„Златният дъжд“ на Владимир Сунгарски или как се сваля император

Златният дъжд
  • "Златният дъжд"
  • Автор:
  • Издателство: Парадокс
  • Страници: 484
  • Година: 2011
  • Цена: 20
  • Оценка от Goodreads: 4.25
  • КУПИ
01.04.2019

За Древен Рим е написано толкова, колкото сигурно не е изчетено. Макар и в училище да се засягат определени етапи от развитието на Римската империя, нейната история изглежда необятна за мащабите на нормалното човешко възприятие. Не само заради огромното ѝ присъствие в миналото на Европа, Африка и Азия, но и заради богатството от гледни точки и интерпретации на текстовете, издаващи ни повече за живота на хората в този изрязък от времевата линия.

Родният автор Владимир Сунгарски ни предлага точно това в мини-новелата си „Император Котрикс“ Един абсолютно богат микс от любопитни факти и данни за Древен Рим по времето на скандалния император Комод, син на Марк Аврелий. Вълнуващата историческа разходка, облечена в запленяващ художествен текст, хвърля светлина върху събитията от последните години на Комод и отстраняването му, което е спорна точка от миналото на империята.

Освен преподавател по френска лингвистика в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ и преводач на известни заглавия, сред които „Седмата функция на езика“ и „Славата на империята“, Владимир Сунгарски е и запален изследовател на античната история. Неговият труд, обхващащ един от най-бурните и скандали епизоди в историята на Рим, се публикува след обилна серия от проучвания и редакции, които авторът извършва с цел мини новелата му да е максимално обективна и отразяваща времето, в което се развива основното действие – Януари – Март, 193 г. Сл. Хр.

Творбата е поместена в книгата „Златният дъжд“ публикувана от издателство „Парадокс“. Общото между иначе различните по сюжет и герои истории е, че и в трите авторът разглежда спорни теми. Личи си сериозен опит за разбулване на няколко мистерии около различни конспирации и заговори. От дълбока древност до сега те винаги са съпътствали по един или друг начин държавната политика. Там където има власт и хора – има и желание за власт. Без значение от използваните инструменти и моралните им измерения. Потапяйки се в историята на Владимир Сунгарски и ставайки свидетели на нечестивите имперски игри и войни в Древен Рим, ние можем много лесно да направим паралел със сегашната обстановка и да осъзнаем, че модерния мултикултурен свят е поел по пътя на Римската Империя.

Почти всеки познава репликата, широко тиражирана в съвремието – „Целта оправдава средствата“ – истината е, че в оригинал тя е звучала така – „Ако целта е спасение на душата, то целта оправдава средствата“. Незнайно как до нас достига съкратеният вариант на дадена мисъл или максима, което предопределя по съвсем друг начин употребата ѝ, както е в случая с конкретната фраза.

По същия начин стоят нещата с историята и Римската империя. Ако до човек достига само едната част от истината, само едната гледна точка, а не колкото се може повече, неговият поглед ще е опростен, но въпреки това ще представлява цялото му мнение и така той ще вади погрешни цялостни изводи. Ако в училище децата учат за величието на Римската империя, то в „Император Котрикс“ любителите на историята могат да видят и едно друго нейно лице, доста по-сенчесто. По-важното обаче, което трябва да се отбележи е, че автора се е постарал самата история да бъде представена от различни ъгли. Получава се така, че имаме разказ в разказа. Главното действие бива предадено от галът  грабител на антики и внушителен боец Котрикс успял да се възкачи до високи нива в политическата йерархия.

Представете си пищна вечеря, в която виното се лее като дъжд, а около масата са се събрали стари познайници от елита на управлението, които коментират случки и събития отпреди тяхното встъпване във власт. Е, Котрикс е основния разказвач, тъй като е бил пряко свързан с скандалния император Комод. Войнът бива нает да обучава вманиаченият в битки владетел, чиято фикс идея е пълен триумф на всички гладиаторски арени.

Имащият се за Херакъл държавен глава избива с копия диви животни за радост на тълпите и побеждава врагове, които така или иначе нямат друг избор. Кръвта се лее, а масите са в екстаз, но един остър и чепат ум остава извън споделяната от повечето заблуда и започва да разгадава сплетните и интригите, готвещи се зад нищо не подозиращият император.

Уникалното на историята е, че тя постоянно повдига разсъждения и въпроси в читателското съзнание. Защо например Марк Аврелий се смята за толкова ключова и важна фигура за величието на Рим, при условие, че е разчупил досега следваната система, което в крайна сметка малко или много води до сътресения, които бавно и постепенно детерминират краха на империята. Ако идеята на модела е била властимащите да преминат през теренно обучение в различни провинции и да израснат като управляващи, а не да получат всичко на готово, то защо Марк Аврелий допуска неговият син, който има изключителни девиации в поведението, да поведе мощната и развитата цивилизация.

Владимир Сунгарски ни превежда описателно към порядките на римската аристокрация. Но мини новелата не е само диалози и описания. В нея има и стабилна доза екшън. Той се развива не само на арената, но и в двореца, тъй като се оказва, че Котрикс всъщност е нает за една много по-специална мисия.

Обективният поглед над времената от управлението на Комод обхваща доста критични негови точки като състоянието на преторианските елитни части и нивото на ценностно развитие при социума. А действието е обилно напоено с шокиращи случки и деяния, които хем хвърлят в потрес, хем и разпалват повече четенето на историята. Тъй като доста рядко в литературата днешно време се набляга върху ясното изложение на фактите, такива каквито са. Особено когато са свързани с брутални сцени.

Все повече виждаме как части от историята се променят и смекчават. Ето защо е ценно да се четат мини новели като „Император Котрикс“ – те не спестявайки нищо от конкретна история, предоставят възможност на читателите сами да си извадят конкретните изводи. Когато в дадена история е показана само едната страна, това доста често въздейства вредно на четящия, особено този, който задълбочава, защото ощетява формирането на собственото му мнение. Понякога обаче познаването на всички ъгли може и да е парадоксално, а много хора имат като вроден страх от сблъсъка с противоречията, защото това им напомня на личните. Единственият начин обаче личността да израстнев е – с обективно развити мнения и становища, което може да стане единствено с анализиране на всички аспекти. Като златен дъжд, който всъщност отмива съзнанието. И прояснява погледа. Очаквайте скоро ревю на следващата мини новела.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян Гуглев„Чернобилска молитва“ – неразказаната история на една катастрофа14.12.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE