„Възпламеняване“ – книга не просто за четене, но и за изживяване

Възпламеняване
  • "Възпламеняване"
  • Автор: Крис Клийв
  • Издателство: ICU
  • Страници: 252
  • Година: 2018
  • Цена: 15 лв.
  • Оценка от Goodreads: 3.60
  • КУПИ
12.04.2019

Болезнена реалност, страх, гняв и разделение – всичко това в една книга, даваща ни възможност да усетим какво изпитва човек, загубил близките си в една фанатична борба, борба, в която човекът е просто единица, част от поредната трагична статистика.

Книгата e от онези, които ти е трудно да започнеш, четеш бавно, а след последната дума те оставят без дъх, променен и ранен.

„Скъпи Осама“ – така започва дългото гневно писмо на една обикновена жена, загубила всичко. Това писмо е насочено към човека, който е отнел нейното всичко, настояще, бъдеще, живот.

Героинята на Крис Клийв е измислена, но е и съвсем реална. Тя е майката на загинал, съпругата на убит, сестра на ранен и починал от раните си човек. Чували сме за нея, виждали сме я плачеща на телевизионния екран или на снимки в социалните мрежи, но можем ли да разберем наистина болката ѝ? Съчувстваме ли ѝ, или ежедневното фабрикуване на трагедии ни направи толкова безчувствени, че приемаме зверствата като нещо нормално, а смъртните случаи – само като статистика?

Е, „Възпламеняване“ не само ще събуди емпатията у нас, но ѝ ще ни принуди да съпреживеем трагедията, ще изпитаме горчивия гняв на героинята, ще плачем с нейните сълзи.

Защо обаче? Кое ѝ е толкова специалното, че да успее да събуди отново „човешкото в човека“?

Истината – тя е онази сила, която ще ни подтикне да чувстваме. Героинята на Клийв не е идеализирана, образът ѝ е разкрит чрез всичките ѝ грешки, с битовите проблеми, с които всеки нефикционален човек, тоест всеки герой на реалността, се сблъсква. Именно това прави героинята толкова близка до нас, а чувствата ѝ – наши.

Епистоларният роман показва реалния глас на болката. Думите на героинята са лишени от излишен патос, те са остри и груби, благодарение на което звучат толкова истински, а ехото от тях отеква в сърцата ни.

На фона на личната трагедия виждаме Лондон опустял и уплашен – смърт, болка, кръв, ужас и сирени. Същият този Лондон става реалност в деня след премиерата на книгата. Нелепа случайност, която прави книгата едно зловещо предсказание на онова, което предстои, на онова, което се случва и днес.

Този Лондон обаче се възстановява, длъжен е да го направи. Длъжен е да продължи да живее и да тупти със сърцата на милионите, които се опълчват на терора, които не се страхуват да вярват, че човещината ще надделее.

„Ти нарани Лондон Осама но не го унищожи и никога няма да успееш. Лондон е като мен твърде мизерeн бедняк и невежа за да осъзнае кога са го унищожили. Онази сутрин когато погледнах към изгряващото слънце между доковете знаех със сигурност. Аз съм Лондон Осама аз съм целият свят. Убий ме с бомбите си копеленце нещастно и аз сама ще построя отново себе си още по-силна. Твърде глупава съм за да направя друго аз съм жена издигната върху останките от себе си.“

В писмото ѝ няма запетайки, няма място за тях. Само гняв, непресторени остри думи. Тези думи стават и нашите собствени, защото и ние самите сме съпреживели част от една трагедия. Това прави „Възпламеняване“ книга не просто за четене, но и за изживяване.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия ИлиеваВреме за обичане с „Американският любовник“17.05.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър