Sound in Picture Catia Simoes
Фотография

Sound in Picture – когато фотографията се срещне с музиката

04.08.2022

Явор Зографски е дефиницията за разностранно развита личност и името му може да ви е познато от различни посоки. От 15 години продуцира музика под псевдонима SMYAH, а същевременно е и преподавател в академията за изучаване на музикални технологии Sound Ninja. В продължение на две години се занимава с видео монтаж в киноцентър Бояна, след като за известно време работи като фотограф за Google Arts & Culture. Занимава се и с видео монтаж. През 2019 обаче подхваща може би най-голямата си инициатива до момента – Sound in Picture.

Платформата среща фотографията с музиката чрез колаборации между артисти от различните видове изкуство. През годините тя не спира да се развива и систематично добавя нови нюанси към цялостния си облик. Този процес продължава и днес, като Явор ни разказва повече за миналото, настоящето и бъдещето на проекта в следващите редове.

Предполагам, че Sound in Picture се заражда като комбинация от твоите интереси и влечения?

Тогава точно бях приключил работа за Google – бях фотограф за кратко време и снимах разни музеи и галерии из Европа. Но, честно казано идеята не беше толкова свързана с това. Дойде ми изведнъж, докато лежах един ден. Винаги съм искал да имам лейбъл и да направя нещо подобно, реших да обединя двете неща.

Когато разглеждам фотографски списания, винаги слушам музика. Помислих си „Защо да не създам място, в което да се комбинират двете неща?“

Кое идва първо в процеса на работата – музиката или фотографията?

Най-често музиката. Няма много строги правила, но дори фотографите предпочитат да имат музика – голяма част от хората, които каня ми казват, че така или иначе слушат музика винаги когато снимат и това им дава допълнително вдъхновение. Имал съм фотосесии, които са били отказвани, давал съм ги на други хора и сме започвали първо със снимките, но много по-рядко.

Идеята е Sound in Picture да действа и като лейбъл, и като визуално списание, като се обръща и на двете страни.

Автор: Ramble Rattle

Винаги на фотографите даваме креативна свобода да интерпретират музиката и настроението, да разкажат и своята история, така че и на тях да им е забавно – това е колаборация, а не е комисионна за произвеждане на изкуство.

Разбира се, случвало ми се е да отказвам някои неща, за които не смятам, че отговарят на стандарта или стилистика, която гоним. Но това рядко се случва. Няма строги изисквания, стига нещата да не са издавани.

Как протича едно събитие на живо – има ли връзка между различните типове изкуства, или се представят по отделно?

Зависи от събитието. Ние правим различни събития. Представял съм си албума, който излезе през Sound in Picture – тогава беше в комбинация с изложба. Също когато сме правили други изложби или базари, е имало музика (основно dj сет и специални гости), но тогава по-главният фокус е върху визуалните артисти. Правим и лекции, които не са на строго академични теми. По-скоро представляват отворен разговор, в който различни гости споделят своя опит от сферите си. Досега сме направили три и продължаваме от септември. Получиха се доста добре, с доста интерес от хората. Първото беше на тема фотография с Ramble Rattle, второто с Иван Шопов на тема писане на музика за филми и танцови и театрални представления, а третото за писане на текстове на песни с Жлъч.

Имате и фотокнига. Ти каза, че слушаш музика, докато гледаш фотосписания. Много пъти съм усещал как, когато чета за музика, ми липсва звука. Мислел си да вкараш музика във фотокнигата на Sound in Picture по някакъв интерактивен начин – с QR код например?

Мислех си го това и със сигурност във втория брой бих искал да го направя. В края на годината ще помислим за второ издание. Трябваше да го включим и в първата, но така и не ни стигна времето. Иначе със сигурност е идея, която трябва да се осъществи.

Първата фотокнига представлява сбор от най-добрите фотографии на Sound in Picture от първите три години. Какво ще съдържа втората?

Кадри от следващите селекции. Най-вероятно ще направим по-различен дизайн, за да изглежда малко по-различна и да има собствена идентичност. Не толкова да е втори брой, а по-скоро да е нова самостоятелна книга, в която мисля да включим творби и на някои от артистите, с които сме правили събития и изложби. Последно направихме изложбен базар на улица „Будапеща“ 1 в колаборация със „100 стола“, които отключиха това пространство. Там поканихме от името на Sound in Picture Nasimo, Анжела Пенчева, 8MIN, Еми Куртова, Glow и Gully Wabbit. В тази връзка бих включил и такива артисти, които са участвали само в събитията, а не в изданията ни.

Работите с много чуждестранни артисти. Планирали ли сте събития извън България?

Да, определено. Най-вече в Европа, защото би било по-лесно да се координира логистически. Надявам се в близките години да се случи. Не съм работил активно по това, но съществува идеята. Фотокнигата се предлага в магазин в Прага. Изпратихме я и в магазин в Япония, където имаме и касетки от едно издание, което направихме с Иван Шопов, Valance Drake и Златина Tочкова като фотограф. То излезе в лимитирано издание от 50 касетки, като вече са останали само 5 от тях. Изпратихме 20 бройки в Япония. Идеята е наистина да се разпространяват и другите неща, които създаваме с Sound in Picture. Разбира се, всичко е на английски, тъй като платформата е международна и целим да достигнем навсякъде.

Как се осъществява подборът на артистите?

Общо взето каня просто хората, на които харесвам нещата, които правят. Не се замислям много.

Може да се каже, че това, което излиза през Sound in Picture, е личният ми вкус към фотография и музика.

Явор Зографски с тениска на Sound in Picture

Предстои да излязат колаборации с доста големи продуценти, на които съм фен от години насам и се радвам, че обръщат внимание и искат да издават музика през платформата.

Когато видя Instagram профила на някой фотограф, още в първите няколко секунди взимам решение дали творчеството му е интересно, дали искам да го включа и дали има какво да покаже. Същото е и с музиката – с нея не ми е трудно да намирам нови хора, тъй като постоянно слушам и се ровя. Докато dj-ствам търся нови парчета и музиканти.

Можеш ли да кажеш малко повече за дейността платформата като лейбъл?

Гледаме да издаваме по два пъти в месеца. Предимно сингли или EP-та, понякога и албуми. Все още се развиваме, но работим активно. Бих искал някой ден да извикам тук чуждестранни гости и да направим музикално събитие.

Ако трябва да уловиш музикалният облик на България в един кадър, какъв би бил той?

Не знам, идва ми кадър от някоя от реките и мост над нея. Не мога да обясня защо – това изисква дълго мислене.

Автор: Владимир Груев ‘Filmadelyx’

Преди няколко дни бях на фестивал в Румъния. Направи ми впечатление, че хиляди хора знаеха песните на местните изпълнители и dj-и. Какво може да се направи, за да се привлече по-голяма аудитория към местната не толкова комерсиална сцена?

Може би трябва първо и самите медии да започнат да лансират по-ъндърграунд (въпреки че не обичам да използвам тази дума) артисти. Имам предвид медии като bTV например – масовите телевизии и комуникационни канали, които масовите хора следят. В момента това не се случва – не се лансират или изобщо не се включват нишовите артисти, които правят по-интересна музика. Трябва и да се създаде някаква култура около хората.

Самите те да се научат да се интересуват повече и да се ровят за нова музика, а не да разчитат на това да чуят нещо отнякъде. Защото така до тях биха стигнали по-скоро някои по-поп артисти, които всички знаят.

Не знам как може да се направи това, но да се повиши музикалната култура на хората като цяло, за да обръщат повече внимание на по-нишови и специални неща.

Автор: Pamela Leal

В друго интервю тази година казваш, че ще се създава и подкаст към Sound in Picture. Каква концепция ще има и кога можем да го очакваме?

Към края на тази година или по някое време през идната. Ще каня най-различни хора, предимно артисти, за които смятам, че имат интересни истории, които могат да споделят. Мисля да е по-скоро тип отворен разговор, в който говорим за общи теми, като по някое време, разбира се, навлизаме в по-конкретни технически неща. Аз съм голям фен на подкасти и най-много ми харесват тези, в които хората просто говорят за нещата, които са им се случвали. За техните житейски истории или как са започнали да правят това, което правят.

Sound in Picture вече е в четвъртата си година и е се е превърнал в доста комплексна платформа – освен колаборациите между музика и фотография, имате тениски, лекции, изложби, прожекции, концерти...

Придобива ли завършен облик или има и нови неща, които можем да очакваме?

Засега като видове дейности биха били това, като тепърва ни предстои да се развиваме.

Аз лично смятам, че все още сме в началото на развитието си и има още какво да се случва – най-вече може би ще започнем в някакъв момент да издаваме повече касети, а някой ден и винил.

Patreon е също нещо, което планирам. Може би по време на подкаста ще се случи. Тепърва платформата ще придобива по-пълен облик, но ми харесва, че резонира с хората и срещам интерес. Досега не съм намерил, рових се доста в началото, подобен тип идея, която да комбинира двете неща по този начин.

Заглавна снимка: Catia Simoes ‘Gingercake’

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил РусевРазговор с Жлъч за "Звяра" и безстрашния сблъсък с реалността13.09.2019

Още от Под Моста

Под МостаНад 200 деца в 7 града получиха безплатен урок по музика по време на „Rockschool на колела"Образование