Кино

„Роди се звезда“: подценената у нас класика, която се превърна в „Титаник“ на 21-ви век

13.02.2019

Забавно нещо е сезонът на наградите. Способен да разделя хората на лагери, както по време на изборите за правителство или президент. Само дето не се е чуло да има разведени двойки заради това, че съпругът е искал „Лунна светлина“ да спечели „Оскар“ за най-добър филм, вместо „Ла Ла Ленд“, а съпругата – обратното.

Тазгодишният сезон отново разбунтува моята иначе миролюбива душа, която обаче не може да разбере защо хората не намират онова, което аз виждам, в любимия ми филм от изминалата година. „Роди се звезда“ си спечели място в сърцето ми, но за да не прозвуча като субективна припадаща фенка, ще кажа, че причината не е китарата и брадата на Брадли Купър, нито пък самото присъствие на Лейди Гага, тъй като не съм я харесвала особено преди това.

Обичат го, не го обичат…

Предполагам, че влюбването във филм, песен или друг вид изкуство е както с това в хората – можеш да изброиш няколко причини, но все пак не можеш да обясниш какво стои в основата. „Роди се звезда“ ме грабна с музиката, драматизма на няколко нива, операторския поглед, себеотдайната игра и цялостна подготовка, която си личи, че е вложена в сложен проект като този. А истинската магия вероятно се дължи на наелектризиращата химия между Брадли Купър и Лейди Гага, която прави вълнуващ един сюжет, получил свой трети римейк.  

Оставяйки мнението ми настрана, критици и академици вече са се произнесли, а филмът на Брадли Купър има 5 номинации „Златен глобус“ (две от които спечелени) и се бори за 8 награди „Оскар“. За съжаление, „Роди се звезда“ засега следва съдбата на заглавията, които още през есента са набелязани за абсолютен фаворит, а на следващата година остават почти с празни ръце.

Зрителите, поне в моето обкръжение, също не изглеждат въодушевени от филма, който така обикнах и дори отидох да гледам три пъти на кино – нещо, което не ми се беше случвало от „Ла Ла Ленд“ насам. А когато разбрах, че хладният прием не се среща само у нас, реших да проуча защо всъщност „Роди се звезда“ остава недооценен извън родината си.

Съдейки по приходите в бокс офиса в останалите континенти, анализаторите забелязват, че има нещо, което не пали интереса на чуждестранните зрители. Една от причините се оказва жанровата специфика. „Роди се звезда“ не може да се определи нито като мюзикъл, тъй като героите не си разменят реплики пеейки, нито като биографичен филм, защото персонажите не са действителни личности. По-правилно е да се нарече музикална драма, но дефиницията не е толкова важна, колкото фактът, че подобна комбинация не се оказва достатъчно вълнуваща за масовия зрител – както сама по себе си, но и още повече, когато в кината има други филми, посветени на реални музиканти, като „Бохемска рапсодия“.

По темата “Hollywood Reporter” пише, че друго заглавие, доближаващо се жанрово до „Роди се звезда“, е „Бодигард“ от 1992 г. Изданието смята обаче, че екшън елементите са му помогнали да бъде приет сред по-широка публика. За разлика от неговия поп и R’n’B саундтрак, кънтри и рок стилът в песните от филма на Брадли Купър има по-малък шанс да резонира със зрителите отвъд Щатите.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"Фаталният чар на вечните кино икони07.09.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаПриказният свят на детството с любими детски приказкиЛитература