„Тайната библиотека на Леонардо“ – биографична книга с елементи на трилър

Тайната библиотека на Леонардо
  • "Тайната библиотека на Леонардо"
  • Автор: Франческо Фиорети
  • Издателство: Колибри
  • Страници: 272
  • Година: 2019
  • Цена: 16 лв.
  • Оценка от Goodreads: 3.00/5.00
  • КУПИ
25.06.2019

За автора

Италианският писател Франческо Фиорети (р. 1960 г.) започва творческата си кариера с огромен успех – дебютният му роман „Тайната книга на Данте“ (2011) месеци наред е на върха на литературните класации с продадени 700 000 екземпляра в Италия. Следват бестселърите „Тайната картина на Караваджо“, „Изгубеното пророчество на Данте“, както и адаптация в проза на Дантевия „Ад“. През 2018 г. Фиорети издава историческия трилър „Тайната библиотека на Леонардо“.

„Тайната библиотека на Леонардо“ – историята накратко

Действието се развива в края на XV – началото на XVI век, мястото е тогава разединената Италия. Период на войни между отделните италиански градове, на посегателства от страна на Франция, но и на разцвет в изкуството и възраждане на неоплатонизма. Леонардо да Винчи създава шедьовъра „Тайната вечеря“ и  изучава геометрията на телата с помощта на францисканския математик Лука Пачоли. Запознаваме се с Брунелески, Микеланджело и младия Рафаело. На фона на бурните политически борби и философските търсения е извършено едно убийство заради редки старинни трудове, откраднати са ценни книги, останали от Византия, а един шифър за тайна библиотека не дава мира на Леонардо.

Какво да очакваме от книгата?

„Тайната библиотека на Леонардо“ е определена като исторически трилър. Да, криминална нишка има, но тя далеч не е основното в книгата. За трилър не можем да говорим – напрегнатите моменти в цялото произведение са не повече от два. Действието не се развива в класическия екшън стил, както се случва при Дан Браун или Том Егеланд. Франческо Фиорети по-скоро набляга на биографичния разказ. Все пак това не е изцяло биографична книга –  художествената измислица е на лице, но под целия разказ си личи огромното проучване на исторически извори за личността на Леонардо да Винчи и останалите ренесансови творци и политици.

Повествованието върви бавно и с много детайлни пояснения. Като изключим убийството, което се случва в началото на книгата и към края е разкрито без особени усилия, през останалото време научаваме много факти за живота на самия да Винчи, за интересите и стремежите му. Четем една приказка за големия учен и художник. На моменти скучно произведение, но много образователно. Интересна е структурата на книгата – основният разказ се редува с извадки, подобни на дневник, разказани от името на самия Леонардо, което оставя привкус на автобиографичен роман и подсилва достоверността.

Ето и няколко препоръки на какво да наблегнете, ако четете романа на Фиорети:

Изкуството

Със сигурност ще научите много за най-известните произведения на Леонардо, като „Тайната вечеря“. Дадени са предположения за вдъхновенията на художника и откъде е черпил образите за картините си, но тези, които се интересуват от стилове и техники в живописта, ще останат разочаровани – почти не виждаме Леонардо в действие, основно следим неговите разсъждения как би могъл да реализира идеите си. Книгата ни среща и с другите големи имена на Ренесанса – Микеланджело и Рафаело, както и с някои от най-важните архитекти от периода.

Математиката

 „Математиката ни свързва именно с вечността и безкрайността на божествената субстанция.“

Из „Тайната библиотека на Леонардо“

Математиката е навсякъде около нас. Сякаш Бог е подредил всичко в логична последователност. Такива са разсъжденията на Леонардо да Винчи и Лука Пачоли. Съществена част е посветена на икосаедъра и неговата почти сакрална роля. Той е ключът към тайните. А за да ги разгадаем, първо трябва да разберем смисъла на самия икосаедър. Известно разочарование е, че всъщност Фиорети използва понятието икосаедър погрешно, давайки го като синоним на тяло с двадесет и шест стени. Почти невъзможно е да е срещал термина така в записки от Ренесанса. Понятието идва от гръцки и означава двадесетостен – едно от платоновите тела. В книга се говори за ромбикубоктаедър – архимедово тяло с осемнадесет квадрата и осем триъгълника за стени. А осмицата е считана за сакрално число, символ на вечността и безкрайността.

Историята

Ако се интересувате от историята и политическите интриги на миналото, тази книга е точно за вас. За разлика от повечето исторически трилъри, където художествената измислица е в голямо количество, тук Франческо Фиорети разказва с точност много от реалните исторически събития, белязали периода около Великите географски открития. Борджиите се домогват до религиозна и светска власт. Борба за влияние, династически бракове, заговори и жертви на политиката – на този фон твори да Винчи, а Пачоли прави своите математически проучвания.

„Тайната библиотека на Леонардо“ определено не е интересен криминален роман. Тя е добър избор за хората, които харесват биографични творби и не очакват активно действие от романа. Наистина образователно четиво, разкриващо ни интересни факти от математиката и политическия живот на онова време. Ако нямате интерес в тези области, има опасност да ви бъде скучно. Но пък историята на Леонардо е впечатляваща сама по себе си. Така че, ако търсите нестандартно четиво за лятото, възползвайте се!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Даниела ЛаловаСладко-горчивата симфония в „За мишките и хората“ от Джон Стайнбек06.07.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевМузиката като отдушник: Twenty One Pilots и пътят им към успехаМузика