„Пиле, змия, звяр и дюля“ – четири сладкодумни новели

Пиле, змия, звяр и дюля
  • "Пиле, змия, звяр и дюля"
  • Автор: Петко Симеонов
  • Издателство: ИК „Жанет 45“
  • Страници: 271
  • Година: 2019
  • Цена: 17.00
  • Оценка от Goodreads: 3.50
  • КУПИ
04.02.2020

„Пиле, змия, звяр и дюля“ е сборник с четири новели, примамващи ни с мистичност и тайнственост, като в същото време се подготвят да ни задушат с жесток реализъм за обществото, в което живеем. И каквото и да правим, обществото си има едни универсални правила и привички, които трудно можем да опитомим. После пак новелите може да ни омаят с някаква чудновата приказност и да ни поднесат с виртуозна сатиричност тегобите на героите.

И всичко това е представено по увлекателен и сладкодумен начин, някак си простичко, но с много смисъл, който обаче не се е скрит от погледа ни, а ни чака кротко да го посетим, за да ни се разкрие в пълния си блясък. Въпреки това авторът Петко Симеонов е оставил на места една тайнственост, която черпи вдъхновение както от народното творчество, така и от най-добрите примери в европейската литература.

В четирите новели в сборника „Пиле, змия, звяр и дюля“ се срещаме с добродушни маргинали, особняци, добродушковци, нещо като злодеи и т.н. Неслучайно започнах да изреждам от маргиналите. Във всяка новела главното действащо лице е именно маргиналът. Той или не може да се впише в обществото, колкото и да се опитва да следва и изпълнява привидно простите му правила, смятайки ги за норма за почтеност и благоприличие като Пешката от новелата „Пилето на рендовалната машина“, или ще бъде бунтар и ще се остави да го води чувството му за справедливост и честност като Змиелова от новелата „Змията през зимата“.

Разбира се, новелите не се ограничават само с това да изброяват възможните типове маргинали, които можем да срещнем в нашето общество. Героите са поставени в ситуации и проблеми, характерни най-вече за модерната ни история, като Петко Симеонов набляга много върху периода на комунизма, осмивайки го с тънък сарказъм. Но в същото време той не спестява и малките трагедии, разиграли не без помощта на тогавашния строй.

Както вече посочих, най-сериозно се откроява периодът на комунизма у нас – с всичките му недостатъци, тихо замазвани от пропагандата и обещанията за по-добър живот. Пешката от „Пилето на рендовалната машина“ откровено вярва и се осланя на зададените правила на социалистическото общество, без да осъзнава, че най-печеливши в крайна сметка си остават демагозите и лъжците, а неговите несгоди никога няма да се решат, колкото и да търси митичния приятел на баща му – Котев, който винаги го наблюдава и когато удари най-наложителният момент, той ще се появи и ще реши всичко с магическата пръчка на безкрайните си интелект и всевластие. А Змиелова от „Змията през зимата“ пък страда от честността си и откровеността си, които го карат да изобличава същите тези демагози и лъжци, които винаги са „по-напред с материала“ от Пешката.

Интересни са идеите на Петко Симеонов да вплете историята за скрито имане от времената на Османско владичество в нова версия на Биг Брадър, в която наследниците на имота, където е скрито имането, са вече толкова много, че единственият начин да определят кой да го вземе е да си спретнат риалити шоу с много зрелища за широката публика в третата новела „Звярът и съкровището“. В нея рязко се сблъскват два свята – този преди Освобождението и този, в който живеем днес, за да бъде осветена добре меркантилността, в която ежедневно се задушаваме и която ни тласка към безумия, която трайно е изместила по-стойностните неща като любовта и достойнството.

Именно в света, в който живеем днес – светът на многопартийната система, се развива и действието на последната новела, в която незаконният български син на Чарли Чаплин създава напрежение сред съгражданите си в музея, създаден в чест на баща му. Хората са разделени на две партии, които спорят за смисъла от музея и значимостта на Чарли Чаплин, като до консенсус или какъвто и да било смисъл от цялото нещо трудно се стига. Хората са потопени в един безконечен спор, чието безумие е изместило далеч по-важните и значими неща за общността в малкото градче.

„Пиле, змия, звяр и дюля“ ни пренася с лекота и спокойствие през проблеми и неволи, които обаче не ни дразнят с остротата си. В повечето случаи тази острота е притъпена с чудната и незабележима ирония на автора. Тя е толкова невидима, че наглед сериозните теми, които засяга Петко Симеонов, звучат като една забавна приказка. Сякаш те са невъзможни, хиперболизирани и са нещо далечно, имагинерно, което не бива толкова да ни тревожи, колкото да ни отнесе и отпусне.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Силата на думите” – слово, мощ и Иван Димитров22.10.2017

Още от Под Моста

Илияна МаринковаПет приказни филма за истински ШехерезадиКино