С какво се занимава „днешната младеж“? Един разговор за българските дисиденти

Пред декември коридорите на средно училище „Стефан Караджа“ в град Каварна, където учат учениците от началния курс, осъмнаха променени. Празните преди стени сега са изпълнени с рисунки на герои от българския анимационен сериал „Златната ябълка“. Зад този проект стоят участниците от клуб „Ложа дисиденти“ с ръководител госпожа Адилина Зайкова. Това не е първата дейност на училищния клуб.

Докато обществото се възмущава от днешната младеж, се срещам със Станислава Савишева, член на клуба, която ми разказва с какво се занимават младите „дисиденти“ в Каварна.

Карина Николова: Би ли представила с няколко думи клуб „Ложа дисиденти“?

Станислава Савишева: „Ложа дисиденти“ е клуб по гражданско образование към средно училище „Стефан Караджа“ в град Каварна. Основан е през 2014 г. и е под ръководството на госпожа Адилина Зайкова. Кръстили сме го с това име, защото се смятаме за хора с различно мислене, които искат да направят някаква позитивна промяна и в училището, и в града.

Откакто клубът съществува, сме се занимавали с много дейности – участване в градски чествания, инициативи за празници, провеждане на открити занимания в институции, организиране на шествия, популяризиране на националните ценности и др. В училище се усеща голяма промяна. В клуба има повече от 40 човека…

К.: 40 дисиденти!

С.: Да! При условие, че обикновено учениците не искат да се включват в никакви извънкласни дейности, големият интерес към „Ложа дисиденти“ показва, че клубът ги е привлякъл с нещо. Учениците искат да оставят следа.

К.: Вие действително оставяте следи. Би ли ми разказал за последния проект, по който работите?

С.: Ще започна с едно интро. Първата идея за боядисване на училищен етаж дойде още преди две години. Решихме, че задължително трябва да личи българското. Със седействието на училищното настоятелство, което ни осигури материали и отвори за нас сградата през почивните дни, успяхме да нарисуваме на третия етаж трибагреникът, да напишем химна, както и български стихотворения и цитати на известни личности и от книги. Нарисувахме и силуети на революционери, духовници и др.

Тази година решихме да минем на следващото ниво с по-трудни за направа неща. Идеята за рисуването на детски герои по етажите на училището, на които учат деца от началния курс, дойде много отдавна, но реализирането й беше по-бавно. Искахме да изпипаме нещата. За нас беше важно освен децата да се забавляват и да се чувстват уютно в училище, да се докоснат и до българското, затова избрахме да нарисуваме героите от българския сериал „Златната ябълка“. Свързахме се със създателите на сериала. Те ни дадоха своето разрешение и подкрепа. Трябва да вмъкна, че всички герои са обвързани с български приказки и поверия и са облечени в народни носии. Има караконджули например.

Освен рисуването на героите, което ние ръчно направихме с малки трикчета, към всеки герой сме добавили описание като черти от характера му и неговата роля в сериала. На местата, които ни останаха, сложихме цитати от български стихотворения, приказки, детски книги. Подбрахме такива, които на пръв поглед имат прост смисъл, но всъщност крият много по-дълбоко значение. Може би сега децата не ги осъзнават, но след време със сигурност ще разберат какво сме искали да им предадем.

К.: Какви нови проекти ви предстоят?

С.: Престои ни отдаването на почит към Васил Левски и честването на националния празник. Имаме и още два етажа за боядисване! /смее се/

К.: С какво ще бъдат изрисувани те?

С.: Искаме да измислим нещо интересно и новаторско. Надявам се да успея да се включа, въпреки че завършвам тази година. Този клуб има светло бъдеще. Децата са изключително креативни, а преподавателят ни винаги е изпълнен с нови идеи. Има още доста неща, които могат да бъдат направени.

К.: Считаш себе си за „дисидент“. В какво още вярваш?

С.: С всичко, което правиш, трябва да оставиш някаква следа за другите. За мен е много важно хората не да се учат от мен, а да бъдат вдъхновени да следват мечтите си. Рисунките и другите инициативи на клуб „Ложа дисиденти“ са не просто израз на българското, но и опит хората да бъдат вдъхновени да правят каквото искат, да виждат, че е възможно да следват своите цели.

К.: Всички знаем какво говорят за бъдещето на младежта в държава като България. Какво те вдъхновява да преследваш мечтите си тук?

С.: Фактът, че след такива инициативи виждам пламъка в очите на хората. Това някак ги събужда. Имах честта да изнасям слово на миналогодишното честване на националния празник и ми направи впечатление, че хората действително се вслушваха в това, което казвах. Може би ще запомнят само една част от него, но все пак е нещо. Именно това, което успявам да предам на околните със заниманията си, ме мотивира и движи напред. Смятам, че ще оставя следа, дори и минимална.

К.: Постоянно слушаме от различни източници, че младите хора нямат амбиция, но вашият клуб е доказателство за друго. Каква е „днешната младеж“ през твоя поглед?

С.: Младите хора имат нужда някой да ги чуе, да ги изслуша. Не мисля, че светът деградира или че младите хора са по-малко способни от миналото поколение. Те просто се нуждаят от подкрепа, мотивация, както и от хора, които да подклаждат техния пламък, а не да го изгасят. Нашият клуб има толкова много последователи именно защото всяко мнение бива чуто. Младите хора трябва да се чувстват значими, а не стъпквани от учители, работодатели и т.н.

К.: Представи се, че сме в една приказна реалност. Ти можеш да създадеш проект за младите хора в България. Имаш всички условия, както и подходящо финансиране. /смеем се/ Какво е първото нещо, което ти идва наум?

С.: Бих направила някакво мероприятие по празниците. Сега се сещам за едно коледно парти, което бяхме правили в училищния салон. Бих искала да инвестирам в нещо, което ще направи хората щастливи и ще ги накара да почувстват топлина. За това не са необходими всичките средства на света, а труд, амбиция и желание. Би било мероприятие, на което хората ще могат да комуникират, да пийнат нещо топличко, а защо не и да почетат.

К.: Какво би искала да кажеш на младите и на по-възрастните хора в България?

С.: На младите хора в България бих казала да бъдат по-будни и да не се отказват от това, което желаят, дори да е по-различно и наразбрано от възрастните. Противоречието между поколенията съществува, откакто свят светува, а поради проблемите, случили се в исторически план в България, разликата между млади и стари е още по-голяма.

На по-възрастните бих казала да позволяват на младите да бъдат себе си, да не отхвърлят всичко още в първия момент, защото различното е красиво и може да се окаже много успешно.

Карина Николова

е на 24 и изучава магистърска степен по “Медии и политическа комуникация” в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение – различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to