Театър

Съни Сънински: За „Островът“, безбройните въпроси и театъра като лаборатория за споделяне

29.11.2019

Снимки: Темелко Темелков

Споменахте, че продължавате да търсите нови форми в театъра. Откривате ли съмишленици?

Много. В момента в парковете, които изграждам, работят над четиристотин човека – хора от всякакъв калибър. Те, защо мислите, са тръгнали след мен? Заради финансовия интерес, може би, но не само. Просто им е интересно онова, което им предлагам да се случи. Същото е и в театъра, в „Островът” например. Защо толкова много хора се съгласяват да работят по проекта? Има нещо, което ги крепи. Да, много хора искат да се включват в интересни /подчертава/ неща.

Тоест идеята, вдъхновението, въображението…

Вие го казахте! Вдъхновението идва от идеята, а идеята идва… Трудно е да се каже откъде, но преди всичко от това, кой си, какво искаш и защо си дошъл на тази земя. Трябва да си наясно със себе си, да имаш цел.

Откъде черпите идеи? Какво Ви вълнува?

В момента ме вълнува откъде е произлязъл човекът. Знаете ли, че всички живи същества на света са произлезли от една-единствена клетка и тя се казвала „лука”. Това ме вълнува! И защо, ако има извънземни, ние не ги виждаме например. Освен това ме вълнува как ще изглежда един чифлик от стари къщи, с чийто строеж съм се захванал, как ще го възприемат хората. Различни неща ме вълнуват и там някъде е скрит отговорът на въпроса, който ми зададохте. Човек трябва да запалва съзнанието си от различни огнища, за да може да го изненадва постоянно. Не трябва пред себе си да виждаш граници.

Снимки: Темелко Темелков

Българинът като че ли обича да се оплаква – постоянно нещо стои пред успеха на плановете му. Любопитството ли Ви помага да работите и гледате на света с такъв оптимизъм?

Не знам защо сте останали с такова впечатление. Не съм сигурен, че вече е така. Хората, с които аз общувам, са други. Може би това се дължи и на факта, че преди съм чакал друг да реализира моите планове, а сега вече мога да разчитам само на себе си. Нещата зависят от мен. Нямам оправдание. Може би и аз съм имал преди такива моменти, но сега нямам около себе си хора, които мрънкат или казват, че нещо няма да се получи. Просто защото аз казвам, че това ще стане. Аз съм на ход. По-точно моето поколение е на ход. Ние сме онези, които трябва да дават пример, да даваме шанс на другите, но и да направим нещо.

Промени със сигурност настъпват. Може би са по-трудни видими за мен, защото не живея в България през цялото време.

Ще Ви дам още един хубав пример. От тази първоначална клетка „лука” до нашето съществуване са минали девет милиона години. Ами ако ние сме на първия милион години, промяната още ще е трудно видима. Възможно е и да съществуват различни измерения, т.е. да е възможно човек да се види в съвсем различни етапи от развитието си. Преди девет милиона години сме били само клетки, а сега… Като ембриона. Той също е в различно „измерение”, но това не означава, че той не е човек, който може да стане лидер на света. Може би някои сегашни процеси не се забелязват, защото те са в друго измерение. /смее се/

Снимки: Темелко Темелков

Но в тях има потенциал!

Не само, че има потенциал – в тях също текат процеси. Бъдете сигурни, че тези процеси са взривоопасни – и в политически, и в икономически, и в творчески, и в междучовешки, във всякакъв план. В България текат процеси, които много бързо ще кристализират. Сигурен съм. Затова запазвам правото си да ми задавате въпроси за „Островът”, след като сте го гледали. След сегашния разговор Вие имате определени представи за постановката, но те са в зародиш. След като го гледате, ще се родят идеи.

С удоволствие! Част от смисъла на театъра е да се сподели и обсъди, иначе много идеи остават в зародиш.

И не само. Много хора не стигат никога до същността на дадени произведения просто защото не са имали възможност да чуят гледната точка на автора. Вие като журналист можете да поправите много театрални журналисти и критици, които кастрираха и унищожиха българския театър точно защото налагаха форма и лансираха определени имена. Не че към мен не са се отнасяли така, но смятам, че това е грешка. Така не могат да се родят нови имена. Сега всички се опитват да са като „тоя” или „оня”. Театърът не е това. Театърът е лаборатория за споделяне, а начина за споделяне трябва да открие всеки сам. Там не се търси само темата, а и начина.

Тоест да се развие една сензитивност не само навън, към обкръщаващия свят, но и навътре – към собствената същност на твореца.

Именно. Интересно е да се сравни какво е вложил авторът, какво се е получило и как го е възприела публиката. Тетралната журналистиката трябва да даде глас и на автора, за да допринесе за един индиректен диалог между него и публиката. Рядко, след като човек направи някакво усилие, насреща получава положителен отговор или поне положително отношение. Трябва да се открие позитивното, да се оцени, че зад всяко нещо стоят усилия, човек да опита да вникне в смисъла, тоест трябва да се положи обратно усилие.

Снимки: Темелко Темелков

И като това се случи, негативната, обидна критика със сигурност намалява, както и оплакването и негодуванието. Трябва да се полагат усилия.

Именно. Не бъдете само наблюдаващи, станете действащи. Когато правих първите си спектакли, изповядвах тезата, че не може само чрез наблюдение да достигнеш до прозрение. Трябва чрез действие да достигнеш до прозрение. След това може да останеш и да си го съзерцаваш дълго, но то трябва да мине през теб.

И Томас Ман изповядва подобна теза във Вълшебната планина” – човек трябва постоянно да се занимава с нещо. Действието е живот.

В „Три сестри” Чехов казва: „Трябва да се работи”. В „Чайка” казва, че трябва да се търсят „нови форми”, нови светове. Непрекъснатото търсене и любопитство стои в основата на живота.

Следва продължение…

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаПиесата „Развратникът“ – Е.Е. Шмит, Дени Дидро и дефиницията за морал21.11.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература