Предизвикателството да си учител – Станислав Вълев от „Заедно в час“

19.12.2016

ПМ: Как те приемат децата? Как реагират, когато видят толкова млад учител?

СВ: В началото и те питат – защо избрахте да сте учител? Аз предподавам на ученици от 5-и до 8-и клас и още през първата година се наложи да бъда класен ръководител. Тогава разбрах, че да бъдеш учител не значи просто да преподаваш, но и да придобиваш умения, да ръководиш хора.

Казвам им, че учителската работа е свързана с много предизвикателсва и не трябва да се заблуждават, че учителството не е място за млад човек. Те приемат младите хора, защото намираме общ език, въпреки че често младоста е причина да преминават границата учител-ученик. Техните предизвикателства неотдавна са били и мои предизвикателства и проявявата на емпатия ни сближава. Опитвам се да им предам моя опит като им казвам, че нещата, които им се струват ненужни сега, ще им звучат логично, когато един ден се обърна назад.

Едно от нещата, на което най много се кефят е че обичам да спортувам с тях. Много често играем волейбол заедно и наистина става страхотно шоу.

ПМ: На какво искаш да научиш своите ученици?

СВ: За мен е много важно, освен да изучаваме историята, да им показвам и как се развива съвременният свят, какво постигат хората в световен мащаб и, ако им хареса нещо от това, да им помогна да си изберат път, в който да се развият.

Искам и да събудя в тях чувство за принадлежност, защото единствените хора, които могат да променят своята социална среда, са самите те. Само те могат да променят нещо в населеното си място. Искам дори когато не съм там, те да могат сами да измислят начин как да се справят със ситуацията и да го направят. Това е и промяната, която смятам, че можем да направим – да им покажем, че дори нас да ни няма, те могат да го направят. Да не бягат от родното си място, а всички знания и умения да прилагат там, за да го направят проспериращо и даващо възможности.

ПМ: За какво мечтаят децата в малкото село?

СВ: Имат доста мечти, които може би всеки на тяхната възраст е имал. За добър живот, когато излязат от училище. Много от тях мечтаят да станат богати, да живеят добре, да имат професии. Мечтаят си да имат образование. За всичко, за което мечтаят и децата от големия град. И аз се опитвам да им помагам, да им говоря за тези неща.

Дали живеят в селото, или града, те вече имат достъп до едни и същи ресурси – използват интернет и четат, както децата в големия град. Има и деца, които живеят в голяма бедност, но те имат същите мечти, те познават хубавия живот.

ПМ: С какви предизвикателства се сблъскваш в работата си?

СВ: Всеки ден има предизвикателства. Най-честото е ниската мотивация и неразбирането защо им е нужно училището. Тези нагласи в тях са породени от семейната и социална среда. Те постоянно виждат лоши ролеви модели около себе си, които остават безнаказани. Това е предизвикателно както за мен, така и за тях.

Доста често разговарям с техните родители. Винаги, когато съм ги потърсил за разговор, те са се отнасяли добре. Изслушват ме, винаги са съгласни с мен, но ми прави впечатление, че поняга и те самите не знаят какво да правят. Казват, че има нужда от „дисциплина“. Дисциплината я има, но за мен диктаторската дисциплина само изнервя ученицте, те не се плашат от това, нужен друг подход.

Много говоря с учениците си, защото смятам, че на годините, на които са, трябва да свикват, че нещата могат да се разрешават без наказания, без някакви драстични мерки, по-скоро отношенията трябва да се крепят на взаимно доверие. 

ПМ: Какво те мотивира да влизаш всеки ден в училище?

СВ: Възможноста да работя на страхотно място, където правя това, което наистина харесвам и да виждам смисъла от работата си!

ПМ:Какви методи използваш в работата си?

СВ: Най-често използвам методи, с които провокирам мисленето им. Искам те сами да дават предложение как може да се направи нещо. Наблягам много и на практическата работа, защото, макар че съм историк, не обичам да се говори „сухо“, не залагам на това да знаят години и факти. По-ценно би било, ако се научат да прилагат нещата, които учим.

За мен е важно да могат да се ориентират, да правят мисловни връзки между това, което учим, и съвременния живот или да търсят причини защо дадено нещо се е случило или ще се случи. От това имат най-голяма нужда учениците, с които работя.

ПМ: Какво може да даде един учител на децата, което не могат да открият в интернет?

СВ: Със сигурност някои позабравени добродетели, най-вече уважение – интернет не може, а те смятат уважението за отживелица. Също и на упоритост – да бъдат упорити и целеустремени, защото това ще им помогне много. И не на последно място – можем да ги научим какви примери да следват и кои добри примери да търсят в интернет и да се поучават от тях.

ПМ: Кой е най-важният урок за теб?

СВ: Тепърва предстои да науча най-важния си урок.

Може би е това, че всичко зависи от нас и от това какво ние ще направим, за да променим това, което не ни харесва. И именно това се опитвам да направя с учениците. За мен уроците са много.

ПМ: Разкажи ни някоя интересна история от училище:

СВ: Както споменах, още миналата година станах класен. Аз съм роден през месец ноемрви и рожденният ми ден се падаше учебен. Без изобщо да очаквам, все пак съм нов в училище, класът ми беше подготвил изненада и когато влязох в стаята те ме очакваха. Сещате се – песен, балони. За мен беше наистина неочаквано и голяма изненада. Дори самият аз се стъписах. Спомням си дори, че след изненадата се опитах да кажа някакви мъдри слова, които изобщо не се получиха. После осъзнах колко нелепо съм изглеждал. От притеснение, а аз не съм особено притеснителен, бях направил толкова безчуствена физиономия и стойка, че учениците няколко пъти ме питаха – Господине, хареса са ли ви изненадата? Разбира се, че ми хареса, дори вътрешно ми беше супер готино, но до този момент не ми се беше случвало.

ПМ: Защо да се включим в „Заедно в час“, ако каузата ни допада?

СВ: Защото „Заедно в час“ дава възможност не просто да бъдеш учител, но и да развиеш доста личностни качества, а също така да откриеш страхотни места, за които не си предполагал. 100% е голямо приключение.

ПМ: Пожелай нещо на читателите ни и на хората, които ще се вдъхновят от твоя разказ.

СВ: Пожелавам на всички да обичат България и да се борят за работят за промяната, която смятат, че трябва да се осъществи всеки ден, за да направим страната си едно страхотно място!

Краен срок за кандидатстване за програма „Заедно в час“ – 20 февруари на www.zaednovchas.bg.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваМисия учител - Биляна Асеновска и "Заедно в час"06.02.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература