Литература

Световният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“

23.04.2019

Честито на всички любители на литературата, писатели и хора, които живеят със и за книгите! Световният ден на книгата и авторското право вече е с 24-годишна история. Празникът е определен за честване от ЮНЕСКО през 1995, а учредяването му цели насърчаване на четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост.

По повод този светъл празник на културата, екипът на „Под Моста“ ви подготви порция храна за душата. Надяваме се да ѝ се насладите…

„Магистрала на вечността“, Клифърд Саймък

Последната книга на Саймък ни връща към класическата фантастика с пътуване във времето. Но пътешествията по времевата линия не са самоцел, а жажда за знания и извор на философски размисли за смисъла на съществуването ни.

„Магистрала на вечността“ е зов за хуманизъм. Да отнемаш живот не е решение – това е лайтмотивът на романа. Дали трябва да се откъснем от материалното напълно, или това ще ограби умението ни за емпатия? Авторът не дава категоричен отговор. Финалът остава отворен, а читателят може да разсъждава в какво общество живеем, до колко се стремим да разберем околните и къде бъркаме.

„Аз живея чрез слънчевата светлина, отговори му Хенри. Навярно съзнаваш това. Енергията, която поемам от слънцето, е тази, която ми позволява да се движа. Но не е само слънцето, има и други неща. Сладкият аромат на дивите рози, пеенето на птиците, усещането на голата пръст, шепотът или воят на вятъра, величественият всеобхватен купол на небето, непоклатимото достойнство на дърветата.“

„Оскар и розовата дама“, Ерик-Еманюел Шмит

Десетгодишният Оскар прекарва своите последни дванадесет дни в болнично легло. За него се грижи маминка Роза, която го съветва да не се страхува от смъртта, а вместо това да пише всеки ден писмо до дядо Боже. Двамата измислят весела игра – всеки ден на Оскар да бъде равен на 10 истински години. Книга, която побира цял ден живот в скромните 90 странички. Книга за чувства, търсения, страхове, вяра и смисъл, разказана през очите на едно дете.

“— Маминке Роза, имам чувството, че си измислят някаква друга болница, а не тази, която е в действителност. Държат се, сякаш хората идват в болницата само да се излекуват. А пък те идват тук и за да умрат.

— Прав си, Оскаре. Мисля даже, че правим същата грешка и с живота. Забравяме, че животът е крехък, ронлив, мимолетен. Всички се правим на безсмъртни.”

„Трудно е да бъдеш Бог“, Аркадий и Борис Стругацки

Книгата на големите руски фантасти трудно би могла да се вкара в един жанр. Не е типичната научна фантастика, а повече фентъзи и антиутопия. Героите на именитите братя ни пренасят в едно средновековно общество, но не на Земята, а на далечна планета. Човечеството обаче е там само с изследователска цел. Земляните се внедряват сред местните, но нямат право да се месят радикално в политическия или религиозния живот. Умерени стъпки и нищо повече. Но понякога е непосилно бреме да си наблюдател на чуждите страдания, потъпкването на свободата и знанията, на истинската мисъл. Тежко е да знаеш края на историята. Трудно е да бъдеш Бог сред слепци…

„Защото ти си се родила хиляда години преди своето време. Добра, вярна, самоотвержена, безкористна. Такива като тебе са се раждали през всички епохи от кървавата история на нашите планети. Светли и чисти души, които не познават омразата, не приемат жестокостта. Жертви. Безполезни жертви. Много по-безполезни от Гур Съчинителя или Галилей. Защото такива като тебе дори не са борци. За да бъдат борци, трябва да мразят. А вие тъкмо това не умеете.“

„Вино от глухарчета“, Рей Бредбъри

Някои книги те откриват сами в неочаквани моменти, за да те спечелят за цял живот и да те карат да се влюбваш в тях отново и отново всеки път, когато ги препрочиташ. “Вино от глухарчета” е точно такава и подзаглавието ѝ съвсем не е случайно – “Любовно писмо до едно детство”. Романът на Рей Бредбъри е полу-биографичен, а действието се развива през лятото на 1928 в град Грийн Таун, където 12-годишният Дъглас Споулдинг се радва на ваканцията и успява да ни пренесе в онова магическо детство, когато новите кецове са най-голямата радост, разказите на големите на верандата след вечеря са най-сладките приказки, а виното от глухарчета е истинско лято в чаша.

„… И ето тук, подредено в редици, с мекия блясък на цветове, разтварящи се в ранно утро, със светлината на това юнско слънце, струещо през тънкото прашно покривало, тук ще стои виното от глухарчета. Погледнеш ли го в зимен ден, през снега бързо избуяват треви, дървесата се накичват с птици, с листа и цветове, сякаш рояк от пеперуди отдъхва, понесен от вятъра. И както се взираш, небето се променя от сиво в ясносиньо. Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.“

„Непосилната лекота на битието“, Милан Кундера

Милан Кундера заслужава място във всяка библиотека с цялото си творчество, но днес се спираме на „Непосилната лекота на битието“ – може би най-известната книга на чехословашкия писател. Романът разказва за две жени, двама мъже, куче и техния живот по време на периода на Пражката пролет през 1968 г.

Артистичният живот на Тереза, Томаш, Сабина и Франц е философски разгърнат през идеята на Ницше за вечното завръщане и алтернативата, че всеки човек има само един живот и това, което се случва никога не се повтаря.

„Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит? Митът за вечното завръщане твърде посредством отрицание, че живот, който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща, е живот-сянка, живот без тежест, мъртвороден живот, и дори да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо.“

„Нощен влак за Лисабон“, Паскал Мерсие

„Нощен влак за Лисабон“ е третият роман на Паскал Мерсие и безспорно най-успешният му. Тази великолепна книга ни води на едно неочаквано пътуване – това на учителя по древни езици Раймунд Грегориус, който напуска своя установен начин на живот в Берн, за да се впусне по дирите на мистериозен португалски писател.

Героят до толкова се вглъбява в текстовете (които си заслужават препрочитането и крият забележителни размисли за смисъла) и живота на Амадеу де Прадо, че в един момент пътуването към него се превръща в пътуване към самия себе си – както и прочитането на тази книга.

„Човек не гледа хората както къщите, дърветата и звездите. Човек ги гледа с очакването да може да осъществи с тях среща по определен начин и така да ги превърне в част от своята собствена вътрешност. Въображението му ги скроява и напасва към собствените му желания и надежди, но и да могат да се потвърдят в тях собствените страхове и предразсъдъци. Ние не стигаме уверено и без предразсъдъци даже до най-външните контури на другия. Запътен натам, погледът ни бива отклоняван и замъгляван от всички желания и химери, които ни правят особения, неповторимия човек, който сме. Дори външния свят на един вътрешен свят е още едно парче от нашия вътрешен свят, да не говорим за мислите, които ни минават за чуждия вътрешен свят и които са толкова несигурни и неукрепени, че казват повече за самите нас отколкото за другия.“

На 23.04. промоциите валят от всички книжарници и издателства. Ако сте харесали нещо от нашия кратък списък, побързайте да го намерите сред лавиците на любимите книжни магазини. А нищо чудно сред многобройните томове да лежи и вашето бъдещо най-скъпо четиво.

Весело и ползотворно четене!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаЛитература за литературата - кратък списък с критически произведения25.10.2018

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика