Музика

“Stairway To Heaven”: песента, чиито риф, музика и текст струват милиони

04.11.2021

От обвинения в плагиатство до предположения за намеса на не кой да е, а Сатаната, “Stairway To Heaven” e песен със славно и изпълнено с мистерия минало, настояще, а със сигурност и бъдеще. Написана е от Джими Пейдж и Робърт Плант и може да се приеме като емблема на една цяла епоха – епоха на музикална революция, творческо вдъхновение и концерти, заради които мечтаем да се върнем назад във времето. Изпълнена е за първи път през 1971 година, а на 8 ноември 2021 година се навършват 50 години от издаването на албума, от който е част песента – “Led Zeppelin IV”.

Групата Led Zeppelin, първоначално с името “New Yardbirds”, е формирана в Лондон през 1968 година, а съставът е Робърт Плант (вокал), Джими Пейдж (китара), Джон Пол Джоунс (бас) и Джон Бонъм (барабани). Ролята им в историята на рок музиката е решаваща – създават жанрове, развиват и променят стилове. Иноватори са не само в записването на “Stairway To Heaven”, но и в създаването на музика като цяло. 

За съжаление, Джон Бонъм си отива на 25 септември 1980 година и това е причина всъщност Led Zeppelin да се разпадне след 12 години в музикалния бизнес. През годините бандата се събира по различни обстоятелства. Един от тях е в чест на организирания от Боб Гелдоф благотворителен концерт Live Aid. Друго запомнящо се завръщане е в Лондон през 2007 година, когато на барабаните застава синът на покойния член на групата Джейсън Бонъм

През годините се случва какво ли не. Забавни случки като концертите, по време на които Робърт Плант не знаел добре текста на “Stairway To Heaven” и мениджърът на групата подсказвал кой куплет кога следва. Или пък други моменти, в които тя закъснява за концерта си и публиката е принудена да чака в рамките на почти два часа любимата си група. Дори тогава обаче еуфорията на многохилядната тълпа не успява да изчезне. 

Дали има съвременни творци, които в очите на публиката се превръщат в богове, едва ли, но през 70-те години на XX век момчетата от Led Zeppelin успяват да постигнат точно това. И дори едно двучасово закъснение не може да попречи на хората да се слеят с магията на музиката им. 

“Stairway To Heaven” можем да наречем опусът на творчеството на британците. Официално излиза на 8 ноември, но нейната история започва малко по-рано, същата година. За първи път групата я изпълнява на 5 март в Белфаст.  Осемте минути се оказват недостатъчни, за да впечатлят феновете обаче и бурните възгласи са заменени от стотици отегчени лица. Но само след няколко месеца “Stairway To Heaven” се превръща в най-желаната песен на всеки концерт. 

В своите 8 минути, които често стигат до 10 и дори 15, “Stairway To Heaven” разказва много истории. За значението на думите има много догадки. Самият Робърт Плант споделя, че голяма част от интервютата му през 70-те са посветени върху смисъла на думите. Точен отговор обаче липсва, защото дори музикантът възприема всеки път песента по различен начин. Но това е най-прекрасното нещо в изкуството – липсата на точно значение. Всеки звук предизвиква различни емоции, кара ни да усещаме различни неща, носи различни спомени. 

“Stairway To Heaven” е резултат от внезапен прилив на вдъхновение. Представете си как, докато сте в лошо настроение, държите лист хартия и молив, ръката ви започва да пише сама думи. Тези думи се превръщат в изречения. От своя страна, изреченията формират една от най-великите песни, създавани някога. Съмняваме се в създаването на “Stairway To Heaven” да е замесена наистина някаква висша сила, но музикантите от Led Zeppelin са пример за истински аристи – хора, които творейки, успяват да се докоснат до нещо възвишено. А заедно с тях и всеки, наслаждаващ се на песните им.

Началото на песента е баладично и ни въвежда в музикалния спектакъл на Led Zeppelin. Жената в тази история е човек, който има всичко, но не дава нищо в замяна. В центъра на нейния живот е материалното, но тогава тя осъзнава, че е време да промени нещо в него. “Stairway To Heaven” е разстоянието, което тя преминава чрез изкуството.

Друг мотив, който се прокрадва между редовете, е, че за тези, които удържат изпитанията на времето, новият ден ще настъпи и ехото от смеха на хората ще запълва празните пространства. И дори някоя пречка да се появи, не трябва да се плашим, защото това е просто пролетният вятър, който носи надежда. Дори да не сме на правилния път, дори да сме паднали духом, щом дишаме, никога не е късно за промяна– нито за нас, нито за героинята в “Stairway To Heaven”. 

Краят на песента е и краят на деня, който носи много размишления, спомени, научени уроци, дори съмнения. Времето минава неусетно и дори жената не усеща как още един ден от нейния живот вече е приключил. Този път обаче тя се чувства променена, осъзнала, че не е нужно да върви по пътя си сама. Дори в началото нейният образ да е негативен, тук Плант я обрисува като ангел. Да, тя наистина е променена, с нови надежди, втори шанс, от който е решена да се възползва, за да премине разстоянието до рая. 

И ако вникнете надълбоко в смисъла на думите, “the tune will come to you at last”. В този момент ще изберем как да интерпретираме песента. Защото дори авторът ѝ да говори за своите герои, дори да търсим интерпретации, музиката е усещане. 

Финалът на песента са думите “When all are one and one is all” – само когато сме едно цяло, можем да достигнем до истината. Робърт Плант, Джими Пейдж, Джон Пол Джоунс и Джон Бонъм искат да не забравяме това. Трябва да получаваме, но и да даваме, за да може един ден, когато се обърнем и си спомним, да не съжаляваме за нищо.

Заветното “And she’s buying a stairway to Heaven” прозвучава отново в последните секунди, но с една разлика – тук то вече е сигурно, липсва първоначалният присмех. Цената вече е платена, уроците са научени, пътят е една идея по-сигурен и героинята върви смело напред по пътя на промяната

Отличаващо за песента е интрото, което освен почитатели носи на групата и дълги години в съдебни дела. Битката за това чия е песента всъщност започва през 2014  година, когато Led Zeppelin са обвинени в плагиатство. Според Майкъл Скидмор, който представлява починалия фронтмент на Spirit – Ранди Уолф, интрото на “Stairway To Heaven” съвпада с началния риф на “Taurus” – песен на калифорнийския състав, от която е бил част и той. 

“Taurus” е написана три години преди излизането на “Led Zeppelin IV” и тъй като двете групи имат общи участия, от Spirit са убедени в това, че има плагиатство. Фактът, че Led Zeppelin наистина имат достъп до творчеството на Spirit не е отречен, но се доказва, че авторите на песента са Робърт Плант и Джими Пейдж. В случай на открити прилики, членовете на групата са щели да платят милиони долари. Затова този казус е не просто търсене на отговор на това “Чия е тази песен”, а е и въпрос на огромна сума пари. 

През 2016 година Джими Пейдж свидетелства, че никога не е чувал “Taurus” и не може да намери приликите. Съдът не вярва на неговите думи, но в крайна сметка се доказва, че комбинацията от акорди е често срещана и не е повод да се оспорва нечие авторство.

И така историята приключва, но до 2018 година, когато казусът е открит отново. Причината е подозрение, че са допуснати редица грешки от страна на Апелативния съд в САЩ. Насрочено е ново изслушване. Крайното решение обаче остава непроменено и две години по-късно съдът официално застава на страната на Пейдж и Плант. 

В рамките на тези шест години се появяват какви ли не разкази. Пример е историята как Робърт Плант е посетил участие на групата през 1970 в Бирмингам, след която следва игра на снукър. Според адвокатите на Уолф тогава музикантът чува тази песен и затова съществува шанс да е откраднал нейното начало. Според друг член на Spirit истината е друга, но дали тези неща са се случили, или са просто неверни твърдения, няма значение. 

Важно е това, че един от най-дълго продължилите казуси в музикалната индустрия завършва справедливо. Защото песента “Stairway To Heaven” трябва да продължи да вдъхновява, да докосва, да съществува неопетнена от неоправдани обвинения. За Робърт Плант “Stairway To Heaven” е докосване до една висша сила. За Джими Пейдж песента е същността на Led Zeppelin.

С годините “Stairway To Heaven” се превръща в химн – на промяната, на таланта, на Led Zeppelin. За последен път, поне в пълния състав на групата, е изпълнена на 7 юли 1980 година в Берлин, като това е и нейната най-дълга версия. Цели 15 минути. 

Десетилетието, в коета твори групата, е далечно не само за мен. Но фактът, че тази песен е била навсякъде – по радиото, в дома на всеки начинаещ китарист, в ежедневието на всеки заклет меломан, ни помага да си представим мащаба на това колко влиятелно е творчеството на Led Zeppelin, и най-вече на “Stairway To Heaven”. 

Животът на тази песен наподобява човешкия живот – раждане, развитие, победи, загуби. Разликата е, че животът на “Stairway To Heaven” едва ли някога ще срещне края си, защото музиката, както всяко едно изкуство, е вечно.

Някои ще кажат, че “Stairway To Heaven” е най-известната песен на британската група. Други, че “Stairway To Heaven” е сред най-великите песни в рок музиката изобщо. Но тук имат значение нейните докосващи истории – на дамата, която от вярваща в бляскавото се превръща в целеустремено същество, на това как светът на музиката трябва да ни обедини. Света на една стълба към небето, която можем да изкачим само в рамките на едни 8 минути.

Автор: Вяра Николова

Главна снимка: Flickr / julio zeppelin / CC BY-ND 2.0

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновМузиката на Али29.01.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика