„Събирач на трупове” носи надежда за възкресение на българското кино

Главна 1

Казват, че си гледал наистина добър филм, когато мислите ти продължават да се връщат към него дни след  това. Малко вероятно е това да не се случи с вас при среща със „Събирач на трупове” – един проект, за който тепърва ще се говори – не само заради предстоящото му разпространение, но и поради безспорните му качества.

Не се подвеждайте от заглавието – лентата не е хорър, нито трилър, въпреки че моментите, в които затаяваш дъх и сърцето ти се свива, са немалко. Те обаче се дължат на суровата реалност, в която героите са въвлечени. С действията си те погребват една или друга част от себе си, но остават ярки и многопластови, карайки зрителя да разбере и повярва в съществуването им, защото и при тях важи фактът, че никой не е само лош или само добър. Макар в началото да изглежда, че Христо (който превозва  труповете от мястото на смъртта до моргата) е изцяло от вторите, развитието му повдига въпросите дали може човек да остане чист, докосвайки се до злото в опит да го премахне, и какво губим и какво печелим, раздавайки се за другите. Блестящ в главната роля, пасваща му като ръкавица, е Стоян Радев, чийто събирач на трупове успява да запази детски наивното си излъчване въпреки сблъсъците на ангелската му душа със земните страсти.

к1

Те са предизвикани от ада на другите: първи сред тях наблюдаваме гангстера Роко – кой друг освен Михаил Билалов умее по-добре тези типажи, а тук и в комбинация с мустак ала Вито Корлеоне, внасящ лека гротеска – и неговата метреса Катя, в която Христо има лошия късмет да се влюби. Теодора Духовникова със замах изгражда сложна личност, която в един момент буди симпатии със своята искреност и амбиция, а в следващия ги разрушава с егоизъм и надменност.

В образа на доброто момиче е Лидия Инджова, която е и лъчът светлина – от онези, които сякаш винаги са наблизо, но човек не различава преди да стане съвсем тъмно. С малка роля участва и Китодар Тодоров, чийто персонаж е забавен дори когато му е до плач. Симпатичен, но и противоречив герой изиграва Стефан Щерев като колегата от ромски произход, чиито мнения и интереси често си противоречат с тези на Христо, поставяйки по този начин общочовешки дилеми. И ето тук проличава едно от предимствата на историята – зрителят неизбежно се поставя на мястото на героите, убеждавайки се, че в някои ситуации няма правилни или грешни решения, а такива, които през призмата на собствените ни убеждения ни карат да се чувстваме по-добре, но дори и те не гарантират щастие. Защото това, което всъщност искаме да постигнем, е победа над чудовищата от собствените ни кошмари.

к3

Лентата успява да каже много с малко думи и дори без, благодарение на режисурата на дебютанта в пълнометражното кино Димитър Димитров, както и драматичния и находчив сценарий на Марин Дамянов, който ни тласка в крайностите на сълзи и смях. В съчетание с деликатната операторска работа на Борис Славков и безупречна актьорска игра, „Събирач на трупове” е драма, която успява да развълнува от начало до край, носейки горчивината на нашето съвремие заедно с надеждата, че след най-тъмната и студена нощ ни чака по-светъл ден. След такава прожекция напускаме киносалона с натежало сърце, но и удовлетворени заради изгледаното доказателство, че българското кино възкръсва по-силно отвсякога.
мейкинг

След края на филма в Зала 1 на Фестивален и конгресен център нямаше човек, който да аплодира седнал част от екипа на „Събирач на трупове”, специално дошъл да представи лентата за първи път пред варненска публика. Актьорът Стефан Щерев на два пъти инициира селфи с партньорите си Теодора Духовникова, Стоян Радев и зрителите – непосредствено преди началото (споделено в Instagram) и след края на прожекцията („мейкинга” виждаме на кадър, заснет от оператора Борис Славков). Така морската столица добави още един незабравим емоционален спомен към филмовите си преживявания, чийто музикален фон беше записаната за филма песен от Рут Колева „Все пак”.

Автор: Деница Димитрова

Прочетете още: Интервю на “Под Моста” с големия варненски актьор Стоян Радев

 

 

Деница Димитрова
е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to