Танцът на чудовищата в Близкия изток – интервю със сириец

14.09.2015
2
Снимка: IadWork

Напълно съм наясно, че живеем в консуматорско общество и ресурсите няма как да бъдат разпределени. Няма как всички да имат консуматорската сила на Европа или САЩ, не живеем в утопия или в Лалаленд, по-интелигентните сили си взимат своето. Но въпреки това живеем в ХХI век, а все още използваме войни и религиозни манипулации. Има и по-интелигентни, по-безболезнени начини да управляваш ресурсите, убеден съм в това.


Ще те попитам същия въпрос като преди 2 години – как виждаш бъдещето на Сирия?

Ще ти отговоря с въпрос, който ми зададе един мой египетски колега и приятел в работата: „А, бе, остана ли поне една здрава сграда в Сирия?”.  Аз си замълчах.

Бъдещето не е по-различно отколкото преди 2 години. Сирия или ще се превърне  в Афганистан или Саудитска Арабия (ако шейховете налеят пари), като изгони всички малцинства и светски групи, а радикалите създадат етнос като талибаните, или ще стане като Ирак, който виртуално е разделен на три части  (кюрдска, шиитска и сунитска). Третият вариант – по някакъв начин да се върне статуквото.

5Допреди 2 години войната в Сирия беше просто поредната война по медиите. Днес последиците от тази война са на прага ни. Защо ЕС беше хванат по „бели гащи“ и не успя да предвиди (и предотврати) това, което ще се случи?

Защото проблемът не е Сирия.  Не Сирия строи джамии в Европа и не Сирия е източникът на този салафизъм и уахабизъм. Европа е зависима от ресурсите на Саудитска Арабия и Катар и от това страда. Норвегия – страна, която има природни ресурси, отдавна е теглила една майна на Саудитска Арабия и им е забранила да строят джамии със саудитски капитали. Външният им министър тогава каза, че толерантността не може да е едностранна и когато Саудитска Арабия стане толерантна (в кралството на Сауд например християнството е забранено, а проявите могат да бъдат наказани със смърт), тогава може да има диалог.

Европа не предвиди последствията от това, че допусна интересите ѝ да надвият ценностната ѝ система.

Би ли разказал някоя лична история от войната там?

Баща ми е от град Махарде, където живеят християни.  Градът е известен с първата и единствена златна олимпийска медалистка на Сирия, Гада Шуаа, при това спечели в седмобоя – една от най-тежките дисциплини.  Живееше точно на 5-10 метра от къщата ни. Като малки дори се гонехме. Градът бе известен и с патриарха на Антиохия, отец Хазим, както и с лекарите. На всеки 50 души имаше лекар. Спомням си колко приятно бе да вървиш по малките улички през летните прохладни вечери, до късно след полунощ магазините бяха отворени, а улиците оживени. Млади двойки се разхождаха, а старите играеха шах и шеш-беш (табла). През деня беше невероятна жега, криех се на сянка и ядях сладолед. На всяка крачка хората ме канеха да пием мате, парагвайския чай, или да пушим наргиле с ароматен домашен тютюн.

4

Един толкова спокоен и хубав град, в който изневиделица, сякаш на шега, животът се превърна в кошмар. Бомбардиран е почти ежедневно от ислямисти, а ако не бе сирийската правителствена армия там, вероятно целият щеше да бъде пометен, както се случи с много християнски градове. Държа да отбележа, че се защитава от много мюсюлмани. Сирийци. Ето ви разликата между сирийската култура и уахабитско-салафитската. Може да се напише цял сборник с истории от този град – в момента е като малка кутийка, в която са заключени толкова много надежди и разочарования. Истории като тази как снаряд пада и отнася главата на баща пред малките му деца. Последната странна история я чух преди няколко седмици, в деня на Богородицата, който е голям празник на християните в Сирия. Тогава до портите на  самата църква паднал снаряд, миг след като всички се прибрали вътре, за да чуят проповедта. Можеше да отнесе всички, за щастие няма пострадали, а само голям ров. Тогава баща ми каза „е, как да не вярваш“, знаейки, че аз самият не съм вярващ.

Европейците трябва да разберат, че Европа е единствената надежда на християните в Сирия. Ако тя не им помогне, никой няма да го направи. Нито Русия, камо ли Катар, Турция или саудитците. И ще бъде разрушена най-старата християнска култура в света. Страна, в която все още се говореше арамейски, езикът на Исус. Махарде означава на арамейски „градът на слънцето“ или Балад ал-Шамс. Надявам се то пак да изгрее там.

За съжаление, Европа застана срещу нас. И някой ден вероятно ще усети същата болка, която в момента изпитват хората в градове като Махарде. И ще осъзнае грешката си.

Къде сбъркаха международната общност, големите организации и великите сили, че допуснаха това да се случи?

Никой нищо не е сбъркал, просто всички преследват кацата с мед и искат да бъркат в нея с предимство. Просто Сирия се оказа между шамарите. И изяде повечето.

Продължава на следващата страница

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Пламена КрумоваДа си бежанец в България13.10.2013

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика