„Дим и огледала“ – експериментите на Нийл Геймън

21.04.2014

ггКой е най-добрият и успешен автор на фентъзи в момента? Пратчет? Нека да е все още жив и да пише. Роулинг? Нека да продължава да издава книги в жанра. Джордж Мартин? Може, но нямам предвид традиционното и леко банално фентъзи с меч и магия, а нещо по-разчупено и смело, малко нестандартно, с повече въображение, завладяваща атмосфера и стил, който бихме разпознали безпогрешно, дори ако го открием в крайно лява пропаганда и прашасали соц романи. Нийл Геймън?
Бинго.

Вижте още: „Океанът в края на пътя“ на Нийл Геймън

Причината за огромния му успех е, че творчеството му е чиста проба ескейпизъм. Връща ни в онова време, когато живеехме в книгите, когато се потапяхме изцяло в техния свят, забравяйки за нашия, усещахме героите като първи приятели и сърцето ни туптеше от вълнение с отгръщането на всяка страница. Когато чувствахме и съществувахме в книгите и те бяха по-истински от истинския живот. Онези детски мигове, в които буквално бягахме от света, забравяйки всичко. Когато възприемахме текста със сетивата и емоциите си, а не, както сега, с главата си. Когато книгите ни караха да се смеем, плачем, влюбваме и мразим, а не, както сега, да търсим „дълбокия смисъл“, посланията и „житейското обогатяване“, за да можем после да се изфукаме колко смислена и сериозна книга сме прочели. Затова Геймън е толкова велик. Защото с огромната си фантазия и безспорен талант успява да ни припомни какво значи да четеш, да избягаш, да фантазираш.

Вижте още: Никога, никъде, никой на Геймън!

В началото на „Дим и огледала“ имаше разкази, които до такава степен не разбрах, че четох отново, за да се g3се опитам да „вникна“ в тях. След няколко неуспешни опита си казах „ей, чакай малко, та ти четеш Геймън“. И се сетих, че при него вече възпитаното да се опитва да разнищва и тълкува съзнание просто не работи. Спомних си, че, за да се насладя наистина на творчеството на този човек трябва да превключа на друга честота. Защото, скъпи читатели, идеите и смисълът на Нийл Геймън по-скоро се усещат и чувстват, отколкото осъзнават. Това е може би единственият автор на нашето време, който пишейки, говори директно на подсъзнанието. Неговите книги носят емоции и вдъхновение, фантазия и мечти, карат те да поспреш в собствената си глава и да изтръпнеш от любов и топлина, а в следващия момент – от ужас и страх. Ако им позволиш,  думите на Геймън се впиват по-дълбоко в теб, отколкото си смятал, че вече е възможно.

Всичко казано по-горе е есенцията на автора и настоящата книга не прави изключение от нея. „Дим и огледала“ е сборник с разкази, написани през годините, обикновено поръчани от някой редактор за поредната антология с повестования, и събрани на куп. Книгата е ударна доза Нийл Геймън. Всеки един от разказите носи някакво послание, което обаче идва по-скоро като емоция, чувство и усещане, отколкото като рационална мисъл. Някои от произведенията са просто феноменални –  толкова добри, че те е яд, че на са се превърнали в романи. Текстове като „Сватбеният подарък“, „Цената“, „Мостът на трола“, „Метачът на сънища“, „Мишка“, „Сняг стъкло и ябълки“ са сред най-силните неща на Геймън, които някога съм чел. Типично в негов стил са приказно-ужасни, написани с такова въобръжение, че ние дори не бихме си ги помислили, а краят е винаги неочакван и страхотен.

g4За съжаление обаче не целият сборник е така. Ако едната му половина е страхотна, то другата е пълна с жанрови и текстови експерименти на Нийл Геймън. Неща толкова лоши, че ако не бяха с марка „Геймън“, едва ли някой щеше да ги публикува на хартия. Като огромен фен с ръка на сърцето си казвам, че повечето му опити да пише в поетична форма (за съжаление, има доста такива в настоящия сборник), както и другите неопеделени формати, с които авторът си е изпробвал писалката, никак, ама никак не струват. Затова сборникът е хаотичен и от към жанрове, и от към качество.

В подредбата на разказите няма никаква логика и често впечатлението за някой страхотен разказ бива грубо развалено от комбо от последвали няколко меко казано слаби неща. Понякога разликата между два съседни разказае толкова голяма, че се чудиш дали са писани от един автор. За добро или лошо в „Дим и огледала“ ще срещнете от всичко по-малко – от типично фентъзи през крими, ноар, приказки, хорър, трилър, та дори поезия и откровено евтина порнография. А най-дразнещото в сборника е, че към всеки разказ има съответното въведение от автора, което обяснява защо, как и кога е написан. Е, познайте дали всички въведения не са изтърсени в началото на книгата и не трябва да си ги отваряш и търсиш едно по едно след всеки прочетен текст. И така е в оригиналното английско издание, този път грешката не е в родния издател.

g5Въпреки всичко Геймън си е Геймън и накрая на това ревю не мога да ви посъветвам да не си купувате последната му издадена у нас книга. Всичко негово е ценно и златно и това, че е слабо за неговото ниво, не го прави слабо като цяло.Дори напротив – „Дим и огледала“ е изключително интересна книга. Било то и само заради въведенията и дори от любопитството да прочетете експериментите на Нийл извън добре познатите му жанрове.Въпреки критиката, половината от томчето е пълно с типични истории на автора и то написани с най-добрата му форма, което прави „Дим и огледала“ задължително четиво за феновете на Геймън и за хората, които обичат да чувстват четенето както са го чувствали като деца. А това изкупува всички останали грехове на книгата.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър Панайотов"Никога, никъде, никой" - Нийл Геймън26.05.2013

Още от Под Моста

Деница ДимитроваПристрастяващата мистерия на „Отмяната“Кино