Кино

Събота вечер с 5 филмови предложения за европейско кино

26.10.2020

Колкото и тягостно да се препъват дните, рано или късно, съботата все пак ни спохожда. Обикновено влиза незабелязано, в противовес на по-големия си доведен брат понеделника. Усещаме я в липсата на сутрешна аларма (е, стига да помислим навреме). След това утрото преминава в уроци по протяжност и лекота. В тях се учим да пием кафето си със скоростта на контузена в 43-ия крак стоножка с възпален ишиас, тръгнала на паша у съседа. Нали неговата трева е най-зелена.

Докато се обърнем, съботата се е настананила на дивана, кръстосала е нехайно крака върху холната масичка и люпейки семки ни пита: „Какво ще гледаме?“. С риск да пропуснете възможността да отвърнете проникновено: „А на теб какво ти се гледа?“, може да хвърлите един поглед върху следните заглавия. Почти сме убедени, че ако запознаете съботата с европейското кино, ще се появи химия помежду им.

За всичко е виновен Фройд (Tutta colpa di Freud) – Италия, 2014

В “За всичко е виновен Фройд“ се срещаме с Франческо Тарамели, самотен баща на три вече пораснали дъщери. Макар докоснали се до зрелостта, те продължават да търсят напътствията и съветите на своя баща. Особено при обстоятелството, че той е практикуващ психоаналитик. Именно поради това Франческо се оказва отдушник на всички спънки и житейски несгоди в любовта на трите сестри. Докато те, от своя страна, разказват в подробности своите премеждия съвсем спокойно, излегнати на кошетката в неговия кабинет.

Марта работи в малка книжарница, където среща глух мъж, крадящ от изложените по рафтовете книги. За обща изненада тя не само не го докладва в полицейското управление, но дори се влюбва в него. В живота на Сара са се настанили куп неуспешни връзки… с жени. Уморена от взаимоотношенията с тях, тя решава да стане хетеросексуална, за да открие какво всъщност прави мъжете толкова специални. Най-малката дъщеря в семейството – Ема, която скоро е навършила пълнолетие, е в тайна връзка с петдесет годишен женен архитект. И за да бъде хаосът пълноценен – Франческо се влюбва.

Не бих казала, че филмът се бори да бъде наречен произведение на изкуството, но въпреки това не е отнета силата му да усмихва очите, отправили се към него. В по-лековатия му дух е  очарованието да излезеш за момент извън мислите си и да се оставиш на безвремието, което един филм може да ти даде.

Да почукаш на райските врати (Knockin’ on Heaven’s Door) – Германия, 1997

Трейлър на английски език ‘Knockin’ on Heaven’s door’

‘Knockin’ on Heaven’s Door’ е от онези филми, към които макар и да не се връщаш често, помниш дълго. Мартин и Руди делят стая в болнично отделение, където разбират, че и на двамата е поставена диагнозата рак в последен стадий. Запознанството им съвсем скоро прераства в щуро приятелство, което придобива интересен развой. След като Руди споделя, че никога не е вижал морето, се заражда планът да избягат заедно за едно последно пътешествие.

Вдъхновени от идеята и мотивирани от солидното количество погълната текила, „бегълците“ по пижами открадват първата изпречила се пред очите им кола, а именно Мерцедес кабрио от 60-те години. Той се оказва собственост на шайка гангстери, които искат си върнат както автомобила, така и пистолета, скрит в жабката.

Филмът носи онзи поглед, в който хуморът и трънливите емоции съществуват в симбиоза от едната страна на монетата. И точно в това разхвърляне на душевността прозира истинският вкус на живеенето. Горчиво-сладък, понякога солен като задържаните на ръба на клепачите ни капки или като морските пръски в края на пътя.

Хектор и търсенето на щастие (Hector and the Search For Happiness) – съвместна продукция, 2014

Официален трейлър ‘Hector and the Search For Happiness’

Спомням си, че за пръв път гледах ‘Hector and The Search for Happiness’ в Евросинема. Залата беше пълна, още преди да влезем. Вероятно бяха доблирали някои от местата, което автоматично ни изпрати извън обсега на конвенционалните седалки. Седнала на пътеката, въоръжена с появил се отнякъде стол, зачаках.

Обстоятелтвата ме вкиснаха. Прегръщах зимното си яке и шапката, ръкавиците и внушителната си чанта, в която ще кажеш, че носех цялата киша на софийските улици. В допълнение – столът ми се клатеше… почти колкото нервите. Да не говорим, че май въобще не ми се излизаше, защото ми беше студено (приоритети). След филма обаче бях убедена, че щастието го има, а аз вече мога да науча шаолинските деца монаси да изпитват радост от и към жиота.

А сега по същество и накратко. Филмът разказва за Хектор, психиатър, на когото му липсва житейски опит. Това го тласка към решението да осъществи проучване, което да го доведе до реалната дефиниция за щастие. Загрижен за своите пациенти и притеснен от неспособността си да им помогне, той започва своето търсене в какво се състои то. Но щастието не живее на конкретно място, затова Хектор предприема пътешествие, изпращащо го в различни точки на света. Хора, въпроси и отговори, представи и пейзажи се сливат, за да сформират житейските поуки и новата перспектива на Хектор към живота.

Недосегаемите (The Intouchables) – Франция, 2011

Официален трейлър ‘The Intouchables’

Макар да звучи по такъв начин, държа отначало да уточня, че „Недосегаемите“ НЕ е  филм със Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер, които летят на хеликоптер с главата надолу, докато раздават изстрели със затворени очи и същевременно се боксират с виетнамци.

Сюжетът е базиран на събития по действителен случай. Филип е заможен аристократ, който след злощастен полет с делтапланер остава изцяло парализиран от врата надолу. Принуден да се справи с положението, той организира подбор за болногледачи, тъй като се налага някой да поеме грижите за него. Позицията попада в ръцете на безработния Дрис, чернокож младеж, израснал в предрградията, който току-що е излязъл от затвора

На пръв поглед изборът изглежда напълно нелогичен и дори абсурден, но в един момент от първоначалните различия в светове им, се заражда истинско приятелство. Напасването е колкото тежко и объркващо, толкова и комично и будещо симпатии. А сформиралите се взаимоотношения между Дрис и Филип наподобяват нешлифована находка.

Филмът е номиниран за Златен глобус и определено заслужа да  бъде гледан, тъй като нагледно илюстрира колко лесно могат да бъдат изгладени  разминаванията от социален и икономически аспект, когато открием и докоснем човешкото у другия.

Еди Орела (Eddie the Eagle)  – Великобритания, 2015

Официален трейлър ‘Eddie the Eagle’

„Еди Орела“ отново разказва история, базирана на действителни събития.  Филмът проследява живота на Майкъл „Еди“ Едуърдс от детска възраст и неговата единствена мечта – да участва на Олимпийските игри. Дисциплината обаче е без значение за него, което е честа причина за поредица експерименти, разочарования, но не и примирение.

Опитите му в различните спортове непрестанно удрят на камък, но за сметка на това вярата му, че ще успее не се сломява, нито пък волята му. Моралната подкрепа Еди получава от най-верния си почитател, неговата майка, докато баща му, твърде скептичен, за да повярва в шансовете на сина си, остава на заден план. Всичко изглежда обречено на провал, до момента, в който се появява бъдещият треньор на Еди. Тласкан по-скоро от съжаление, той се заема с физическата подготвката на Майкъл, но също така се явява негова емоционална опора.

Майкъл Едуардс не само успява да сбъдне копнежа си, но се превръща в първия британски ски скачач, разписал се на Зимните олимпийски игри през 1988 г. А заради своя полет Майкъл Едуардс бива наречен Еди Орела. И ако отдадеността на леко „захлупеното“ момче, което вярва безотказно в стремежите си и успява да ги осъществи, не ви вдъхнови към смелост в мечтите, то не знам какво би могло.

Каква ще бъде съботата зависи от вас, но със сигурност няма да бъде празна!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКостадин Бонев: "Далеч от брега" е опит да се направи колективен портрет на едно цяло поколение18.11.2018

Още от Под Моста

Под МостаДигиталното образование – създаване на цифрова екосистемаОбразование