„Тъгата на ангелите“ или животът през исландски очи

Казват, че светът на литературата е необятен. Теза, която с лекота можем да приложим и върху разгърнатия от Йон Калман Стефансон свят в „Тъгата на ангелите“ (изд. Жанет 45, 2017­). Всемир, който ни посреща с нежната красота на крехките снежинки, танцуващи зад замъглените прозорци, докато неусетно прерастне в ледени тръпки, лазещи по грабнака, скреж по миглите и хапещ студ.

„Тъгата на ангелите“ е история и песен, символ и хронология, ехо и огледало на зимата. Нейните контури изграждат облика на протагониста в историята, а той е именно студът. Неговата стихия са превплъщенията, които го разкриват в различните му роли. Той се явява в лицето на зимата, в студа – сковаващ човешките взаимоотношения, но и като студа – алегория на смъртта.

Сюжетът е далечен като бреговете на Исландия, но в тези непознати неволи, болки и страхове, откриваме човешкото, топлината на допира, уюта на споделянето, а глътките силно кафе и разлистени книги са единственото спасение в дните, забравени от слънцето.

Написаното има повече дълбочина от казаното, хартията сякаш отключва непознати светове. Тя е плодородната земя на словото.

А словото гради, оформя и създава образи, вдъхва им цвят и живот, формира пейзажи, изникващи след всяка прочетена глава, след всеки диалог и ситуация. Кара ни да ожаднеем, да се смръзнем, да замечтаем за ласка, за огнище, за тишината и покоя на нощта. Но думите също така внушават послания и объркват. Началните страници отразяват един епизодичен, безреден на пръв прочит изказ. Хора, истории, пространства се размиват, сюжетната линия прескача в настоящето, в подсъзнанието и мислите, в миналото. Читателят се лута, а авторът се отдръпва от цялостната картина, сякаш, за да наблюдава кипящия на страниците живот, без да упражнява своята воля.  Изоставя ролята си на владеещ, на демиург, пишещ историята, за да се припознае в тревогите на обикновения човек.

В тези моменти се долавя своеобразен синтез между телеграфен изказ и пиеса – една описателна, съобщителна и лишена от емоционална обвивка реч. Дали за да ускори действието, или да засили въздействието на предстоящето е въпрос, чийто отговор живее единствено в очите на четящия.

„Тъгата на ангелите“ в най-дълбоката си същност е красива приказка, която бива помрачена от просмукалата се в нея груба, саркастична, тежка и цинична страна на живата реалност. А казаното носи привкус – на самота, на първично плътско желание и чиста обич, на вяра и съмнение, на безсилие, на възторг и падение, на сняг и лед, на смърт. Парадоксално, но пленява, тежи ни на душата, но и удивлява – с това, че е крайно откровена. Тази искреност рисува тъмни петна под очите, кафеникави зъби, скорбут и дори лепкавото желание след пламенен сън. И така красивото умира, за да се роди животът.

Без хляб умираме, а без мечти повяхваме. Обикновените неща не са сложни, но едва със смъртта стигаме до този очевиден извод.

И ни остава единствено възможността да бъдем господари на мислите, мечтите и словото, защото:

„… думите са единственото нещо, което времето не може да прегази така лесно. То минава през живота и го превръща в смърт, минава през къщите и ги превръща в прах, дори планините, тези внушителни камари накрая поддават. Но някои думи като че ли издържат разрушителната сила на времето и това е направо удивително; може да се захабят и да губят от блясъка си, но продължават да стоят по местата си и да пазят отдавна изчезнали животи, да пазят изчезнали удари на сърцето, изчезнал детски глас, да пазят целувки от далечното минало. Някои думи са черупки във времето и в тях може би се крие споменът за теб.“

Така макар животът да е сведен до един нищожен вик между първата и последната ни глътка въздух, ехото му отеква и дава дом на надеждите ни, че дори преходен, неговият смисъл надживява рамките на времето. А няма ехо, без възлгас и слово.


Изадава Издателска къща Жанет 45 в превод от исландски на Стефан Паунов.

Емилия Илиева

е студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to