Петте най-добри филма на Скарлет Йохансон

17.04.2017

3. „Момичето с перлената обица“ (‘Girl with a Pearl Earring’, 2003)

Връщам ви в 2003 година. Тогава Скарлет Йохансон изигра Грийт във филма, режисиран от Питър Уебър – „Момичето с перлената обица“. Той е адаптация на романа на Трейси Шевалие със същото заглавие.

Всеки е виждал картината на Йоханес Вермеер, нарисувана около 1656 година, която вдъхновява този филм. Никой обаче не знае кое е момичето, нарисувано така изкусно. „Момичето с перлената обица“ ни представя своето обяснение, което лесно може да не е истината, но пък е красиво поднесено и съм склонна да се оставя да бъда лъгана.

Героинята на Скарлет Йохансон – Грийт, е прислужница в дома на известния художник Йоханес Вермеер, изигран от Колин Фърт. Художникът подсъзнателно, усеща интелекта на момичето и възможността, при различни обстоятелства, тя самата да бъде артист. По поръчка на богатия си покровител Питър ван Руйвен, Вермеер започва да рисува нейния портрет.

Филмът не е от онези, в които героите стигат до крайности. Не виждаме любовни излияния, разделени семейства или опозорени девойки. Виждаме емоционална дълбочина, която трогва с простотата си. Виждаме и Скарлет, чиято героиня разбира, че чистите прозорци променят светлината в ателието. Йохансон влиза в образа на едно младо и любопитно момиче, което е достатъчно смело и разумно по един красив начин.

Тук, за разлика от „Дух с броня“, цялото й тяло е покрито с дебели катове дрехи, дори косите й са скрити под боне. Изглежда, това не и пречи да бъде впечатляваща.

2. „Изгубени в превода“ (‘Lost in Translation’, 2003)

Годината отново е 2003. Филмът е на София Копола и е емблематичната красота – „Изгубени в превода“. Приликите между него и „Дух в броня“ са, че действието и в двата се развива в Япония. Разликите не желая да посочвам, защото да се сравняват е богохулство.

Скарлет Йохансон играе Шарлот, която придружава съпруга си в Токио. „Придружава“ е силна дума за случая, защото практически той я изоставя съвършено сама в хотел в град, който тя не познава. Бил Мъри влиза в кожата на Боб Харис – американски актьор, който снима реклама на уиски в Япония. Двамата самотници се откриват един друг в бара на хотела и така магията се случва.

Героинята на Скарлет е ненатрапчиво умна, извънредно красива и преждевременно помъдряла. Разбира, че се е омъжила за човек, който не познава напълно и макар да не е сигурна дали изобщо желае да прекара живота си с него, не се впуска в словоизлияния, драматизиране или изневери. Шарлот е деликатна и обрана, но жизнерадостна и интелигентна.

Резултатът от събирането на Копола, Мъри и Йохансон е един едновременно забавен и тъжен филм за самотни заедно самотници. Резултатът също е и впечатляващ. Действието в „Изгубени в превода“ е оставено сякаш да се развива само. Героите като че ли са истински хора, които не са подвластни на определен сценарии, а са оставени на спонтанността.

1. „Вики, Кристина, Барселона“ (‘Vicky Cristina Barcelona’, 2008)

Това е третият филм на Скарлет Йохансон, режисиран от Уди Алън след „Мач пойнт“ и „Сензацията“. „Вики, Кристина, Барселона“ е филм за красотата в лудостта и за онази в рационалното.

Героинята на Скарлет Йохансон – Кристина, прекарва лятото заедно с приятелката си Вики (Ребека Хол) в Барселона. Там срещат художника Хуан Антонио (Хавиер Бардем), намесва се и бившата му съпруга Мария Елена (Пенелопе Круз). Историята се заплита, разплита, заплита отново и води до събития, които се случват регулярно единствно във филмите на маестро Алън.

Кристина е мечтател, впуска се авантюри, безотговорна е, не знае какво иска, но пък знае какво не иска. Търси лудостта и е привлечена от нея. Вики е умна, рационална, организирана, знае какво трябва да иска, но разбира, че всъщност не го иска. Двете са различни и еднакви. Накрая се оказва, че Кристина е тази, която прекъсва малкото си идеалистично отсъствие от реалността, а Вики – онази, която се връща към него и случайно се опомня.

Скарлет Йохансон е артистично ленива в тази своя роля. Носи със себе си една специфична аура на красиво наивна млада жена, която притежава вроден чар и интелигентна самоувереност.

Скарлет Йохансон е актриса, докоснала се до много различни жанрове. В тази некласация, а списък с любими филми на един отделен човек, са включени експериментална научна фантастика, супергеройски екшъни, биографична драма и две романтични комедии. И Скарлет приляга на всеки един от тях. Това, на което тя не приляга, са празни от художествено съдържание роли, лишени от ценности. Да се надяваме, че ще стават и все по-малко.

Автор: Илияна Маринкова

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Алексия ПетроваТоп 5 пълнометражни анимационни филми за Батман05.01.2017

Още от Под Моста

Сериали Зима 2021
Калоян ГуглевСериалите, които ще гледаме през тази зимаКино