Стопаните на планината: Интервю с Димо Колев

26.01.2018

ДМ: Защо според вас държавата не се грижи достатъчно за туристическите маршрути у нас и туризма в планините извън големите курорти и комплекси?

Знаем какво е в държавата в момента. Интереси, корупция, отклоняване на средства, непукизъм към наболели проблеми. Да не кажа пълна абдикация от своите ангажименти. Няма как и в туризма да не е същото. Всъщност тук искам да отворя скоба и дебело да подчертая една разлика, която е важна за мен. Става въпрос за двете думи „турист” и „планинар”.

Какво имам в предвид? Турист е човек, който посещава интересни и красиви обекти с цел забавление и отмора. Това може да го направи и в планината. Турист се води и пияният англичанин в Слънчев бряг. От друга страна планинарят е човек, който освен изброените по-горе неща разбира какво богатство притежаваме с тези планини. С времето осъзнава, че това нещо трябва да бъде опазено за поколенията, иска да помогне и научи останалите на това още с тяхното прохождане в планините. С две думи – той е стопанин на планината.

Не е казано, че всеки трябва да ходи да маркира, да помага по време на акции, да участва в дарителски кампании. Това си е до възможностите и желанията на всеки човек. Но може да пази природата, да възпитава и показва на по-младите и неопитните кое как се прави, защо не трябва да се прави. Такива хора наричам аз Планинари – не онези с токчетата и торбичките „Била” на Рилски езера.

ДМ: Покрай казуса „Пирин” политиците се опитват да убедят гражданите, че мислят „зелено” и че подкрепят туризма в природата. Като човек, който прекарва солидна част от времето си в планините и който има реална представа за положението, доколко техните твърдения имат нещо общо с реалността?

ДК: Ако тези техни твърдения бяха истина всичко щеше да е наред. А то е точно обратното. Красивите думи са хубаво нещо, но са до време. Ако след тях няма дела, те губят своя смисъл. Хората са търпеливи, но не са глупави. В този вече над 25-годишен преход се нагледахме на какви ли не изпълнения, наслушахме се на всякакви обещания. Време е всеки един от нас да осъзнае, че докато не се превърнем в сплотено общество, което може да отстоява своите искания, власт имащите ще продължават да ни тъпчат и да правят каквото си искат.

Моята борба е в сферата на планинарския туризъм. Искам да променя мисленето на своите колеги, че няма невъзможни неща, че всичко зависи от нас самите. Моето верую е: Искам, Мога, Правя го. Етапът „Искам“ отдавна съм го минал и твърдо вярвам в това. Опитах миналата година с групата в Стара планина и видях, че мога да организирам не малко хора да направят нещо, стига да се постъпва с тях честно, открито и прямо. Етапът „Правя го“ е на дневен ред. Дали ще се стигне до края и ще настъпи промяна – не знам. Не зависи само от мен или моите съмишленици. Зависи от всички нас, ходещи по планините. Много хора се оплакват, много обвиняват и коментират. Време е да запретнем ръкави и да си оправим нашата къщичка – планината.

ДМ: Кои са най-големите грешки, които хората допускат в планината?

ДК: Най-големите грешки са подценяване на условията горе и надценяване на собствените сили и възможности. Както и не добрата екипировка и маркировка.

ДМ: За хората, на които тепърва предстои да пристъпят в планината, кои са маршрутите, които бихте препоръчали като за начало?

ДК: Трябва да е някое лесно достъпно място, не много екстремно и дълго. С красиви гледки. Места като Паниците-хижа Рай и Райското Пръскало, Рилските езера, Добринище-хижа Безбог-Поповото езеро, Черни връх във Витоша. Не трябва да се ходи сам в планината.

ДМ: Кой е маршрутът, който смятате, че е задължително изпитание за всеки планинар?

ДК: От една страна това е Кончето в Пирин. Сравнително лесно достъпно, обезопасено и най-вече, когато човек отиде там разбира дали има страх от високото. Успее ли да го премине, значи няма да има проблем на подобни и по-трудни места. С опита, който натрупа с времето вече може да се пробва по някои от траверсите по Рила, Пирин или Стара планина.

Аз си харесвам класиката Добрила-вр. Ботев през върховете Амбарица, Голям Купен, Кръстците и Костенурката, особено зимно време. От друга страна изпитание за всеки е да мине някой от дългите маршрути Е3, Е4 или Е8. Това са много дневни маршрути, където човек преоткрива себе си, превъзмогва болката и се бори с несгодите. Разбира се, тези маршрути не са по силите и възможностите на всеки, най-вече от към време, защото се правят за 15-20 дни.

ДМ: Имали ли сте екстремни преживявания с дивите обитатели на планините? Как е най-добре човек да действа и реагира ако пътят му бива пресечен от мечка или глиган?

ДК: Единственото животно, с което нямам до сега пряк досег, е мечката. А съм се навирал в най-големите дерета на старопланинските Джендеми. Били сме на крачка от нея, но не съм я виждал. Да видиш мечка е късмет – тя те надушва от километри. Както повечето хора ги е страх от мечките, така и мечките ги е страх и не искат да срещат хората. Досега, поне аз така знам, има един случай на нападнат турист от мечка, преди доста години в района на хижа Триглав, на тясно място, където няма как да се разминат. Но в този случай не е имало фатален край – мечката го е съборила и си е продължила пътя.

Глигани, сърни, кози и всякакви други животни се срещат много по-често. Дивите прасета са опасни, когато са с малки. Тогава човек трябва да се отдалечи от тях и да изчака да премине стадото. Но и при среща с мечка или глиган не трябва да се вика и бяга. Някои казват, че им говорят тихо. Най-добре е да отстъпиш бавно назад. Ако си сам по време на преход е добре да си свиркаш или пееш. Така отдалеч ще предупредиш всяко животно, че си близо до него. И то ще се отдалечи преди да успееш да го видиш.

ДМ: Кои са най-простите, но и същевременно най-наложителните неща, които всеки трябва да вземе със себе си преди преход?

ДК: Важните неща са много. Много зависи къде, кога и с кой ще се ходи. На челно място са подходящите за сезона удобни обувки. Без тях всеки един преход може да се провали или да има неприятен завършек. Други основни неща са дишащи/не спарващи дрехи, ветро- и водоустойчиво яке, дъждобран, шапка и ръкавици. Аз и през лятото си нося в раницата шапка и ръкавици, когато ходя във високата планина. С времето шега не бива. За зимата задължително поне още един чифт ръкавици, котки, снегоходки, пикел, щеки, въже и т.н.

На всички препоръчвам да имат и могат да ползват GPS, по-добре като устройство, в краен случай и на телефона. Има безплатна подробна планинарска карта на БГМ, на която са нанесени почти всички маркирани пътеки, хижи, заслони и други важни обекти в планините. И накрая, но не по важност, е водата. По-добре да се вземе повече, от колкото да не стигне. Защото има места, където цял ден може да не срещнеш водоизточник. Не отварям тема за планинската застраховка – тя е задължителна.

ДМ: Как според вас може да се насочи интересът на хората, особено на младите към планината, така че да започнат да я посещават по-често?

ДК: Това трябва да започне от семейството, след това да продължи в училището. За съжаление, от известно време от учебната програма отпадна модул Туризъм. Това трябва да се опитаме да върнем и разширим. За здравето на децата е добре да има предвидено в учебните програми лагери и преходи в планините. Освен усещането на природата могат да се придобият основни познания, които през годините сами да усъвършенстват. Това трябва да е основна задача на една Национална спортно-туристическа организация, която в момента е Българския туристически съюз.

ДМ: А  кои са най-простичките неща, с които всеки може да допринесе за благоденствието на природата?

ДК:Минимумът е да си тръгнеш поне с това, което си занесъл горе. Ако вземеш на долу и нещо, което не му е там мястото – още по-добре.

ДМ: Кое е нещото, което ви накара да се влюбите в планината. Разкажете за усещанията си след прекия контакт с нея!

ДК: Свободата, необятните простори, снажните върхове, ромонът на потоците, усещането, че там горе ти си една малка точка. Ти просто си се качил за малко, кефиш се и си тръгваш. И всичко си остава същото. За следващия път, за другите след теб.

ДМ: Вашето пожелание за читателите на Под Моста?

ДК: Не покорявайте върховете, а ги изкачвайте с респект. И бъдете сигурни, че когато се качите горе, околните красоти със сигурност ще покорят сърцата Ви.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни науки03.09.2019

Още от Под Моста

Йорданка ВеселиноваДуми за любов: 14 февруари или денят на Христо ФотевЛитература