Предизвикателството да си учител – Станислав Вълев от „Заедно в час“

Станислав Вълев преподава история и география в село Дерманци, Ловеч като учител по програмата “Заедно в час”.

Определя училището като много готино, а атмосферата за работа – страхотна. Изправя се пред много предизвикателства всеки ден като във всяко едно малко село, но харесва работата си.

Под Моста: Как избра да станеш част от „Заедно в час“?

Станислав Вълев: Още след втората година в университета реших, че ми се работи като учител. Бях сигурен, че ще си търся работа в училище. След това открих „Заедно в час“, когато бях последна година студент. Поинтересувах се повече, разгледах сайта им, прочетох отзиви и разбрах за какво става въпрос.

Това, което най-много ми хареса, е, че отиваш в малко населено място, там, където всъщност, освен работата като учител, има и голяма доза предизвикателство, доста приключенско ми изглеждаше. Отиваш на непознато място, някъде, където може би не си очаквал да попаднеш, където не си очаквал, че ще бъде първата ти работа, след като завършиш. Но това, от друга страна, дава възможност да се опиташ да работиш и за някаква социална промяна, което е още една добавка към учителската професия. Освен това ставаш част и от промята, за която всички говорят и искат да се осъществи.

Реших да си подам документите, за да видя какво ще стане. Развитието на нещата ме изпрати тук, където съм сега.

ПМ: Сблъскваш ли се с предразсъдъци, че си толкова млад, а работиш като учител? Често хората реагират неодобрително.

СВ: Случва се и това е едно от нещата, които ме мотивират, защото тези думи идват често от познати, от млади хора, които казват „не очаквах да си учител“, „не очаквах да чуя това“. Когато чуят, че си учител, всички се чудят как изобщо стоиш там, знаейки какво е положението в образованието. Но това ме мотивира много, защото смятам, че образователната система има нужда от млади хора, въпреки че виждам как много от опитните учители си вършат работата страхотно. Именно това ме подтикна да променя и мисленето си. Задължително трябва да добавя, че има и голям брой хора, които ме подкрепят, харесват това, което правя и дори се радват не успехите ми. Те също са голям мотиватор за мен!

В началото влязох в училище с идеята, че е нужно единствено младите да отидем там и всичко ще се оправи. Но виждам, че голяма част от опитните учители си вършат работата с желание. Да работиш в училище невинаги означава да попаднеш в една недружелюбна среда между колеги и ученици. Напротив, много e развиващо, приятно, а когато постигаш някакви успехи, е и много удовлетворяващо. Това те мотивира още повече да работиш и да правиш готини неща.

Когато някой ме попита – как може да си учител – се опитвам да дам някой готин пример от училище. Да опиша какво сме направили с учениците и да покажа, че не само искам да работя като учител сега, а искам да работя като учител и след програмата. Искам да покажа, че образователната система не е толкова лошо място, колкото си представят хората.

Да, тя не отговаря на съвременните искания на младите хора, но тя се развива и съм сигурен, че много скоро ще навакса всичките си пропуски спрямо световните тенденции и учителската професия ще стане една доста привлекателна професия за младите хора, защото има и хубави неща, освен това, което се говори по медиите и постоянно се афишира.

ПМ: Какво искаш да промениш самият ти като учител?

СВ: В началото, когато влязох в програмата, исках да променя много неща и смятах, че аз съм човекът, който може да промени всичко. Но всъщност, още когато се сблъсках с нещата, разбрах, че трябва да се фокусирам върху едно-две, максимум три неща, за които да работя и да се опитам да ги променя.

Вярвам, че, за да промениш нещо не само в образованието, но в която и да е сфера, е нужно много време. Двете години, в които ние сме в тези училища, не са време, в което можем да променим нещо драстично. Две години не са достатъчни да направиш трайна промяна.

Затова започнах да мисля какво мога да направя, за да допринеса с нещо наистина. Прецених, че мога да се опитам да накарам учениците да харесват това, което преподавам, да харесват историята. От нуждите, които имат, реших да работя най-вече за четивната им грамотност, защото още в началото се сблъсках с този голям проблем. Голямата част от учениците ми наистина не разбират какво четат. За да се получават нещата по предметите история и география, е изключително важно учениците да разбират какво четат и виждат, защото, когато преподавам, ние работим и с много карти и диаграми. Реших, че ако мога да помогна през тези две години, то е именно така. Да събудя в учениците любопитство към предмета история и да работя за четивната им грамотност.

От ноември тази година създадох и клуб по „Родолюбие и предприемчивост“. В него продължавам да се опитам да събудя в учениците любов към родната история и родината, а също така и да осъществим няколко проекта на места почва, за да придобият и организационни умения.

ПМ: Защо историята е важна за настоящето и бъдещето?

СВ: Аз исках да уча история и исках да преподавам история. Но в един момент се запитах каква е ползата за съвременния свят, когато познавам толкова добре миналото, когато чета толкова много за него и си вадя изводи. Разбрах, че ако аз сам не осъзная каква е ползата от миналото, едва ли мога да обясня на учениците защо е важно да учим история. Дълго мислих затова и когато влязох в училище, вече имах готов отговор.

Според мен ние трябва да се учим от миналото и личностите, за които говорим, които са променили по някакъв начин хода на историята. Те са го променили, защото са имали знания, те са били способни, мотивирани и целеустремени хора. Затова фокусът ми тази година е, разглеждайки историята, да вадим поуки и да търсим общото между настоящето и миналото, за да можем да не поватаряме грешките от миналото днес.

И най-вече, когато разглеждаме личности от миналото, да търсим кои са били техните силни страни, техните реакции и да можем да извлечем полезното от тях, да можем да го приложим върху нас самите в съвременния свят. Защото много от качествата, които са притежавали велики личности от историята, са изключително нужни днес и на нас. Ако можем да ги приложим върху себе си, ще бъдем също толкова успешни колкото тях.

Ние също живеем в трудни времена, както и тези личности, които изучаваме, и ако вземем пример от тях, бихме могли да променим статуквото. Нека не забравяме, че великите личности променят историята, тъй като са адекватни на времето си. Ние също трябва да бъдем такива, за да променим нашето настояще.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to