Между Куеку и Фола конфликтът се поражда от липсата на комуникация, което не убива любовта им, но връзката им като такава.

Общото за всички герои обаче е чувството за липса на дом и истинско семейство. От една страна като емигранти те нямат корени в страната, която вече е техен дом – проблем, който е дори по-драматичен за децата на емигранти отколкото за техните родители. От друга страна след напускането на Куеку семейството като опорна единица е разрушено. При тези обстоятелства на външна и вътрешна несигурност героите трябва да открият опора, като се справят със собствените си дилеми и се опитат да се завърнат отново един към друг по пътя на прошката.

  „Отивам си е възратен глагол“ може да се обобщи най-добре със собственото си красиво заглавие на български, благодарение на Бистра Андреева и Манол Пейков, защото само когато си си отишъл, можеш отново да се завърнеш.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина Николова„Завръщане“-то на Яа Джаси и „отиването“ на световния читател в Африка11.09.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика