Разкази от примата на модерната литература – Вирджиния Улф

Разкази
  • "Разкази"
  • Автор: Вирджиния Улф
  • Издателство: Колибри
  • Страници: 208
  • Година: 2019
  • Цена: 16
  • Оценка от Goodreads: 4.50/5.00
  • КУПИ
21.06.2019

„Изкуството е онова, което сетивата възприемат и го

възпроизвеждат през булото на душата.“

Едгар Алън По

Така започва предговора си Иглика Василева, преводач на новия сборник с разкази на Вирджиния Улф. Защото в ръцете си държим късче от душата на Улф, изкуство, което докосва нещо вътре в нас и гъделичка любопитството, карайки ни да продължаваме да разгръщаме страниците. Английската писателка е известна сред поколения от читатели. Тя е един от пионерите в модерната литература, а в произведенията ѝ ясно си личи развитието ѝ – традиционен, модерен и постмодерен период. В настоящото издание са събрани разкази от целия творчески път на Улф, с които добиваме ясна представа за нестихващите търсения и експерименти на XX век.

За Вирджиния Улф

Вирджиния Улф (1882-1941), или Аделайн Вирджиния Стивън, е британска писателка, есеист и издател, смятана за една от най-даровитите фигури на литературата през XX век. Улф става известна като феминистка, но за разлика от съвременните тенденции на „токсична“ пропаганда, младата писателка изтъква правото на истинско равенство между хората. Примата на литературната критика смело коментира вече изявени автори, като Хърбърт Уелс и Оскар Уайлд, хвърля нова светлина върху творчеството на Джейн Остин и не се колебае да бъде болезнено честна с колегите си по перо.

Успехите на сър Лесли Стивън, бащата на Вирджиния, като редактор и критик, оказват влияние върху Улф. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонските литературни кръгове и по-специално в Кръга „Блумсбъри“. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция:

 Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза.

За съжаление, Улф се оказва чувствителна към коментарите на критиците, а военните действия само подсилват депресията ѝ и знаменитата писателка слага край на живота си. Все пак за нас, любителите на литературна критика, Вирджиния Улф ще остане пример за професионализъм и истинското олицетворение на стремежа към равенство между жени и мъже.

За стила на Вирджиния Улф

Вирджиния Улф се отличава с особена наблюдателност и умение да прониква в дълбините на човешката душа. Нейните разкази не са наситени с действие и драматични обрати. Атмосферата е спокойна, думите се леят от страниците, за да обрисуват детайлно всеки образ. Персонажите са сякаш реални личности, които всеки момент ще излязат от книгата и ще оживеят пред очите ни. Техните тревоги и радости стават наши.

Улф обича експериментите. През целия си творчески път тя търси нови форми на романа, а жаждата за нововъведения я кара да създава все повече и повече разкази, търсейки идеалната литературна форма.

За разказите

Разказите, събрани в изданието на “Колибри”, са не само интересно четиво за любителите на модерната класика, но и прекрасен букет от най-доброто от Вирджиния Улф. Те ни дават завършения образ на една от най-обичаните писателки. Тръгваме от най-ранните ѝ разкази, за да достигнем до апогея на творчеството ѝ с едни по-ексцентрични и нестандартни за времето си похвати.

Улф остава в историята като граждански активна личност. Благодарение на това, героите са пъстри и разнообразни, от различни класи на обществото. Действие обикновено липсва, наблегнато е на мисли, чувства, образи, предмети.

Още в началото е поместен „Мистериозният случай на госпожица В.“ – една история за незабележимите хора. История за тези, които отминаваме всеки ден, а накрая осъзнаваме загубата им и празнината, която оставят. Но не бива да възприемаме госпожица В. като конкретна личност. Тя е олицетворение на всички безименни лица в големия град, на анонимността, от която страда обществото в началото на миналия век. Анонимност, която се усилва и до днес.

Не след дълго идва редът на „Предмети“, където Джон колекционира камъчета, късчета стъкло или керамика, като малко дете, което си играе по плажа и търси своите съкровища. Но бавно и полека вещите обладават напълно ума му и той става неспособен да мисли за друго. Само нови и нови „съкровища“ са му нужни. Напълно актуална история и до днес – личността отстъпва пред нуждата от притежание на материалното.

По-късните разкази на Улф наблягат на вътрешния свят на човека, на истинския му образ, а не на маската, която носи. Такива са „Равносметка“, „Дамата в огледалото: размишление“, „Госпожица Прайм“ и др.

„Хората не бива да оставят огледала да висят в стаите им, също както не бива да оставят отворени чековите си книжки или писма с признания за ужасни престъпления“

Оттук започват истинските експерименти на Вирджиния Улф. Формата на разказа се прелива в есе. Трудно е да се определи дали четем история, или просто размишленията за живота на разказвача, сънища и видения, които изплуват от дълбините на душата.

По-късно писателката отново се завръща към конкретни истории, но те не включват активно действие, а спомените на героите за отминали случки. Сборникът завършва с чудесните „Джипси помиярът“ и „Символът“. В първия семейство си спомня за техните кучета и очарователната Джипси. А в последния разказ от книгата ни залива известна носталгия и тъга, преклонение пред природата, но и страх от величествената планина. Меланхолията, която самата писателка изпитва по това време, се чете и в разказа ѝ.

Вирджиния Улф със сигурност си струва вниманието. Тя е един от най-дейните и търсещи автори на модернизма. Разказите ѝ са топли, истински и много задълбочени. Действието е оскъдно, но за сметка на вътрешния живот и мислите на героите. На моменти дори има допирни точки с магическия реализъм и силната му експресивност. Така че не се колебайте да започнете с разказите на Улф и да се потопите в нейния свят!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваВсички обичат О'Хенри или защо да четете "Даровете на влъхвите"03.02.2018

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Портретът на Дориан Грей“ – ефектно гмуркане в бездната на човешката душаТеатър