Щастието не е състояние, то е момент – ревю на „Кривата на щастието“

20.06.2018

„От очите към сърцето върви директна пътека, която не минава през интелекта.” Г. К. Честертън

Иво Иванов е на 44 години, като 27 от тях прекарва в щата Канзас, САЩ. Завършил е Националната спортна академия със специалност баскетбол. Добива и висше образование по Журналистика, която изучава в Софийския университет. Спортът и журналистиката са му страст, затова той решава да ги обедини в едно хомогенно цяло. Сутрин тренира, след това отива на работа, а вечерта пише. Затова е и благодарен, че кафето съществува. Публикува своите статии в различни издания – „7 дни спорт“, „Телеграф“, „Спортал“, „Спорт Гиър“ и други.

Снимка: Списание Амбиция

Иво Иванов пише две книги – „Кривата на щастието“, която е издадена през 2015, и „Отвъд играта“ – издадена през 2008, но преиздадена през 2016.

„Кривата на щастието“ съдържа 70 невероятни истории, разказващи за съвсем обикновени хора, които попадат в такива ситуации, че единственото, което изгражда тяхната съдба, е човечността и силата на духа им. Издателство „Вакон“ е събрало най-добрите от статиите на Иво. Спортни, вдъхновяващи и човешки, историите, които са разказани по увличащ начин, вдъхват надежда и увереност, носейки със себе си наслада от четенето.

„Всеки човек притежава свой собствен микросвят и всички ние се носим, подхвърляни от обстоятелствата, в привидно произволни посоки. Понякога обаче орбитите ни се пресичат по красив и мистериозен начин и ни карат да вярваме, че може би в хаоса ни има ред и в реда ни има хаос.”

Книгата е сборник на универсалните мъдрости.

Тя е прозорец към човешката душа и илюстрира добротата и надеждата в тяхната върховна форма. Като пътеводител ни разхожда през едни от най-интересните и непознати кътчета за нас, но не намиращи се по света, а онези скритите местенца на нашите души. Авторът влиза тихичко и запалва леко блещукащо пламъче, което поставя в най-мрачната част. След това бавно излиза, а вратата оставя отворена. Вратата на нашето съзнание, където в момента става течение и настиваме от емоции. Където без спира нахлуват всякакви мисли, които ни издигат и събарят. А от нас единствено зависи да поддържаме мъничкото пламъче да не изгасне, защото понякога вятърът е твърде силен.

„Животът е нестабилен, трепкащ пламък, който ни е подарен за малко или от Бога, или от капризната съдба.Той е най-ценното и необяснимо нещо, което притежаваме. И в краткото време, в което сме негови собственици, ни е дадена изключителната отговорност да решим какво да правим с него.”

Снимка – sportal.bg

Спортът е предметът на историите, като в много от тях, на фокус е баскетболът.

В началото бях леко разочарована, защото наистина не я умея тази игра и не бях кой знае колко развълнувана от темата. Обаче след няколко разказа плачех, след това се смеех, а повярвайте ми, аз съм мъжко момиче.  Историите са написани с изключителна елегантност, тъкмо отваряш книгата, а след малко си на игралното поле и някой ти крещи да се мръднеш, за да не пречиш. Стаяваш се тихо в един ъгъл и гледаш какво ще се случи.  В началото нищо не разбираш. Какви са тези хора, какво крещят, нито едно име не ти звучи познато. И в един момент, един неочакван момент, настава кулминацията и пред теб едно човешко същество се свлича на земята и умира. Но не спират функциите на тялото му, умира душата му. Мечтите, надеждите, всичко рухва за няколко секунди. И започва да ти става леко неудобно в кожа ти,  започваш да преглъщаш тежко, а мислите ти препускат в хиляди посоки. Ами сега?

Понякога да видиш как един човек изпада в своята дупка на съществуването си и самочувствието му е по-ниско от земята е по-тежко от това някой да си отиде физически. И когато си мислиш, че вече всичко е загубено, ситуацията се обръща така, че се появява човек с единствената и най-невероятна способност,  извоювал си най-високия ранг, който има най-невероятна сила на света. Не е супергерой, нито пък премиер, той просто е ЧОВЕК. Защото ничия графика на щастието не е една вечна права, а дори да съществува такъв човек, едва ли осъзнава своя късмет. Защото единствено в болката, ние преоткриваме щастието. Най-хубавият слънчев ден се намира точно след дъждовния.

„Колкото повече мисля върху голямото послание на стария магьосник, толкова повече осъзнавам, че по всяка вероятност смисълът на живота е в това да вложиш смисъл в живота си.”

Благодарим ти Иво, че ни представи своята енциклопедия на живота!


Текст: Ивета Ангелова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Пламена КрумоваДа си настъпиш сянката по Яна Букова25.11.2015

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ или страстите Яворови в Народния театърТеатър