Скритият глас на един бивш затворник

Снимка: YouTube

Снимка: YouTube

Карлос е бивш затворник с един от най-впечатляващите рок и сурови гласове, които съм слушал на живо из улиците. Израснал с китара в ръка, прекарал няколко години зад решетките и изпълнявайки сега ‘Heart shaped box’ на Nirvana върху студените павета. Случайно попаднах на него, докато вървях из улиците на Порто. Имам си навик винаги да давам някой друг цент на улични музиканти. Не подозирах, че за 1 евро ще имам възможност да чуя двучасов акустичен концерт. След като се насладих на видяното и самият Карлос даде знак за тайм аут, изкарвайки намачкана цигара от джоба си, реших да се присъединя към паузата му с две кафета и няколко въпроса. За щастие, той говореше перфектен английски, така че успяхме да си поговорим за музиката, шансовете и мечтите в живота. И как те оцеляват във времето.

 

Как, по дяволите, все още нямаш запис?

Не знам (смее се). Винаги съм искал, но никога не съм получавал шанс.

Как се казваш?

Карлос. Приятно ми е.

Човече, имаш брутален рок глас. Толкова плътен и суров. Стоях потресен 20 минути.

Благодаря ти много. Радвам се, че го оценяваш.

На колко години си?

На 36.

Откога се занимаваш с пеене и свирене на китара?

От малък. Започнах с китарата още на 5-6. Няколко години по-късно започнах и да пея.

И никога не си бил близо до пробив?

Никога. Винаги съм си бил така на улиците. Вероятно е и моя вина, че никога не съм търсил възможностите, а все ги чакам.

Коя ти е любимата банда?

Alice in Chains. Винаги са ми били най-любими.

Докато те слушах и си задавах този въпрос, се колебаех между няколко групи и те бяха една от тях.

Но виж, свиря доста други неща. Хората харесват неща, които разпознават. Всеки се обръща като чуе ‘Use somebody’ на Kings of Leon или  ‘Somebody that I used to know’ на Gotye. Свиря и доста Nirvana.

Да разбирам, че си здраво alternative.

В тези години растях и все още съм си тотално запален.

Винаги уличните музиканти ми правят силно впечатление. Носят някаква автентичност с по-суровите си гласове и самата атмосфера. И друг път съм си говорил с улични музиканти и знам, че се изисква доста бизнес мислене в тази сфера. Нещата не опират само да си вземеш китарата и да изпееш 5 песни. Разкажи ми как е при тебе.

О, да. Определено. Вече доста години се занимавам с това и има много неща, с които трябва да се съобразяваш. Метеорологични условия, локация, човешки потоци, настроение, аудитория. Аз съм от тези, които залагат на гласа изцяло. Други мислят за визия, говорят повечко. Аз не съм така, но пък определено мисля за гореспоменатите неща.

Говориш доста добър английски. Рядкост по тези земи.

Пътувам доста. Зависи и от сезона, и от парите, които събера, но обикалям. Главно Западна Европа – Германия, Холандия, Белгия, Франция, Испания. И в Лисабон ходя понякога.

Мечтаеш ли все още?

Разбира се. Няма значение, че съм на 36 години. Че съм изтървал много влакове и че дори не съм стигал до гарата. Все още правя това, което обичам. Все още си затварям очите, докато съм на улицата и си представям голямата сцена. Разбира се, че мечтая за голямата сцена и голямата публика. Казват, че си толкова голям, колкото са големи мечтите. Може и така да е, но мисля, че нещата не опират до голяма и малка мечта. По-скоро до луда. Една мечта трябва да е луда и всеки да те мисли за луд, когато му я кажеш. Всичко останало са цели. Какво ни остава, ако не мечтаем, приятелю? Без значение на колко години си. А да свириш пред 90 000 на „Уембли“ е най-красивото нещо. Особено когато всъщност си седнал на студените павета в началото на декември пред вечно бързащите хора.

Боян Симеонов

работи в RockSchool и Drooble. Един от създателите на Urban Tapes acoustic sessions. Организатор на TEDxVarna.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to