Литература

Спомен за изгубените писатели – Вутимски, Рачо Стоянов, Иван Кирилов, Екатерина Ненчева

25.06.2019

Възхищаваме се на толкова писатели, влизаме в спорове кой е по-добър, четем хиляди мнения в социалните мрежи. Но днес решихме да се сетим за онези българи, чиито имена вече почти не се споменават. Техните „рожби“ рядко се четат, но все пак имаме нужда да си спомняме за тях и да поддържаме спомена за тях жив. Срещаме ви с една малка част от нашата литературна съкровищница, с едни писатели, които винаги ще бъдат част от нашата литературна история.

Александър Вутимски

Навярно малко хора са чели негови произведения, но със сигурност можем да кажем, че Александър Вутимски остава на литературния ни фронт като един от най-емблематичните и бележити поети на миналия век. Роден в Своге през 1919г. Едва на 24 години, Вутимски създава един невероятен поетичен цикъл – безкрайно искрен, неподправен и истински. За съжаление младия поет не успява приживе да види издадена своя стихосбирка, но това, което оставя след себе си се пази и чете до ден днешен. ПРОЛЕТЕН ШУМ

Чуйте водосточните тръби.
Чуйте шепот радостен от капки.
Тази нощ, когато вятър нямаше
сливата във двора разцъфтя.

Рачо Стоянов

Един от майсторите на перото. Успява да улови вниманието на други утвърдили се български поети, сред които е Антон Страшимиров. Рачо Стоянов е от писателите, които не просто пишат – те разказват.

Първата му книга излиза 1909г. Емблематичните „Майстори“ на писателя излизат след три години и успяват да се играят не само на българска, но и на чуждестранна сцена. Когато отворим биографичните бележки ще прочетем, че освен писател, Рачо Стоянов е и много добър преводач. Превежда от английски, руски, френски.

Вие знаете, че той е загинал във Врачанския балкан, че главата му е отнесена във Враца от башибозуци и аксери? Отгде знаете? Не се ли лъжете? Възможно ли е да умре такъв човек? Та виждано ли е кога да е такава велика душа, такова пламенно сърце? Такава героична епопея като неговия живот смъртен може ли я да я създаде? Често ли праща на земята Бог такива рицари-певци, та да се броят те в реда на обикновените хора, за които е дадена смъртта?…“

Иван Кирилов

Роден в Елена през 1876г., Иван Кирилов е един от изящните български писатели – макар и познат на малцина. Твори в периода след Освобождението, дебютът му в поезията е със сборника „Бдения и мечти. Лирически стихотворения. 1896-1896 г.“

Влияние над творчеството му оказва неговият съгражданин поетът Петко Тодор. За времето си малко хора успяват да вникнат в него и да видят поетът – Иван Кирилов, такъв, какъвто е.

Екатерина Ненчева

 Екатерина е родена в Троян 1885г. Както всички деца, още от много малка възраст започва да пише, а през 1909г. от печат излиза първата ѝ стихосбирка „Снежинки“. През периода, в който твори успява да се докосне до д-р Кръстев, Пейо Яворов и останалите членове на кръга Мисъл. Поетесата е една от първите жени в нашата литература след Освобождението. Успява да разкрие един по-красив, по-различен свят. Да говори за нещо интимно, съкровено. Една изумителна поетеса, една истинска дама в нашата литература.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаПарадокс представя: „Дни на Европейската награда за литература“27.05.2019

Още от Под Моста

Под МостаКак се създава магията на радиотеатъраLIFE