Спаска Тарандова: Посещенията в библиотеките у нас нарастват в последните три години

Изпълнителният директор на Фондация „Глобални библиотеки – България” Спаска Тарандова е един от основните двигатели зад предстоящото второ издание на форума „Библиотеките днес“, на който „Под моста“ е медиен партньор.

Целият ѝ професионален опит е свързан с библиотеките, тяхното развитие и  модернизиране. Тарандова е била заместник-директор по библиотечната дейност и автоматизация на Столична библиотека. Специализирала е в САЩ и е част е международна група за иновации в публичните библиотеки (INELI) на фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Член е на Постоянния комитет на секцията „Публични библиотеки” на Международна федерация на библиотечните асоциации и институти (IFLA).

Разговаряме с нея ден преди началото на тридневния форум, който има за цел да представи ролята на обществената библиотека за устойчиво развитие на местните общности и подобряване качеството на живот на гражданите.

Ако трябваше да разкажете на малко дете какво представлява „Глобални библиотеки – България“ и каква е нейната мисия – какво щяхте да му кажете?

Нашата мисия е да работим за приобщаваме българските граждани към глобалното информационно обществото и да подобряваме качеството им на живот чрез подкрепа на дейността на обществените библиотеки – това е обяснението, което ползваме при възрастните.

На малките бих казала, че днес работя за привличане на средства за едни места, наречени – библиотека, което има всичките книжки на света, които чакат да бъдат прочетени, защото родителите не могат да им купят всички. Че там всяко дете може да се среща с любимите си детски писатели и да им задава всякакви въпроси, да се забавлява в кътове за игра, да участва в различните творчески работилници по рисува, писане, лего роботи, да се преобразява в любимите си приказни герои и много други неща, които едни мили хора – библиотекари, са приготвили за него.

Какви са досегашните успехи на фондацията и каква е нейната крайна мисия?

Едно от най-важните ни постижения със сигурност е Програма “Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки”, изпълнявана в България в периода 2009–2013 г., след предоставено финансиране от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ – САЩ.

В рамките Програмата в периода 2010-2011 г. е извършена доставка на компютърна, комуникационна и периферна техника, инсталирана в 960 регионални, читалищни и общински библиотеки на територията на цялата страна. Оборудването включва около 4 900 работни станции (компютри), около 1000 принтери и многофункционални устройства, 790 проектора и 1950 рутера. Над 3900 библиотечни специалисти са обучени за работа с тази техниката и да предоставят нови услуги за гражданите.

Днес ФГББ има подписани споразумения за сътрудничество с библиотеките, които са участвали във програмата, споделят нашите ценности и искат да работят за свободен и равен достъп до информация, интернет и електронни услуги за гражданите. Фондацията полага усилия да осигури устойчивост на тези резултат, като продължава да осигурява поддръжка на техническо оборудване в читалищните библиотеки. Но то трябва да бъде обновявано и надграждано с оглед на новите технологии, което е едно сериозно предизвикателство и за нас, и за библиотеките.

Фондация изпълнява проекти по Програма Еразъм+ за повишаване на уменията на библиотечните специалисти като обучители на възрастни, за развитие на онлайн платформи за обучение. Има своя програма за подкрепа на малки проекти в изпълнение на МПС  и в периода 2016- 2017 г. сме финансирали 47 проекта на 93 библиотеки, които работят в партньорство с 21 училища и 17 НПО.

През 2015 г. ФГББ първа в страната постави 3D принтер и 3D скенер в три различни по големина библиотеки – читалищна, общинска и регионална, за да се запознаят по-широки групи от хора с тази технология. Тя, за съжаление, все още не е много популярна в страната.

Съвместно с посолството на САЩ за втора поредна година провеждаме заедно с 19 библиотеки от страната уроци по забавно програмиране с робота Финч по време на Европейската седмица на програмирането. Тази година от 7-23 октомври се проведоха над 200 обучения и участваха на 3000 деца и ученици. Много често специалистите от библиотеки пътуват до малки населени места – 42 на брой тази година – и това е шанс за децата там да се запозная с тази техника.

Друг значителен проект, който ФГББ реализира, е „Пътят към библиотеката” за поставянето на указателна табела „Библиотека”. Тази инициатива се изпълнява съвместно с националното сдружение на общините и към момента има монтирани табели за 951 библиотеки в 800 населени места. Кампанията има много по-голям замисъл от това да се постави един знак – нашата цел е да се обърне внимание на всички нас като граждани на възможностите, които има това място, ако се полагат грижи за него.

Какво е състоянието и посещаемостта на родните библиотеки, спрямо средното ниво за Европа?

Може би знаете, че има разлика в посещаемостта на библиотеките и тя се движи в низходящ ред от Северна Европа към Южна и от Запад на Югоизток. Средните проценти са 30 до 35%. В нашата страна между 6 и 19% от жителите на различните области са читатели в библиотеките, на които се падат  между 10 и 15 посещения или 7,8 милиона на годишна база по данни на НИС за 2013 г.

Разполагаме с данни и от проучване, проведено от социологическа агенция ЕСТАТ по поръчка на Фондацията през тази година сред 842 обществени библиотеки в цялата страна. То показва, че посещенията в библиотеките на национална база нарастват бавно в последните три години (+2% в периода 2014-2016 г.), въпреки, че и  ползватели, и неползващи библиотечни услуги смятат, че обществената библиотека у нас има сериозни дефицити.

Ръстът се дължи основно на регионалните библиотеки, при които увеличението в броя на посещенията за периода е 7%. В читалищните библиотеки обаче има спад от 3%. Ръстът в посещенията е резултат от нарастването на виртуалните посещения, които през 2016 г. достигат до 24% от всички посещения в библиотеките (при 13% през 2014 г.) и той пак се дължи на регионалните библиотеки.

Достатъчно ли е финансирането от държавата в този сектор и има ли възгледи да се подобри?

Както знаете, за сектор „Култура“ каквото и увеличение да има през годините, то е недостатъчно и винаги е обвързано с рамките на бюджета. Системното недофинансиране на библиотеките от 1990 г. насам не може да се преодолее с плавното повишаване на държавната субсидия през последните години. Има редица проблеми, свързани с материалната база, с библиотечните колекции, с ниското ниво на заплащане на труда на библиотечните специалисти, което налага преосмисляна на модела и начина на финансиране на обществените библиотеки.

Как стоят нещата с частното финансиране, спонсорство и дарения от фирми, еднолични лица, фондации и т.н.?

Това е само един инструмент, които може да подпомага развитие на определена библиотека било то за нови книги, компютри или ремонт на дадено помещение. Трудно може да е водещ и да осигури устойчивост. Ние също като фондация набираме средства за българските библиотеки за определени каузи и виждаме, че хората най-често даряват за здравни каузи или при кризисни ситуации. Отсъства обаче сериозна дарителска култура за системна подкрепа с малки суми за определени каузи, които не се разбират като „първа необходимост“ от отделни хора. А практиката в страни с традиции в даряването сочи, че отделните хора имат силата да събират най-много средства, ако вярват в нещо.

Според Вас къде в страната развитието на библиотеките е от най-критична необходимост?

Библиотеките не съществуват сами по себе си, те са създадени за да служат на хората по определен начин и да задоволяват техни образователни и културни потребности. Затова, ми е трудно ми да кажа къде точно, защото проблемите и нуждите са различни. Имам нужда  от цялостна промяна и ново отношение към тези институции.

Как могат да се вкарат днешните и предстоящи все по-технологични поколения в библиотеките?

Като им дадем това което искат, но вече в библиотеката. Ако съчетаваме умело предлагането на книги с обособяването на технологични хъбове и други креативни пространства, ако им предлагаме стаи за индивидуално или групово учене, като направи малко студио с музикални инструменти за прохождащи таланти, и се привлекат подходящи ментори подрастващите и младите хора ще започнат да го посещават.

Ще дам за пример какъв ефект се получи от предоставените 3D принтери и 3D  скенери от Фондацията на регионална библиотека „Пейо К. Яворов” в Бургас през 2015 г. Тази година в рамките на международната конференция Next Library във Орхус, Дания имах честта да получа от името на библиотеката наградата на EIFL (Електронна информация в библиотеките) отличена в категорията „Опазване на околната среда“. Наградите на EIFL имат за цел да насърчат създаването и популяризирането на добри практики и нови услуги в библиотеките, основани на съвременните дигитални технологии. Регионалната библиотека използва много умело предоставения 3D принтер, за да проведе кампания сред учениците за събирането на пластмасови отпадъци за рециклиране и за осъзнаят, че преработеният материал може да се използва за 3D принтерите. Библиотеката създаде отделна платформа на техния сайт, които учениците поддържат  с материали, свързани с опазване на околната среда и  3D технологиите.

Какво е нивото ни на библиотечна дигитализация и работа с новите технологии на библиотеките в България?

С  дигитализация на библиотечни документи се извършва от различни видове библиотеки – академични, университетски, националната библиотеки и регионалните, по-рядко общински и големи читалищни. Трябва да знаем и за каква дигитализация говорим на писменото културно наследство, за масова ли, при която става дума и за авторски права, или за ползването на е-книги и други електронни ресурси в библиотеката. Много често въпросите се смесват. Аз в случая мога да посоча данни от споменатото изследване за обществените библиотеки, което показва, че през  2016 г. библиотечният фонд на страната е съставен основно от книги (92.4%), периодични издания (4.3%), графични, картографски документи и печатни музикални документи (1.3%), аудио-визуални документи (1.0%) и други документи (общо 1.0%), Електронните документи (електронни книги, други дигитални документи) са с дял от 0.2%. Средният брой на електронните документи e незначителен извън регионалните библиотеки.

Видно е, че създаването на електронни документи, дигитализацията е изключително бавен процес – само в 3% от библиотеките има дигитализирани книги, в 2% – дигитализирани периодични издания, а в близо 3% – други документи. Дигитализация се осъществява основно в регионалните библиотеки.

Според Вас какво е бъдещето на библиотеките в България и в световен мащаб? Ще дойде ли скоро моментът, в който почти няма да съществуват физически такива, а всичко ще се намира в интернет?

Тенденции за промяна са много динамични. Едва ли може да се правят много дългосрочни прогнози. По мое мнение в близко бъдеще библиотеките ще бъдат общностни центрове, места където хората ще учат, общуват и творят. И ако приемем, че днес всичко е информация, то в много близко бъдеще ще спрем да си задаваме въпроса за формите на създаване и предоставяне на тази информация и достъпът до нея. Все по-важно ще става как да се ползва и с какво може да бъде полезна на всеки един.

Какво да очакват посетителите на предстоящия Национален форум библиотеките днес 2017?

Тази година поставен акцент върху потенциала и приноса на библиотеките за постигане целите на ООН за устойчиво развитие 2030. В рамките на форума ще бъдат представени резултатите от реализираното през 2017 г. национално проучване на текущото състояние и перспективите за развитие на българските библиотеки.

Форумът съчетава пленарни сесии с над 40 говорители, които ще споделят добри практики, ще обсъждат проблеми, ще говорят за партньорства, дарителство и работа с доброволци, глобалното образование и новите технологии. Също така,  ще чуят как се справят техните колеги във Финландия, Румъния и Африка. Две от сесиите имат и характер на уършопи, в които се получат практически знания по управление на проекти, а Жюстин Томс, един от водещите експерти у нас в областта на онлайн медиите и онлайн маркетинга, ще има сесия за изграждане на марката „библиотека” и как най-успешно тя да се налага през различните канали за комуникация.

Кои ще са международните гости на форума?

Специален гост на форума ще бъде старши директорът на програма “Глобални библиотеки” във Фондация „Бил и Мелинда Гейтс” Дарън Хорнер. Участие ще вземат и представители на Африканската федерация на библиотечните асоциации и институции.

Димитър Панайотов

е на 25 и е завършил “Журналистика” в СУ „Климент Охридски”. Той е основател и главен редактор на “Под Моста”. Интересува се от литература, култура, кино, фотография, дигитален маркетинг и качествена журналистика.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to