Образование

„Технологиите вече са фундамент, а не инструмент в съвременното общество“, Образование 4.0

06.05.2020

Интервю с Михаил Ненов – директор на високотехнологичното ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ в град Бургас

Михаил Ненов е директор на създаденото преди три години в Бургас основно училище „Александър Георгиев-Коджакафалията“, което е оборудвано с високотехнологична материална база и е ориентирано към това да развива дигиталните умения и компетенции на ученици с изявен интерес към информационните технологии. Технологичен партньор на училището е VIVACOM. Свързахме се с г-н Ненов и поговорихме за дистанционното дигитално образование, платформите за онлайн обучение и бъдещето на образованието.

По какви признаци се отличават децата с интерес към информационните технологии и защо е важно да има отделни училища или най-малкото паралелки за тях?

Със сигурност трябва да има специализирани училища, които развиват уменията на децата на ниво професионализъм при използването на информационните технологии, но в същото време всички училища трябва да развиват дигиталните им умения. Ситуацията, в която се намираме, абсолютно го доказва.

Всички ние стартирахме на различно ниво на дигитална компетентност. Това доведе до различни предизвикателства пред училищните общности, пред самите ученици и пред преподавателите им. Но ние трябва да си дадем сметка, че

технологиите вече са фундамент, а не инструмент на съвременното общество.

И като всеки фундамент, какъвто е например езика… Ние не можем да си представим образование без образование по език. Така вече трябва да се научим, че не можем да си представяме образование без технологии.

А по какво се отличават учениците, които искат да се развиват професионално в областта на технологиите – определено едно от нещата, водещо за тях, е т.нар. алгоритмично мислене. Това е нещо, което се стремим да развиваме у нашите възпитаници още от първи клас с часовете по основи на програмирането. Там те се научават да усвояват елементарни алгоритми за задаване на команди, първоначално чрез програмируеми играчки, в последствие във визуална среда за програмиране. Започват с неща като „code.org“, продължават със „Scratch“ и така нататък. Постепенно нивата се развиват във „coding mode“ на „Minecraft for Education“, така че те да развият уменията си да проектират крайния резултат, който създават.

Всъщност дигиталните технологии са ориентирани към резултата и това, на което ни учат, е много по-успешно да планираме.

От обикновена програма до сложен софтуер, аз трябва да знам в началото какво искам да се получи. Едно от ключовите умения е умението за планиране, след това умението за изграждане на онези стъпки, които да те докарат до крайния резултат и съответно полагане на алгоритъм за всяка от тези стъпки.

Как гледате на извънредното положение – като на затруднение или като на възможност да развиете дигиталните компетенции на децата?

То е винаги и двете – не може да бъде чисто затруднение или чиста възможност, защото всяка ситуация, която те изважда от зоната ти на комфорт, по таксономията на Блум[1], всъщност те води към ситуация на развитие и учене. В ситуацията на ОУ „Александър Георгиев-Коджакафалията“ имаме налице един екип, при сформирането на който, едно от изискванията беше дигитална компетентност на преподавателите, които пък успешно развиха дигиталната компетентност у самите ученици. Това, което на практика се случи, беше, че за нас преминаването към онлайн обучение не беше нещо кой знае какво.

Всички ние имахме опит да работим в споделена облачна среда, да разпределяме ролите си в тази среда, когато работим по проекти или нещо подобно и единственото изцяло ново беше осъществяването на обучение в синхронен вариант. До сега работехме асинхронно (т.е. не всички едновременно) в дигитална среда, защото се виждахме очи в очи с нашите възпитаници всеки ден.

В този смисъл мога да кажа, че определено за нас ситуацията беше възможност, защото, преминавайки онлайн, получихме много възможности като екип, които физическото присъствие ни отнемаше. Във виртуалното пространство класовете не се делят от стена, можем да обединим два класа в едно в даден проект, можем да обединим няколко преподаватели и така нататък, което много обогати самия учебен процес.

Снимка: Pixabay

Какви платформи за дистанционно образование препоръчвате и използвате?

Водещите платформи са две – „G Suite For Education“ (Google) и „Microsoft Office 365“ и съответните инструменти към него. Ние не сме евангелисти на една или друга платформа, имаме акаунт и в „G Suite“, но основната причина да работим с „Microsoft“ е, че „Minecraft“ е един изключително полезен инструмент, който използваме в работата си с учениците, за осъществяване на интегрирания подход на обучение. Впоследствиe тази платформа беше припозната и от Министерството на образованието, но ние работим с нея от самото създаване на училището. Истината е, че пространството изобилства от инструменти, приложения и готови решения, стига човек да има ясна идея какво иска да постигне.

 Всеки преподавател, в зависимост от дейностите, които е планирал в часа си, има пълната свобода да прилага различни допълнителни инструменти, които много лесно се интегрират в „MS Teams“ и виртуалната стая на „Google“, така че отново за мен ключовото е ясното планиране и визия за онова, което искаме да постигнем в края на образователния си процес.

За учениците е много полезно да се учат да работят с различни инструменти. Научаването да се работи с различни функционалности от ранна детска възраст е основата на професиите на бъдещето, за които постоянно говорим и които все по-бързо се приближават към нас. В последния доклад на „Световната банка“ хоризонтът за отпадането на някои професии беше 2050г., но с тази криза и ускоряването на дигитализацията, най-вероятно много неща ще се променят до края на идната година.

Какви са чисто практическите предимства и недостатъци на „MS Teams“?

В сравнителен план не бих могъл да кажа, че „MS Teams“ има ясно откроими предимства и недостатъци. Разбира се, единственото с което „MS Teams“ може да се сравни, е „G Suite“, защото всички останали платформи са твърде частични решения. При „Google”, на база опита им с „Google Maps“, има прекрасни възможности за виртуални пътешествия в „Google Expeditions“, съответно „Microsoft“ имат изключително добри решения, свързани с работата с документи. Всички програми като „Word“, „Excel“ и „Power Point“, нека не забравяме, са първоначална разработка на Microsoft. Като говорим за „Google Drive“ и „Google Docs“ се случва така, че потребителят чрез тях не винаги получава онзи опит, който е свикнал да има с „Office“-приложенията. За мен това, което е водещо, е преподавателят, който посяга към една или друга платформа, да не се страхува да експериментира. Да не се страхува от това, че някой от неговите ученици познава нейната функционалност по-добре.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваИнтервю с Ангел Георгиев, създател на znam.be11.11.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от май, които трябва да слушатеМузика