Щастието не е състояние, то е момент – ревю на „Кривата на щастието“

20.06.2018

„От очите към сърцето върви директна пътека, която не минава през интелекта.” Г. К. Честертън

Иво Иванов е на 44 години, като 27 от тях прекарва в щата Канзас, САЩ. Завършил е Националната спортна академия със специалност баскетбол. Добива и висше образование по Журналистика, която изучава в Софийския университет. Спортът и журналистиката са му страст, затова той решава да ги обедини в едно хомогенно цяло. Сутрин тренира, след това отива на работа, а вечерта пише. Затова е и благодарен, че кафето съществува. Публикува своите статии в различни издания – „7 дни спорт“, „Телеграф“, „Спортал“, „Спорт Гиър“ и други.

Снимка: Списание Амбиция

Иво Иванов пише две книги – „Кривата на щастието“, която е издадена през 2015, и „Отвъд играта“ – издадена през 2008, но преиздадена през 2016.

„Кривата на щастието“ съдържа 70 невероятни истории, разказващи за съвсем обикновени хора, които попадат в такива ситуации, че единственото, което изгражда тяхната съдба, е човечността и силата на духа им. Издателство „Вакон“ е събрало най-добрите от статиите на Иво. Спортни, вдъхновяващи и човешки, историите, които са разказани по увличащ начин, вдъхват надежда и увереност, носейки със себе си наслада от четенето.

„Всеки човек притежава свой собствен микросвят и всички ние се носим, подхвърляни от обстоятелствата, в привидно произволни посоки. Понякога обаче орбитите ни се пресичат по красив и мистериозен начин и ни карат да вярваме, че може би в хаоса ни има ред и в реда ни има хаос.”

Книгата е сборник на универсалните мъдрости.

Тя е прозорец към човешката душа и илюстрира добротата и надеждата в тяхната върховна форма. Като пътеводител ни разхожда през едни от най-интересните и непознати кътчета за нас, но не намиращи се по света, а онези скритите местенца на нашите души. Авторът влиза тихичко и запалва леко блещукащо пламъче, което поставя в най-мрачната част. След това бавно излиза, а вратата оставя отворена. Вратата на нашето съзнание, където в момента става течение и настиваме от емоции. Където без спира нахлуват всякакви мисли, които ни издигат и събарят. А от нас единствено зависи да поддържаме мъничкото пламъче да не изгасне, защото понякога вятърът е твърде силен.

„Животът е нестабилен, трепкащ пламък, който ни е подарен за малко или от Бога, или от капризната съдба.Той е най-ценното и необяснимо нещо, което притежаваме. И в краткото време, в което сме негови собственици, ни е дадена изключителната отговорност да решим какво да правим с него.”

Снимка – sportal.bg

Спортът е предметът на историите, като в много от тях, на фокус е баскетболът.

В началото бях леко разочарована, защото наистина не я умея тази игра и не бях кой знае колко развълнувана от темата. Обаче след няколко разказа плачех, след това се смеех, а повярвайте ми, аз съм мъжко момиче.  Историите са написани с изключителна елегантност, тъкмо отваряш книгата, а след малко си на игралното поле и някой ти крещи да се мръднеш, за да не пречиш. Стаяваш се тихо в един ъгъл и гледаш какво ще се случи.  В началото нищо не разбираш. Какви са тези хора, какво крещят, нито едно име не ти звучи познато. И в един момент, един неочакван момент, настава кулминацията и пред теб едно човешко същество се свлича на земята и умира. Но не спират функциите на тялото му, умира душата му. Мечтите, надеждите, всичко рухва за няколко секунди. И започва да ти става леко неудобно в кожа ти,  започваш да преглъщаш тежко, а мислите ти препускат в хиляди посоки. Ами сега?

Понякога да видиш как един човек изпада в своята дупка на съществуването си и самочувствието му е по-ниско от земята е по-тежко от това някой да си отиде физически. И когато си мислиш, че вече всичко е загубено, ситуацията се обръща така, че се появява човек с единствената и най-невероятна способност,  извоювал си най-високия ранг, който има най-невероятна сила на света. Не е супергерой, нито пък премиер, той просто е ЧОВЕК. Защото ничия графика на щастието не е една вечна права, а дори да съществува такъв човек, едва ли осъзнава своя късмет. Защото единствено в болката, ние преоткриваме щастието. Най-хубавият слънчев ден се намира точно след дъждовния.

„Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.”

Благодарим ти Иво, че ни представи своята енциклопедия на живота!


Текст: Ивета Ангелова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия Илиева„Катафалка, два носорога“ от Петър Крумов27.11.2017

Още от Под Моста

Боян СимеоновКак отидох в Исландия с палатка, но спах в колатаLIFE