Кино

Скрити бижута от филмографията на Никол Кидман

18.06.2020

След 50-тата си година Никол Кидман продължава да се радва на успешна кариера със заглавия в киното („Бомба със закъснител“) и телевизията („Големите малки лъжи“). Трудно бихме си представили, че някои проекти с нейно участие оставят в сянка, но във филмографията ѝ, обхващаща над 80 заглавия, има и някои, за които сякаш не се говори достатъчно.

Носителката на „Оскар“ се радва на общо четири номинации от Академията („Мулен Руж“, „Часовете“, „Заешка дупка“ и „Лъв. Стъпки към дома“), но от 90-те насам тя отбелязва поне два пъти толкова изпълнения, които заслужават внимание. Част от тях са следните 5 филма, с които през годините тя е направила най-добро впечатление на зрители и критици.

„Разрушител“/”Destroyer” (2018)

Независимият филм на Карин Кусама от 2018 г. разказва за Ерин Бел – детектив, измъчван от лошия развой на случай, по който е работила под прикритие преди години, внедрявайки се в престъпна група. Когато водачът на бандата се появява отново, тя се свързва останалите членове в опит да се помири с миналото.

Никол Кидман e неразпозаваема като измъчения, мрачен и занемарен полицейски служител, но трансформацията ѝ е удивителна не само заради грима. Обичайната ефирност на актрисата е заменена от ярост и разкаяние, а според Variety тя „изчезва в напълно нова кожа, пренареждайки вътрешността си, за да пасне на коравото прикритие на героинята“. Същото издание не пропуска да отбележи пропуска на Академията, която не номинира Кидман за „Оскар“ през 2019 г. след заслужената номинация „Златен глобус“ за „Разрушител“.

„Заличено момче“/”Boy Erased” (2018)

Поредната подценена откъм номинации роля на австралийката е тази в екранизацията на Джоъл Еджъртън по едноименния мемоар на Гарард Конли през същия филмов сезон. Тук Никол Кидман облича ярките дрехи и бижута на фризьорка и южняшка съпруга от 80-те, чийто син е изпратен в конверсионен лагер, за да „лекува“ своята хомосексуалност. Но в ролята на Нанси Иймънс актрисата е най-вече емоционалният център на семейството с безусловната си майчина обич.

Според отзивите на AARP тя поема единствения образ от историята, който търпи развитие, и дори засенчва с изпълнението си номинирания за „Оскар“ Лукас Хеджис в главната роля. Промяната, около която се формира историята, търпи обрат и приема нов смисъл благодарение на героинята ѝ, която въплъщава основното послание на филма за толерантност и приемане.

„Догвил“/”Dogville” (2003)

Експериментаторството на Ларс Фон Триер не остава незабелязано и тук, разделяйки зрители и критици на противоположни лагери – едни смятат „Догвил“ за отегчително претенциозен, а други го приемат за шедьовър. И двата отбора обаче могат да се обединят около мнението, че Никол Кидман прави едно от най-добрите си изпълнения, което светът вижда само година след спечеления „Оскар“ за „Часовете“.

В трагедията за престъпление и отмъщение актрисата е едновременно крехка и корава в ролята на жена, намираща спасение от мафиоти в малко градче. От Rolling Stone наричат ролята на Никол Кидман „изпълнението в нейната кариера, оставящо най-много емоционални белези“, а въпреки липсата на престижни номинации и награди тя не съжалява за работата си с датския режисьор и сценарист, пословичен с психилогичния натиск, който оказва върху актьорите.

„Другите“/”The Others” (2001)

Мнозина определят ролята в лентата на Алехандро Аменабар за най-доброто в кариерата на австралийката. В хорър мистерията тя играе майка на две деца с фоточувствителност, на които се налага да избягват слънчева светлина. След появата на нови домашни помощници в семейната къща започват да се случват странни неща, които повдигат подозрения, че тя е обитавана от духовете на предишни собственици.

Въпреки критиките за липса на ясно изразен сюжет, „Другите“ успява да очарова със страховита атмосфера и съспенс. За това помага и изпълнението на Никол Кидман, която предава искрения ужас на своята героиня към зрителите. Междувременно успява и да разграничи образа си от истеричното клише на женските персонажи от филми на ужасите, като си спечелва и номинация за „Златен глобус“ и БАФТА.

„Да умреш за каузата“/”To Die For” (1995)

Смятан за най-големия ѝ пробив до онзи момент, с ролята в тази черна комедия Кидман показва колко далеч може да стигне една млада жена, обсебена от търсенето на слава. Героинята ѝ Сюзан Стоун е амбициозна синоптичка, готова да пренесе в жертва личния си живот – буквално. За целта тя прелъстява двама ученици (в ролите – Хоакин Финикс и Кейси Афлек), убеждавайки ги да ѝ помогнат за убийството на нейния съпруг.

Сатирата на Гус Ван Сант засяга медийното влияние и таблоидната култура, като дава възможност на актрисата да заяви отрано интерес към персонажи със сложни и мрачни мотиви. Като Сюзан тя е безупречна на външен вид, но чудовищна отвътре, а убедеността в собствената правота е способно да предизвика зловещи тръпки. За ролята австралийката дава воля не само на своята харизма, но и на актьорския си размах, който е оценен с отлични отзиви и награда „Златен глобус“.

Снимка: Eva Rinaldi ||Flickr

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевКратка история на киното III: френският ню уейв28.03.2020

Още от Под Моста

Деница ДимитроваМежду Холивуд, Бродуей и Уест Енд: театралните роли на филмовите звезди, за които не сте знаелиКино