Петте най-добри филма на Скарлет Йохансон

„Дух в броня“ е филм, който се появи и провали. Най-доброто нещо в него беше ремикса на песента на Depeche Mode ‘Enjoy the Silence’, направен от Ki:Theory в трейлъра му. Беше ни доста трудно обаче да се „насладим на тишината“, докато гледаме лента, която изглежда като направена с идеята да се изхарчи един огромен бюджет и да се създаде продукция, която да впечатлява с технологичната си иновативност. Никой не изглежда да е помислил задълбочено върху сюжета, взаимоотношенията между героите и посланието на лентата. Може би едно по-подходящо заглавие за него би било „Талантът на Скарлет в клетка“.

Следващата логична стъпка за този филм е да изчезне безвъзвратно, за да може раната в иначе блестящата актьорска кариера на Скарлет Йохансон да зарасне бързо. За да излекуваме тази рана в съзнанията си, нека си припомним някои от ролите на Скарлет, които е трудно да не харесваме. Списъкът с нейни филми, по-добри от „Дух в броня“ включва практически цялата й филмография. И въпреки това, представям ви пет филма на Йохансон, които са на светлинни години от това недоразумение.

5. „Под кожата“ (‘Under the Skin’, 2013)

Започвам с една добра научна фантастика. ‘Under the Skin’ е едва третият филм на британския режисьор Джонатан Глейзър, познат с ексцентричната работа в предишните си два филма – ‘Sexy Beast’ и ‘Birth’. Скарлет Йохансон играе извънземно същество, което остава неназовано до края на филма, затова ще я наричам Женската. Героинята й ловува обикновени мъже из шотландските улици. След третата си жертва Женската прекратява жертвоприношенията си, бяга от вероятния си господар – Мотоциклетиста, и опитва човешкия живот. Това, разбира се, косвено я убива, защото, въпреки че изглежда като човек, под кожата й се крие катраненочерно тяло.

Макар извънземно, героинята на Скарлет изглежда по-човешка от всяко нейно друго превъплъщение. Глейзър ни я показва обикновена и несъвършена. Виждаме я изплашена, умираща, но безскрупулна и безчувствено вглъбена в нещо, което дори не разбираме напълно. Актриса като Йохансон е странен избор за филм като този. В една сцена героинята й със смразяваща естественост влачи мъртво мъжко тяло с крехкото си телце, докато червенобузесто русо дете плаче на студен плаж, изоставено от току-що удавилите си се родители. Определено не сме свикнали да я виждаме в роли като тази и определено се надявам да я видим отново.

След ‘Under the Skin’ се убедих, че Скарлет Йохансон може да изиграе практически всичко, а актьорският й потенциал не бива да бъде ограничаван. Особено във филми като „Дух в броня“.

4. Marvel Cinematic Universe

Още от първия път, в който героинята на Скарлет Йохансон – Наташа Романов или Черната вдовица, започна да премята хора в „Железния човек 2“ си помислих, че това ще е любимият ми герой в цялата Вселана на Марвел. Когато се появи сред Отмъстителите се впечатлих от факта, че тя не генномодифициран суперчовек, не носи суперкостюм и не е скандинавски бог, но въпреки това се впуска наравно с всички тях във всяка битка. До появата на Алената вещица (Уонда Максимов), Черната вдовица е единствената жена в отбора. Но дори и след това тя остава единствената обикновена жена, доколкото можем да говорим за обикновеност в случая на Романов.

Наташа Романов е уравновесителното тяло в тази напомпана от енергия на алфа мъжкари напрегната група Отмъстители. Тя е особено близка с Ястребово око, който кръщава третото си дете Натаниел. Интересни са взаимоотношенията й с Капитан Америка и Хълк. Въпреки, че Романов се приема за чудовище на СССР, тя е лоялен, решителен и умел боец, който не се страхува и колебае да направи това, което мисли за редно.

Скарлет Йохансон е родена за ролята на Черната вдовица. Не бих могла да измисля по-подходящ човек, който да пресъздаде тази енергия на целенасоченост, увереност, борбеност и сдържана емоционалност. Нека запалим свещичка и да се помолим на „Марвел“ за филм, в който тя да е централната фигура.