Свръхдоза Созопол: агонизиращ репортаж за българското Черноморие

Созопол. Това съществително собствено понастоящем най-добре описва ситуацията на родното черноморие.

Август е започнал. Трима се возят в кола. Те скоро ще подминат табелата, приветствала ги години наред. Не са сигурни, но предполагат какво ги очаква. Като малки са слушали истории за бохемски изпълнения по баирите на стария град. Би могло да се каже, че самите те са ги изживявали. Защото да пътуваш цяла нощ с влак и да ловиш стоп от Бургас е приключение. Днес обаче нещата стоят по различен начин. Малките малко пораснаха, а стопът остана за хипстърите (за всеобща радост постепенно отмиращо явление). Със всеки изминат километър същите трима осъзнаваха, че им е последният път и най-добре да си направят мизериите подобаващо.

Орди. Пиля съединителя в отчаян опит да не прегазя някой руснак. Постепенно наближаваме острия завой за към града (уточнение – в случая „нов“ и „стар“ са несъстоятелни понятия. „Новият“ не конфигурира в представата за Созопол). Посреща ни КПП. Ще го кръстим „Що па да на зема още некой лев“ – кмета. Четири часа свободно пребиваване, после петнадесет лева. За осигурено място и дума да не става. А ако сгрешиш, премествайки туба/пластмасов стол/щайга/чадър/саксия/маса/списъкът е безкраен/ и паркираш на нейно място, рискът да намериш колата си одрана с ключ или без гуми, е немалък. Пардон, община Созопол се поевропеизира и вместо разнородни предмети, понякога се среща и оранжево-бял кол – абонамент. Още малко кинти демек. Само че ние сме си софийски копелета и винаги има друг начин. Агент 1 пуска аварийки, Агент 2 слиза, за да проведе дипломатично-корупционен разговор с шефа. Шефът е полупияният отговорник за вдигането и свалянето на бариерата. Завръща се с почти недоловима усмивка. Удоволствието е на цена два лева. Но има засечка. Смяната на шефа привършва по изгрев. Съответно Агент 3 вместо, пиян, да положи морно чело на меката възглавница и после да бъде отново нормален гражданин, трябва безцеремонно да подкара колата, излизайки от КПП-то, обяснявайки на другия шеф схемата и влизайки отново през КПП-то. О.к.

Интересът към курорта явно се е увеличил. Ключовите квартири до галерията бяха заети, съответно се наложи да рискуваме. Безцеремонно оставяме превозното средство пред къщата. Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие, което ще разберем по-късно. На балкона са се настанили трима долни селтаци, чието съществуване привлича вниманието на случайните минувачи. Тежка стомана във формата на ланец виси от вратовете им, чува се окончателният край на българската музика – невръстната тапа с дебели глезени, дето си клати дупенцето и ключовият детайл, без който пасторалната картина просто би останала незавършена – пие се по-долнопробен джин от Savoy (има такъв) на шотове. Шотове от капачката.

В Созопол няма нужда от камери. Местните така или иначе висят постоянно пред къщите си без определена цел. Хазяйката ни посреща и съпровожда към стаята. Влизаш и те зашибва спареният въздух, допълнен от постоянен руски говор – шумът от улица като че ли с тръба се излива в стаята. За това ние сме си виновни. Но пък хазяйката се оказва откачена, за което е виновен само Онзи горе. Веднага отиваме да пушим на балкона и понеже съдбата си прави каквото иска, се сприятеляваме със селтаците. Те твърдят, че са от София и ни уважават понеже паркирали долу баварец за петдесет бона и тая ги изгонила, пък ние паркирахме пежо за три бона и нямало проблем. Проблем ще има, но точно тогава не ме бъркаше, защото пиех долнопробен джин на шотове от капачка.

Дочакваме си реда за общата баня и се впускаме в морската магия. Тя започва от Кирик, където цените винаги се вдигат, а храната си остава същата. Настроението на тримата постепенно се вкисва, провокирано от небезпроблемното встъпване. Това означава, че най-вероятно някой от агентите тази вечер ще се бие. Маловажен факт при положение, че преди седмица мутрите посещават фамозна чалгаджийница с мачете под ръка вместо със некоя аграрна дива. Същата вечер празнуваме рождението на друг агент, нефигуриращ сред гореспоменатите. Срещата ще се състои точно в нула часа на галерията, под пълната луна. Изключителна романтика, допълнена от уж недолнопробния джин, който лично аз купих и който се оказа далеч от очакваното. След обстойна дегустация комисията отсъди алкохола като, цитирам, „фалшив, с доминиращ вкус на аптекарски спирт, леки нотки на хвойна, целящи да подведат невежия консуматор“. Преглъщахме с неподправимото чувство на излъгани. За щастие, опитът ни отличаваше от апатичния алкохолик. Посредством редакция на следващите субстанции, бутилката остана празна, а консуматорите – живи. Неопределено време мина и тайфата се оказа в пословичната малка текила. „Дърти чанти и амфетаминови герои“ преобладаваха из аудиторията. Допихме си.

Едно изтрезняване се равнява на кутия цигари и неопределен брой кафета. Тоест не успяваме да излезем от града до ранния следобед. Пускаме се до к. Веселие (къмпинг едно време), за да уловим смъртоносните вълни. Морето избистри задръстените ни глави и осигури поредния сюмпосион.

Градина. Деградина. Не отидохме без причина – поредно отпразнуване на рожден ден. Мястото е самосиндикална комуна (доколкото е възможно при положение, че всичко на тоя плаж се държи от местните леки шефчета). Теренът е предназначен за хора, търсещи уединение сред непрестанно дънещото техно и щипещите комари. Звучи интригуващо, особено ако постоянно те клати бонбона. Сядаме около пластмасовата трапеза. Рожденикът е подготвил нескромно количество джин и други неща, осигуряващи отличното прекарване. Къмпингарите изначално бяха възмутени от смелостта ни да сменим музикалния фон и вместо малоумен джънгъл от ранга на Ed Solo да звучи монументалния Jaydee. Разбрахме се посредством изкусна двустранна дипломация. Plastic dreams пропука скапаната атмосфера и настъпиха блажени часове. Поне докато от гората не изскочи отявлено нагъл градинар. Той беше истински близо до тънката червена линия и въпреки че всеки от нас береше череши, щеше да стане среднотелесно-забавно. Постижението в живота му се оказа миналогодишна случка от пътя Градина-Созопол. Ченгетата го спряли и на теста излязла цялата менделеева таблица. И понеже за подобно провинение се вадят поне двеста кинта, които тогава не били налични,  реакцията на въпросния прозвучала така: „Майната ви, нещастници, имам добър адвокат“. Знаем какво е казал Алеко преди век. Преместихме се към Bash bar, където винаги е скъпо и тъпо.

Смятам, че дотук стига. Созпол окончетелно се превърна в панаир на суетата, ръководен от всеизвестните софийски първенюта. По-търпеливите граждани ходят на родното черноморие предимно от сантимент и постепенно се насочват все по на юг. Прогнозата занапред е тъжна. Или ще станем селяни, или просто ще ходим другаде. Знам ли.

Автор: Георги Александров

NB: Текстът е лично мнение на автора, публикувано в раздел „Коментар“. То не се ангажира да изразява гледната точка на целия екип на „Под Моста“.

Под Моста
е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to