Стар Трек – Пропадане в мрака

03.06.2013


startrek

През 2009 година най-известното протеже на Стивън Спилбърг – Дж. Дж. Ейбрамс, се зае с нелеката задача да рестартира легендарната поредица „Стар Трек” и да представи нов, свеж, модерен продукт, приятен както за закоравели фенове, така и за широката аудитория в киносалоните. Ейбрамс записа огромен успех – филмът му получи широко критическо одобрение и пожъна комерсиален успех. Имената на Кърк и Спок отново зазвучаха в популярната култура като актуални, а не като отживелица. Продължение бе неизбежно и ето, че то дойде тази година. Дали обаче продължи да следва по стъпките на Кристофър Нолан и неговата нова трилогия за Батман, която се превърна в еталон за успешен рестарт на поредица в Холивуд? Почти.

Казвам „почти”, защото „Стар Трек” от 2009 година има всички качества и достойнства на „Батман в началото”. „Пропадане в мрака” се опитва да бъде като „Черният рицар” за своя предшественик, но остава далеч от величието на шедьовъра на миналото дестилетие. Това обаче не му пречи да бъде страхотен научнофантастичен екшън.

Историята за втори път ни среща със самоуверения капитан Джеймс Кърк и неговия първи офицер Спок, ръководители на екипажа на космическия кораб „Ентърпрайз”. Двете централни роли се играят от Крис Пайн и Закари Кинто, които отново демонстрират страхотната химия помежду си. Динамиката между тях напомня на Робърт Дауни и Джуд Лоу от последните два филма на Гай Ричи за Шерлок Холмс. От Пайн тук се изисква доста сериозна актьорска игра с широк емоционален диапазон, която той изпълнява със старание през по-голямата част от филма. Кинто отново прави безупречно превъплъщение като Спок – съвършено сресан, остроух, безстрастен и разсъдлив. Това до голяма степен помага на Пайн в неговата роля на Кърк, тъй като му позволява да изобразява противоположния спектър на човешката личност, без да му се налага да варира твърде много.
startrek
Сюжетът на филма е взел основната си идея именно от „Черния рицар”. Но можем ли да изтъкнем това като недостатък, след като същото нещо може да се каже за двата най-успешни блокбъстъра на изминалата година – „Отмъстителите” и „007 координати: Скайфол”? Тези два филма предоставиха своите леко модифицирани версии на историята от „Черния рицар”, но го сториха развлекателно и майсторски, което им спечели парите на милионите зрители и одобрението на повечето критици. В „Пропадане в мрака” концепцията остава същата – гениален неуловим злодей извършва ужасяващо престъпление в началото, главните герои веднага тръгват след него и го залавят. Оказва се, че това е било част от плана му през цялото време, той се освобождава, извършва нови престъпления и в крайна сметка от протагонистите се изисква огромна лична жертва, за да го спрат.

Пропадане в мрака” представя тази история наситена с екшън, зрелище и експлозии. Първите 10 минути от лентата са спираща дъха надпревара с времето, в която Кърк трябва да се справи с първата си морална дилема във филма. Последвалата експозиция е кратка и екшънът скоро се подновява с пълна сила. Грандиозното заключение е направено, за да се изпита в IMAX формат. Като цяло Дж. Дж. Ейбрамс се справя с режисурата и хореографията на широкомащабното действие без никакви проблеми. Визията му е ясна, ефектите са безупречни. Тъй като голяма част от филма почива именно на този фактор, това е и една от основните причини да бъде оценен високо.
startrek
Другата се казва Бенедикт Къмбърбач. Това е британецът, който играе злодея Джон Харисън. Подобно изявление наистина е доста тежко, но въпреки това мога спокойно да кажа, че в „Пропадане в мрака” Къмбърбач показва най-магнетичното, силно и всеобхватно актьорско присъствие за последните 30 години след това на Ал Пачино. Колкото и да възвеличаваме страхотното умение, с което Хийт Леджър изигра Жокера през 2008 година, дори той не може да се мери с Къмбърбач по показатели „харизма” и „заплашителност”. Самият персонаж на Къмбърбач не може да стъпи и на малкия пръст на Жокера, което прави превъплъщението на Леджър по-велико в ретроспективен план, но екранното присъствие на англичанина може да засенчи когото и да е било. Мимиките му са безпогрешни и емоционално разтърсващи, класически тренираният му глас е наслада или пък терор за ушите, играта му е всеотдайна и напълно убедителна. Когато той говори, зрителят неизменно слуша, когато той действа, зрителят неизменно гледа. Дори като статист Къмбърбач би имал по-силно екранно присъствие от някои свои колеги в ролята на Хамлет. Отново трябва да се каже, че сценарият не му предоставя персонаж за игра, стойностен колкото Жокера от „Черния рицар” или дори Локи от „Отмъстителите”, но с таланта си Къмбърбач издига този второкласен материал далеч над реалното му качество.

Единствените моменти, когато това всеобхватно присъствие е в ущърб на самия филм, са сцените на Къмбърбач с Крис Пайн. Капитан Кърк изглежда смехотворно незначителен, сравнен с противника си, който изглежда, сякаш може да покори планета само с глас и поглед. Тези слаби моменти на Пайн, в комбинация с някои твърде клиширани части от сценария и излишно бомбастичния саундтрак, са единственият реален недостатък на „Пропадане в мрака”. За тяхна сметка филмът има хубава история, добра актьорска игра и уверена режисура. Предостатъчно качества, за да се издигне далеч над ужасното разочарование „Железният човек 3” и дори до статута на най-добър филма на годината дотук.

Оценка:  ***1/2  три звезди и половина  от четири (оценяването е по системата на Роджър Ибърт )

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Мартин ЯнковGuardians of the Galaxy - галактическият блокбъстър на лятото08.08.2014

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика