Стопаните на планината: Интервю с Димо Колев

26.01.2018

Покрай казусът „Пирин”, породен от решението на министерския съвет да се застроят 48% от площта на националния парк, темите за еко-туризма и опазването на природата отново са на дневен ред. За разлика от други актуални теми в момента, тази за опазването на планините е наистина сериозна, защото те са част от националното и природно богатство.

Заради преживяванията си през изминалата година в планината, свързани с редица премеждия, започнах да се интересувам дълбоко от темата за цялостното състояние на планините и различните маршрути. Така попаднах на Димо Колев, който освен запален планинар и автор на няколко пътеводителя за Стара Планина и Ком-Емине, се оказа и активен и буден гражданин, движещ инициативи, които подпомагат развитието на планинския туризъм у нас.

В държава, в която властта постепенно абдикира от грижата за гражданите, културните ценности и природните богатства и където негативното ни обгръща отвсякъде, примерите за дейни и силни хора е повече от наложително да достигнат до по-широка аудитория. Затова ние разговаряме с Димо Колев относно любовта към планината, родните маршрути и възможностите да бъдат съхранени.


ДМ: Разкажете ни как се запалихте по планината?

ДК:. Още от малък всяка година моите родители ме водиха на почивка в Родопите. Те не са планинари, но се разхождахме из горите и билата. След време започнах сам да ходя. Първо там, после и на други места. Откривах за себе си красотите на нашата родина и с течение на времето обиколих не малка част от планините. За съжаление, не съм ходил на всички – явно голямото разстояние (аз съм от Бургас) все пак оказва влияние.

ДМ: Спомняте ли си първото изкачване на връх? Разкажете за преживяването!

ДК:Първото изкачване не помня, но помня една интересна случка преди много години пак там – в Родопите. Помагах на едни мои приятели, които водиха група немски туристи през вр. Голям Перелик към с. Гела. Бяха предимно възрастни хора, но се справиха чудесно с прехода. Преди да се слезе в селото, се изкачва едно възвишение, където бяхме седнали да починем. Както си стояхме, изведнъж всички млъкнаха и се изправиха. От долу се задаваха двама планинари. Аз онемях. Единият беше с един крак и патерици. Движеха се с по-голямо темпо от нашето. Дойдоха, поздравиха и без да спрат – поеха надолу. Всички ръкопляскаха, някои се просълзиха. Това няма да го забравя никога – до къде стига желанието да си сред природата в любимата планина.

ДМ: В планината се срещат по-малко хора от всякъде другаде. Разкажете за някоя интересна и запомняща се среща, към която се връщате често с мисли.

ДК: За най-запомнящата ми среща разказах в предния въпрос. Тук искам да спомена нещо друго. Казват, че в планините ходят само хубави и добри хора. По принцип е така – когато срещнеш някой поздравяваш, когато има нужда помагаш. Планинарството е едно братство. Но има и изключения. Хората са си такива каквито са, без значение къде се намират.

ДМ: Каква част от времето си прекарвате в планината и въобще сред природата?

ДК: В последно време успявам да отделя повече време на планината, което в някаква степен е за сметка на семейството. Лошото е, че това е един наркотик, който обаче лекува. Веднъж хареса ли ти, запалиш ли се – спиране няма. При мен е малко по-различно, защото не винаги ходя само за удоволствие. Но се радвам, че успяваме да свършим по нещо за другите. Което също е удоволствие.

ДМ: Засилва ли се интересът към странстванията в родните планини? Какво предпочитат повече туристите в днешно време – дивото къмпингуване или уютния престой в хижа?

ДК: В последните няколко години се наблюдава нарастване на потока туристи в планините. Лошото е, че една част отиват там заради това, че е модерно. Без ясна представа къде се намират, какво да очакват. Това е много опасна тенденция, породена от по-лесния достъп и красивите снимки из социалните мрежи. Всеки има място в планината стига да спазва елементарни правила на поведение, да се съобразява с природата и околните, да се информира, да е подготвен и добре екипиран. Не го ли стори, последствия ще има. Късметът все някога изневерява и тогава идва ред на знанията и опитът.

Относно нощувките – нашите хижи и заслони през последните години също се преобразиха и станаха по-уютни и гостоприемни. Може да се каже, че си намериха правилните стопани. Разбира се, че има все още и изключения, но те са малко и скоро нещата там също ще се променят към по-добро. Това зависи донякъде и от нас самите. Диво къмпингуване може свободно да се практикува извън националните и природни паркове, и защитени територии. Разбира се, спазвайки ясни и безопасни правила за поведение – най-вече да не бъде замърсяван района.

ДМ: А срещате ли често чужденци по родните пътеки? Какво споделят те за природата, която виждат?

ДК: И броя на чужденците нараства през последните години. Срещали сме хора от къде ли не – даже и австралийци. Идват заради природата, интересните маршрути, евтините дестинации като цяло и ,може би, спокойствието. Защото в нашите планини наистина има спокойствие, с няколко изключения като Рилски езера, Мусала, Райското пръскало и други. Учудващото е, че се ориентират много лесно и са добре подготвени за местата, които ще посещават. Най-големият им упрек е липсата на указателни табели по разклоните към хижите и населените места.

ДМ: Организирате акции по възстановяване на пътеки. Запознайте аудиторията ни с актуалното състояние на туристическите маршрути у нас.

ДК: От много години се опитваме да подобрим състоянието на туристическите пътеки, заслони и други обекти в планините. В последните 15-20 г Българският туристически съюз (БТС) и Туристическите дружества (ТД) по места са тотално абдикирали от своите задължения. Единични са случаите на градивна дейност от тяхна страна. Всичко, което правим, е на доброволни начала със собствени сили и средства, и дарения от няколко фирми. През последните две години на много места се сформираха групи между приятели, които се грижат за маркировките, почистването на пътеките, поставянето на нови табели, възстановяване на чешми и заслони.

Миналата година създадохме фейсбук група „Да обновим туристическите маршрути и обекти“. В нея се включиха много хора, като голяма част взеха дейно участие в различни мероприятия. Основно аз се занимавам с проблемите в Централна Стара планина и по маршрута Ком-Емине. С подкрепата на Дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“ успяхме да премаркираме и почистим почти всички регламентирани пешеходни маршрута в Парка, поставихме към 500 нови указателни табели. Работата ще продължи и тази година. Освен там се работи и в другите планини. С бавни темпове се подобрява туристическата инфраструктура в планините. Има още страшно много работа.

ДМ: Успявате ли да намерите достатъчно съмишленици за каузите?

ДК: Като че ли планинарското общество постепенно започва да се консолидира и да разбира необходимостта от действия, които зависят от тях самите. Да помагат, да споделят идеи, да са съпричастни. Мисля, че когато даваш пример и хората виждат положителен резултат, се включват много по-лесно и помагат с каквото могат.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Никол Панкова„Трябва да се опиташ да приемеш провала и страха като неизбежни” - интервю със Стефан Иванов28.08.2018

Още от Под Моста

Цветелинка ЦветановаQA върху общите заблуди и притеснения за дигиталното образованиеОбразование