Протестът на улицата в литературата – „Хищни нокти“

Хищни нокти
  • "Хищни нокти"
  • Автор: Мирко Видойкович
  • Издателство: Colibri
  • Страници: 434
  • Година: 2004
  • Цена: 5
  • Оценка от Goodreads: 3.61/5
  • КУПИ
05.10.2020

Протестите днес са част от ежедневието ни и независимо от недоволството срещу тях, те са една дългоочаквана реакция (събуждане от дълбок сън, направо кома) срещу безобразията, които ни потискаха и задушаваха толкова много години.

Този текст не е срещу определен човек или партия. Този текст е срещу смазващото и парализиращо чувство за безпомощност, което мен и моето поколение – това на безкрайния преход, ни следва от рождението ни до днес. Защото ние сме закърмени с перманентния факт, че сме най-корумпирани, най-жалки, най-бедни, най-прости, най-некомпетентни и т.н. И съответно това е непроменимо, вечно, един кръст, който сме орисани цял живот да носим. Иначе сме много готин народ, що ли сме толкова прецакани? От малки ни учат, че от нас нищо не зависи. Уж живеем в бленувана демокрация и сме свободни, но същевременно сме зависими. Затова младите хора са уморени и искат промяна на модела, независимо от въпроса „Кой ще дойде след тези?“. Нима констатацията на Бай Ганьо „И едните, и другите са маскари!“ е спряла Алеко Константинов да бъде бунтар?!

Снимка: SRDJAN SRDJANOV

Но този текст не е свързан с Щастливеца. Свързан е с романа „Хищни нокти“ на сръбския автор Марко Видойкович. Не за друго, а защото описва време на безпътица, в каквото се намираме днес. Време, в което протестът един отчаян вик, молба за нормалност, потърсена по ненормален, понякога груб начин.

„Хищни нокти“ разказва за сръбската зима на 1996-97 г., която уродливо много прилича на днешния ден не само в България, но дори и в Беларус. Събитията и голяма част от лицата в нея са реални. През тази зима в Белград има ежедневно протести срещу Слободан Милошевич, породени от… подправяне на изборите за местна власт. Звучи познато.

Бунтът не е само срещу фалшификацията. Това е опитът на младото поколение да пребори гнилата система, в която е заставено да съществува, създадена от други хора, чиито морал и ценностна система са съмнителни. Това е опитът на младите да намерят посока, защото такава липсва в цялото бунище, където са загубени. Но проблемът е по-дълбок, защото под видимите събития прозира злото на хората в сянка. А докато тази поквара властва, времето за изграждане на нормалност се изчерпва. Не продължава ли да звучи все така познато?

Главният герой е студент по право в Белградския университет, от семейство на разведени родители, чийто живот е разбит, а бъдещето му е неясно. Той разпределя ежедневието си между протестите срещу Слободан Милошевич, приятелите си, една неясна, направо мистична любов и между разделените си майка и баща.

Той е от едно прецакано поколение, чиято младост е орисана да се изгуби и обезсмисли в едни турбулентни и неясни времена, в които измамата и захаросаните лъжи са нормалност за благоденствието на едни богопомазани далавераджии, които пият от последните сокове на обществото.

Този роман е груб, така както един отдавна очакван бунт протича. „Хищни нокти“ е една книга, която е много натуралистично написана с много цинизми и интимни подробности и едва ли ще се хареса на всеки вкус. Но грубостта не означава, че книгата е трудна. Не, увлекателна е и се чете за нула време. Особено днес, когато се сблъскват два свята по нашите улици.

Но има едно нещо, което различава историята в „Хищни нокти“ от нашето време. Докато в сръбската действителност от зимата на 1996-97 г. чувството за безпътица е доминантно, то у нас въпреки цялата поквара се намира посока, има ясно очертани искания, коренът на проблема е открит и за наша радост не се е оплел и в кървав междуетнически конфликт.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол ПанковаЗа Нобеловата награда за литература, скандалите и носителите тази година17.10.2019

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър