LIFE

Тайният език на бижутата в женските портрети

25.02.2021

Без значение дали намирате пищните бижута за фриволен аксесоар или за израз на състояние, надали може да отречете тяхната привлекателност и най-вече роля в социалната стълба и човешка естетика. Аз съм от хората, които често си задават въпроса „защо“ и откровено ме вълнува как едно бижу или материал става толкова ценен и популярен, как се изгражда неговата идентичност и как това формира човешката естетика. Ровейки по темата е може би важно да уточня, че аз съм човек, който през годините е носил много малко бижута и освен една обеца и гердан в тъмните години на гимназиалната естетика, смело мога да кажа, че не нося нищо по себе си. Това ме освобождава от пристрастия към бижута. Факт, че те са все още индикатор за богатство, съвършенство и социална позиция. А ние ще се върнем назад във времето и ще ги намерим в женските портрети от миналото.

В продължение на векове художниците използват бижута, за да разкажат по-детайлно историята на своите модели. Това се отнася предимно за жени от кралските дворове или богати наследнички. И трябва да разглеждаме бижутата не само като украшения, но и като символика и исторически документ.

Франц Ксавер Винтерхалтер, Портрет на кралица Виктория, 1859 г. Изображение от Wikimedia Commons.

Известни монарси, като кралица Виктория, чиято личност и продължително управление дефинират Британската империя през 19-и век, използват бижута в своите портрети, за да комуникират своята абсолютна власт и авторитет. В картина на Франц Ксавър Винтерхалтер от 1859 г., 40-годишната кралица се появява на върха на своите сили, носейки корона с детелина, магарешки бодил и роза, които са символите на трите държави в Обединеното кралство – Ирландия, Шотландия и Англия. Нейните 161-каратови колиета по време на коронацията индикират нейните богатство, превъзходство и мощ. Вдясно на картината може да намерим и короната, на чийто фон виждаме и Бъкингамския дворец.

Отвъд нуждата да демонстрира авторитет, Виктория всъщност използва бижутата като извор на спомени. Известно е, че нейният съпруг, принц Алберт, е имал афинитет към това да проектира бижута, които после да подарява на своята любима. След неговата смърт Виктория носи строги, траурни, черни дрехи до края на живота си. Но на всеки портрет можем да видим гривната, която получава от Алберт малко преди тяхната сватба. Сантиментален спомен, с който разкриваме още една важна част от душевността на английската кралица.

Маркус Герертс, кралица Елизабет I, ок. 1592. Изображение от Wikimedia Commons.

Предшественичката на Виктория, Елизабет I, е също толкова влиятелна, а стилът ѝ е по-спорен, но може би релевантен за времето си. Популярният портрет на Маркус Герертс, нарисуван предполагаемо през 1592 г., когато Елизабет е била на почти 60 години, не изглежда толкова изтънчено. Ако мога така да се изразя. Кралица на Тюдорите е изобразена с бижута от главата до петите, в обемна бяла рокля. Представянето е малко странно, но със сигурност лъха изобилие, авторитет и богатство – всички символи са налице.

Елизабет I, популярна и като „девствената кралица“ (заради отказа да се омъжи), често е асоциирана с перли – символ на чистотата и благочестието. Историята на перлите като бижу, асоциация за женственост, също има древен характер, връщайки ни в гръцко-римската митология и мита за Афродита, която е излязла от мидата. Вълнуващо е как предмет без реална стойност и приложение, успява да придобие толкова значителна и дълготрайна асоциативност. Историкът на бижута, Даяна Сингър, казва, че със своята способнот да отразяват светлината върху лицето, перлите са единственото бижу, което не привлича погледа директно към себе си, а поставя лицето на жената „под прожекторите“.

Ценноста на един материал (особено в миналото) се е определяла основно от трудността за неговото добиване, събиране и обработка. Това важи особено за перлите, имайки предвид тяхната рядкост. Представете си какво е коствало на Елизабет да добие огромната си колекция от перли. В нейния случай това е изисквало да завладее друга държава/територия, да пороби нейния народ и да ги принуди да се гмуркат за перли – коварно начинание, което е убивало множество хора. Така перлите имат асоциация не само с чистотата (която е по-скоро митологична), но и исторически са се превърнали в емблема на неограничената власт, която монархът е имал над своите поданици.

Със своето изобилие от перли, Елизабет демонстрира още глобалното си господство и автономия. В картината тя е изобразена буквално стояща върху света – индикатор за обхвата на нейната империя и възможностите да притежава всяко бижу, което поиска. Модата за такива украшения се разпростира надолу по социалните слоеве и се появяват множество фалшификати и реплики, които да заситят желанието на простолюдието да притежава нотка буржоазност в себе си.

Лукас Кранах Старши, Портрети на Хенри Благочестивия, херцог на Саксония и съпругата му Катарина фон Мекленбург, 1514 г. Изображение от Wikimedia Commons.

Бижутата влизат и в дрехите. Нужда за още по-голямо изтъкване. Ренесанса някак е изисквал да използваш всяко място по себе си, с което можеш да демонстрираш богатство. В портретите на Лукас Кранах Старши от 1514 г. са изобразени Хенри IV и Катарина фон Мекленбург. Златна коприна и тънки ленти от истински метал са изтъкани заедно, за да създадат безумно тежкия текстил, който ще промени начина, по който се придвижват и носят хората за векове. Скъпоценни камъни, на които човекът придава измислен от него си смисъл и символизъм, са навсякъде из портретите (и мъжки, и женски). Тенденцията продължава стотици година, но в края на 19-и век нещо се променя в изразяването на власт и богатство.

Надига се нова класа богаташи – тази на търговци и индустриалци от Европа и САЩ. Буржоазията е статична, стои си в своите кафези и предава материалното си състояние си по линията. Новите богаташи трябва да са мобилни. И ето тук е трансформацията от безумно тежките дрехи и принадлежности към това, което можем да видим и в съвременния човек.

Нов социален феномен на фронта – появяват се Cartier, Tiffany и Lalique, които „демократизират“ бижутата и ги правят по-достъпни за масите. Дори процесът на производство на култувирани перли е усъвършенстван през 20-те години на миналия век и в рамките на 30 години се превръщат в типичния символ на дамската мода след 1950 г. Ролята на бижутата вече не е само да лъхат на богатство и мощ, а по-скоро да индикират изискан вкус. Деликатността в тяхното носене (не както при кралица Елизабет I) е актуална и излъчва увереност в богатството и социалното положение на човека.

Портретите на Джон Сингър Сарджънт са сред най-добрата документалистика на разбирането на бижутата. От тях не се крещи „богатство, автономия и мощ“, а се прошепва деликатно и уверено „притежавам изключително много пари“ – всичко, което жените на богатите търговци и индустриалци са искали да покажат.

Джон Сингър Сарджънт, Портрет на лейди Агню от Лохнау, 1892 г. Изображение от Wikimedia Commons.

Вкусовете се променят, но бижутата продължават да са символика на статус, финанси, изисканост. Естетиката е променлива, но желанието ни за отличаване и визуално разграничаване е константа. Какви ли ще бъдат бижутата на бъдещето?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста5 места, на които да си доброволец това лято14.07.2021

Още от Под Моста

Стажанти на "Под Моста"Назад във времето на рокендрола, 80-те и денят, в който музиката промени светаМузика