Сериалът „Кухня“ – препоръчва се консумирането с компания

03.12.2014

Ако преди две седмици някой ми кажеше, че ще бъда пристрастен към руски ситком, в който място на действието е кухнята на скъп френски ресторант, със сигурност щях да го погледна странно. Но ето, че това е факт, а „Кухня“ се оказа не само изключително добър ситком, а всъщност най-добрият, който съм гледал през живота си. Разбира се, това е повече от субективно, а защо съм толкова влюбен в този сериал, ще се опитам да ви разкажа по-долу.
кухня5

Действието на сериала „Кухня“ се развива в най-хубавия и скъп ресторант в Москва – френският „Клод Моне“. Той е разделен на две части – кухня и салон, които са и двете основни сцени. И двете части са обитавани от сервитьори и готвачи, познати още като „дебили“ и „инвалиди“, кой от кой по-голям образ и олигофрен. Кухнята се управлява от тираничния, вдетинен и егоистичен алкохолик Виктор (Витя) Баринов, познат като „шефе“, а салонът от безобразно красивата му адашка Виктория (Вика)Гончарова. Собственик на ресторанта пък е Дмитрий Нагиев – нисък и плешив руски шоумен, приличащ на мафиот, чиито думи са непрекъснато саркастични и който в сериала всъщност играе самия себе си. В целия този и без това огромен хаос се появява и нашият главен герой – Максим Лавров – млад, но добър готвач, изпечен лъжец и хитрец и човек, притежаващ удивителното качество винаги да попада в абсурдни ситуации, от които да се измъква чист като момина сълза, който, между другото е единственият успял да преспи с Вика.От тук насетне всички гореспоменати образи плюс още две дузини второстепенни уроди се втурват в най-щурото, абсурдно и комично приключение случвало се в кулинарния свят.

кухня4

Както всеки добър ситком и тук персонажите са най-големият плюс на сериала. До един уникални, интересни и човечни, разбира се, всички завършени дебили, които гарантирано ще ви влязат под кожата и то за много по-кратко време, отколкото сте предполагали. Герои, които българският зрител със сигурност ще почувства много по-близки и истински, отколкото всеки друг персонаж от големите американски ситкоми. Тук обмислях варианта да ви разкажа за кратко за всеки един по отделно, но те са толкова много, пъстри и различни, че задачата се оказа повече от трудна. Затова ще се наложи да ми повярвате в такива клишета, че да не почувствате персонажи като готвачът Макс и барманът Костя като най-добри приятели, а да не се влюбите поне малко в престъпно красивата, силна и женствена Вика, е мисията невъзможна.

Вижте още сериали тук!

„Кухня“ е единственият сериал, който някога съм започвал и който ме е пленявал и впечатлявал от пилотния си епизод. Хуморът му е убийствен и то на много нива. Аз съм от хората, които трудно се засмиват на филм, сериал или книга. Но не и тук. По време на преглъщането на „Кухня“ нееднократно ми се налагаше да давам пауза на видеото, за да мога да си поема въздух от смях. Понякога сериите от страхотни лафове и куриозни случки идват толкова тежко, че човек наистина има нужда от почивка. Най-доброто от смешките на „Кухня“ са, че те са невероятна смесица от откровен дебилизъм, повече от абсурдни ситуации, трагикомични случки и в същото време интелигентно поднесени намигвания за това как всъщност се случват нещата в живота. Хуморът е твърде „народен“ и близък, за да ви остави безразлични.

кухня3Когато обикновения човек чуе, че става въпрос за руска продукция си представя едва ли не, че ще гледа нещо от типа на евтините български комедийни и драматични сериали, които дават по “битивито“. Далеч сте. Всъщност „Кухня“ е най-скъпият ситком в историята на руската телевизия. Не разбирам от кинематография, теория на снимането, кадри и режисура. Обаче като обикновен средностатистически лаик, каквито всъщност сме 99% от хората, които гледат кино и сериали за удоволствие, съм просто възхитен от начина, по който е заснет този сериал. Перфектно качество, цветове, страхотен начин на заснемане, скъпи декори, разнообразни режисьорски похвати, прекрасни сцени и множество забавни и добре пипнати дребни ефекти, които има в почти всеки епизод. Музикалният фон пък е уцелил десетката и се опитва да я надскочи. Състои се от десетки изцяло от англоезични парчета, доста от които добре познати, и всяко от което пасва идеално на момента, за който е избран и допълнително ви кара да настръхвате или да се хилите. Всъщност, в тези отношения, гледайки „Кухня“, чувството се доближава по-скоро до гледането на някоя европейска висококачествена продукция, отколкото до който и да е друг ситком.

И като цяло е интересен фактът, че именно защото сериалът е руски е толкова силен, а не „въпреки това“. Поне погледнато от нашата камбанария. Колкото и да не ни се иска да го приемем, истината е, че българската действителност и манталитет са далеч, далеч по-близо до руските, отколкото до американските. Затова самоидентификацията на проблеми, персонажи, случки и дори дребни детайли като обзавеждане на жилищата, социнфрастуктура, буркани с кисели краставички и бездомни кучета са просто задължителни. „Кухня“ непрекъснато се закача с абсурдите на руската действителност и й се подиграва по толкова деликатен начин, че един западняк трудно би видял. Но за хора като нас, които живеят в сравнително близко до руското общество, неизменно ще бъдат забелязани много от клишетата и стереотипите, които така свободно битуват и в нашето ежедневие.

кухня2

Може би единственият обективен минус, който може да се посочи за „Кухня“ е това, че като почти всеки един подобен сериал, в един момент сюжетът започва да обръща твърде много внимание на взаимоотношенията между персонажите и то в драматичен и клиширан аспект. Изневери, сватби, бременности, несподели влюбвания и т.н. На отделни моменти сериалът заприличва на сапунена опера, но за щастие обикновено след това се случва нещо толкова куриозно и неочаквано, че всичко е компенсирано. Но истината е, че когато тези драми започнат да се случват, вие може да сте толкова погълнати от „Кухня“ и героите му, че това да не ви прави абсолютно никакви впечатления. А той, обещавам ви, никога няма да ви остави да скучаете – главната история и мини сюжетите, макар и не невиждани досега, са поднесени по интересен и увлекателен начин, а накрая на епизода, най-вече сезона, почти със сигурност ще останете изненадани.

„Кухня“ е задължителен поне за дегустация. Има минимална възможност да не ви се услади, но ако се понрави на небцето ви, си гарантирате четири сезона свеж хумор, малко пресолена, но все още апетитна драма, прекрасно подправени персонажи, смях до сълзи като от белене на лук и много, много сладки и вкусни моменти. А кой знае – може да ви вдъхнови някоя вечер да изненадате любимия човек с някой френски деликатес. Вкусайте го. Струва си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Отворени рани" - ужас от тишина и елегантна лудост18.07.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър