„Шадоус Фол“ – рок звезди и анимационни герои ще спасяват света

04.06.2013

            „Съществува град, където мечтите отиват, за да умрат.  Място, където кошмарите свършват, а надеждата намира покой.  Където всички истории стигат до своя край, всички дирения приключват и всяка изгубена душа най-после намира пътя си към дома”.

Не, това не е цитат от Шекспир, който описва Рим или Венеция, нито пък описание на Мордор от Толкин. Този  текст идва от перото на Саймън Грийн и поставя началото на причудливото ърбън фентъзи,  наречено „Шадоус Фол” (“Shadows fall”). Преди да се напише каквото и да е било за  книгата, редно е да споменем няколко реда за писателя.

ShadowsFallBg
Авторската корица е дело на Карен Папазян

Саймън Г1рийн е роден през 1955 година  в град Брадфорд на Ейвън и е един от най-популярните британски автори на фентъзи и фантастика. Започва да пише като студент, но златните му години са през деветдесетте, когато нашумява с космическата си опера “Deathstalker” – сага сходна с Междузвуздни Войни, и криминалното фентъзи „Hawk and Fisher”, разказващо историята за съпруг и съпруга, които са детективи от градската стража. Ревюта за малкото му издадени  у нас книги може да прочетете тук и тук.  В последната декада нашумява с уникалната си поредица “Nightside”, която донякъде се явява пародия на Джеймс Бонд.

Освен с проза Саймън Грийн се занимава и с драматургия, като пише театрални сценарий и дори играе. Това си проличава в романите му, защото Грийн почти винаги успява да манипулира читателя като му предоставя интересни и неочаквани обрати.

Когато смъртните приключат жизненият си път, душите им се отправят към Небесните Порти, за да преминат в Рая.  Това е гробището на човешката фантазия, място в което мечтите, надеждите и продуктите от човешкото изкуство отиват, за да умрат.

Това са забравени герои от легенди, анимационни персонажи, филмови и комиксови супер-герои, а често и реално съществуващи личности като рок звезди,  умрели от препиване, или герои от някоя голяма война. Това е място, изолирано от света на смъртните, селище, водещо началото си от зората на човечеството. Град, чиито квартали съществуват едновременно във всички времена и епохи и в които всичко е възможно. Този град се нарича Шадоус Фол.

Поредицата "Nightside" e една от интригуващите поредици на Грийн.
Поредицата „Nightside“ e една от интригуващите творби на Грийн.

Концепцията за магично място, скрито от материалният свят и човешкия взор не е нещо ново, но Грийн го създава по интересен и различен начин.  Той изгражда този ърбан роман много преди Роулинг и Рик Риърдън.  За справка книгата излиза през 1994година. Само че наместо симпатични очилати магьосници и смели полубогове, в центъра на историята са шайка възрастни чешити.

Какво имам предвид? Представете си какво би се случило ако Батман и Джим Морисън влязат в подземното царство елфите? Отговор: Нищо добро.

В Шадоус Фол всичко е спокойно (доколкото е възможно на едно такова смахнато място). Пазителят на града – Времето, наблюдава жителите (болшинството всъщност са си напълно нормални хора)  през градините си в своето скрито имение, и при крайна нужда изпраща палача си Джак Феч – плашилото, от което целият град трепери от ужас. Отчужденият единак и завърнал се от света на мъртвите Ленард Аш дави мъката в алкохол, чийто вкус не може дори да усети.  Кметицата Рия и безскрупулният шериф Ериксон поддържат без проблеми реда, и убийство не е имало от години.

Но тогава, след 25-годишно отсъствие, в Шадоус Фол се завръща Джейм Харт и всички се променя. Започват серия от злокобни убийства. Докато психопатът вилнее на свобода, забравеният герой от комиксите Лестър Голд и елфическият бард Шон Морисън тръгват да търсят помощта на елфите, тъй като е на път да се случи нещо много, много лошо. Адът е на път да се отприщи, тъй като градът е изправен пред безпрецедентното нахлуване на армия от озверели религиозни фанатици.

Корицата на западното издание е доказателство, че някой неща ги умеем по-добре от западняците.
Корицата на западното издание е доказателство, че някои неща ги умеем по-добре от западняците.

Това, в общи линии е анотацията. Сюжетът не е върхът на оригиналността, но удоволствието идва от детайлите, които описва авторът. В книгата определено има скучновати моменти, но в други епизоди, като в съдилището на анимационните герои, смехът е гарантиран.„Шадоус Фол” е нещо повече от ърбан фентъзи. Романът адресира темата за религиозния фундаментализъм, нуждата от емпатия между човешките същества, самотата и най-вече човешкото въображение.  От малкото книги на Грийн, които съм имал честта да прочета, мога да заявя, че авторът се отличава със забавен, непретенциозен, но едновременно с това интелигентен стил. Коронният му номер са обратите и наличието на няколко антагонисти, които нямат абсолютно никаква връзка помежду си. Нищо не е такова каквото ви се струва. Последните тридесет странници са жив пример за това.

Голям плюс, който давам на Грийн, е фактът, че не се притеснява да убива героите си. А повярвайте ми, той умее да изгражда готини и силни персонажи, които приключват жизнения си път по доста безславен начин.  Някои биха спорили, че това е така, защото книгата е единична, но авторът има склонност към убиване на важни герои дори и в поредиците си.

Не знам дали за добро или за зло, но от оскъдния ми досег със Саймън Грийн ми прави впечатление, че книгите му започват, сякаш са продължение на предходна поредица. Например, в първия роман от детективските истории за  Hark and Fisher, Грийн обрисува доста богатото минало  на героите, включително на някой второстепенни такива, и читателят остава с впечатлението, че чете нещо като продължение. Подобно чувство се наблюдава и в Шадоус Фол.

Друго, което може да се определи като недъг, е мудното начало. Книгата има структурата на епично фентъзи, в което действието се случва бавно и протяжно, за да може да изригне с величествен екшън в последните страници. Да си призная, ако не беше богатото въображение на Грийн (атмосферата в моргата и докторът, който събужда трупове; бойната арена на елфите), което да ме държи, щях да изоставя книгата на първите сто страници. Отдавам това на факта, че специално в този роман авторът отделя излишно много внимание в описание на гледните точки на второстепенни персонажи.

Като заключение ще изразя недоумението си от факта, че Грийн е слабо познат автор на българската публика, въпреки че е качествен и популярен из целия свят. На фона на тоновете боклуци, които се издадоха пред годините, е грехота, че единствените му книги излезли у нас са от зората на демокрацията, и то, най-вероятно, без да са плащани права за тях. Благодарим на хората, които първи започнаха да „хайпват” (на линка има серия от ревюта за Deathstalker ) за този автор и респективно на издателството, което запозна българската публика с него. Книгата е издадена с нерадостната цена от 19 лева, но хартията на която е напечатана е доста читава, а корицата е великолепна.

+ Грийн не се притеснява да убива героите си.
+ Оригинален сетинг и още по-оригинални персонажи.
+ Няколко добре обиграни неочаквани обрата.
+ На моменти блести със страхотно чувство за хумор.
+ Извън достойнствата на сюжета: Авторска корица и добро издание, което не става на баница след първото прочитане.
+ На моменти се долавя специфична деведесетарска атмосфера.

– Мудно начало
– Прекалено късна поява на антагонистите
– Обръща се излишно внимание на второстепенни персонажи. Гробарите са интересни и биха могли да имат собствена книга, но не носят абсолютно нищо на сюжета.

Оценка 8/10

Други ревюта (боже колко са много, явно Изток – Запад знаят как да рекламират книгите си):
„Ловци на книги“, „The Dark Corner“, „Цитаделата“,  „Scifibg“, „The God of Tears Project“, „Книголандия“, „Public Republic“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян Маринов„Градът на скелетите”: пътешествие сред приказни, стряскащи и поучителни истории10.11.2017

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юни, които трябва да слушатеМузика