Умберто Еко за казуса „Как се пътува със сьомга“ – ревю

Как се пътува със сьомга
  • "Как се пътува със сьомга"
  • Автор: Умберто Еко
  • Издателство: Колибри
  • Страници: 176
  • Година: 2018
  • Цена: 15
  • Оценка от Goodreads: 3.86
  • КУПИ
04.06.2019

Все ми се иска да се наситя на Умберто Еко и да престана да бягам до книжарницата всеки път, когато издадат нова негова книга. Уви, невъзможно е! Италианският публицист и философ си остава един от най-любимите ми автори, не защото разбирам лесно и бързо написаното, а защото знам, че съм прочела нещо уникално, което рано или късно ще осмисля. И ще вникна поне малко в гениалната мисъл на тази прозорлива личност.

Защо Умберто Еко ОТНОВО е толкова страхотен?

Смея да твърдя, че имам прилично чувство за хумор, а личната ми “Топ 3” класация за велики хумористи включва Джером Джером, Дъглас Адамс и Тери Пратчет. Днес изпитвам лека тъга от факта, че трябва да изместя някого от тях, за да сложа на негово място Умберто Еко. Защото след всяко изречение в “Как се пътува със сьомга” се смеех на глас искрено и от сърце. Не, това не е книга с вицове, нито такава с хумористични разкази, а още по-малко с истории за злополучни английски джентълмени, депресирани роботи или странни магьосници. Това е просто книга за “нещата от живота”, кратки анекдоти и статии (всъщност, един неопределен жанр) за всичко, което виждаме около нас. И за всичко, което Умберто Еко е преживял между 1985 и 2016 г. (в този период Еко списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“).

Защо да пътуваш със сьомга?

Какво има в тази тънка книга? Всичко, от което се нуждаем, за да разберем, че не само ние често констатираме потресаващата действителност, а и знаменитият Умберто Еко. Всеки текст, публикуван през годините, очевидно е писан с желание и неподправено чувство за хумор, ирония и сатира. И ако двама от гореспоменатите английски джентълмени успяват да ни разсмеят с истории от битието на фантастични създания, то “Как се пътува със сьомга” наподобява най-много стила на Джером Джером (да си припомним “Трима души в една лодка” или “Как да пътуваме зад граница”). Разликата е, че не следим роман, а отделни истории, които са непоправимо забавни. Тематиката е многоцветна, преминаваме през безумията на бюрокрацията, суетата на медиите, нелепите телевизионни продукции, проблемите на съвременната култура и модерното общество.

Как да пътуваш със сьомга?

Знаете колко е трудно да си поискаш книга в някои библиотеки, нали? Е, това е, защото горките библиотекари рядко са запазили целостта си през многобройните години на тежък физически труд. Огромните и високи рафтове не предразполагат дребнички и нежни хора да се катерят по тях. За съжаление, налага се…

„ Идеалният библиотекар преди всичко трябва да куца, за да бъде надлежно удължено времето за поемане на поръчката, слизане в подземието и връщане. За персонала, който се предвижда да достига по-високите рафтове, над осем метра, с помощта на стълба, важи изискването липсващата ръка да бъде заменена с протеза с кука поради съображения за сигурност.“

Само тези от вас, които не са срещали италианец на живо, не са забелязали странния факт, че личните им документи приличат на нещо средно между ученически бележник и хартия от баница. Очевидно на Умберто Еко му прави впечатление, че същото се случва и с шофьорските книжки. Фалшифицирането на тези документи е повече от лесно, но коя администрация в южна страна би се съгласила с факта?! За един лист хартия чакаш година-две-три….

„Но може би е съвсем просто: според мен зад цялата тази история с книжките стои някоя чужда велика сила.“

Да си дойдем на думата за сьомгата. Изобщо не е добре да помъквате такива неща със себе си, особено ако ще ползвате самолет. Не е сигурно ще оцелее ли въпросната пушена сьомга или не. А още по-тежко става, ако се налага да я съхранявате в луксозен хотел.

„Издателят ми в момента е бесен и ме мисли за хрантутник. Сьомгата не става за ядене. Децата ми казаха да намаля пиенето.“

Сигурно се чудите какво да четете през лятото и неминуемо отваряте всички статии със заглавия от типа: “Пет много добри книги за лятната ваканция”, “Топ книги, с които да изглеждате умни на плажа” и т.н. А Умберто Еко е възмутен как ни подценяват всички медии и се захваща със собствена класация.

„Надмощие взема все пак досадната привичка читателят да бъде считан за бавноразвиващ се, поради което сме свидетели как писатели… се надпреварват да предлагат четива, които всеки човек със средно културно равнище би следвало да е прочел още в средното училище.“

Как се пише заключение?

Умберто Еко нагледно ни показва как се пише въведение и на кого е препоръчително да се благодари винаги. Ние обаче вече сме на заключението. Защо да прочетете точно “Как се пътува със сьомга”? Ако сте чели някой от романите на италианския автор, знаете колко интересни, задълбочени, криминални, а в същото време и философски, са те. Още преди светът да полудее по “Шифърът на Леонардо” имахме “Името на розата” и “Махалото на Фуко”. Няма нищо по-добро от това да видите истинското лице на любим писател, а “Как се пътува със сьомга” ни дава тази възможност. Искрен, неподправен, ироничен, реалист – откриваме какво стои под шапката на известния италианец.

Ако пък сте чели есета от Еко, значи наистина сте запалени фенове и просто трябва да имате тази (каква ирония!) жълта книжка в колекцията си. Тя е толкова луда, колкото подсказва и цветът на корицата ѝ. За разлика обаче от останалите сборници с публицистика и есета на Еко, тук не четем за семиотика, лингвистика или културология, а за собственото си ежедневие. Отново и отново откриваме себе си и виждаме нашето общество във всеки от тези кратки текстове. Просто изповедите на един човек и как се вписва в модерния свят.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Елис Eмин„Нашата история“ – наръчник на раздялата27.07.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE