Текстът избра мен, не аз него: Интервю с Ирена Иванова

17.09.2018

Първоаприлска шега

обичам те
каза Пинокио
и ми бръкна в окото

-Рене Карабаш

Ирена Иванова/ Рене Карабаш

Ирена Иванова, момичето, което някога написа стих и от следващата строфа стана Рене Карабаш. После Рене написа още много стихове, които станаха ,,Хълбоци и пеперуди”. И когато се родиха новите ѝ редове, те така порастнаха, че не се побираха в поезията вече и се превърнаха в проза. Тази проза Рене нарече ,,Остайница”.

Вярвам, че човек се променя драстично след големите събития в живота си. След първата любов, първия брак, първото дете, а за Ирена Иванова… след първата ѝ книга в проза- ,,Остайница”. В ,,Под моста” сме я срещали за последно преди ,,Остайница”, а това е Рене Карабаш след:

Под моста: Как се промени Ирена Иванова след първата си любов и Рене Карабаш след ,,Остайница”?

Ирена Иванова: Ирена Иванова се променя след всяка любов, която преживява като първа. Надявам се усещането да е същото и с втория роман. Проверката се случва при следващата любов или книга. Любовта и писането са тясно свързани. Аз се опитвам да чистя несъвършенствата си и да се надграждам. Дължа го на себе си, на хората до мен и на читателите ми. Всеки ден търся по-добрата версия на себе си. А опитите се превръщат в опитност.

,,Остайница”, автор: Рене Карабаш

П.М: В ,,Остайница” жената има необикновен образ. По същия начин ли би описала днешната жена извън Романа?

И.И: Аз го правя. Показвам едни необятни дълбоки води в жената. Нейната мъжка сила и едновременно с това женската й крехкост. Интересуват ме дуалностите. Това, което се случва между черното и бялото. Между мъжа и жената в един човек. Изобщо изолирането на тялото от духа. Елиминирането на половите характеристики и потапянето в чистата душа на човека. Достигането до вътрешния Бог.

П.М: Поезията ли е твоята муза за проза?

И.И: Да. Може да се каже, че прозата ми е много поетична и дори може да бъде схваната за поезия, разбира се с параметрите на прозата. Независимо дали пиша проза или поезия, дали режисирам или съм пред камерата, аз винаги търся поезията във всичко, което правя. Видът изкуство е само подробност и помага тя да излезе от мен под някаква форма.

П.М: В живота има ли точка и след нея ново изречение? Как реши в ,,Остайница” мисълта да върви на един дъх?

И.И: Текстът избра мен, не аз него. Има нещо много по-голямо от мен и него в тази книга. Стилът “поток на съзнанието” който използвам е начин на писане, който идва от на-дълбоките ми места. Това е мостът, по-който мога да стигна най-бързо и сигурно до читателите.

Автор: Рене Карабаш, снимка: Silvy Stamm

П.М: Да очакваме ли нов роман? Ще промениш ли нещо след ,,Остайница”?

И.И: Имам такива планове, да. Дано да успея да ги осъществя. Разбира се, че ще променя нещо и то със сигурност ще е опит за нещо “по” от предходното. Познавайки се, предполагам, че отново дълго ще работя по книгата, година-две-три, зависи от материята. Напластяването и житейският опит са много важни за мен, стабилните основи, върху които се крепи моята къща. Къщата на Богът-поезия.

П.М: Основа творческа академия с името ,,Заешка дупка”. Литературата ли е за теб “Страната на чудесата” или по- скоро талантът да пишеш е чудо, или и двете?

И.И: Чудесата са навсякъде около нас. Талантът е магия, която без магическата пръчка обаче няма как да се случи толкова лесно. Да речем, че Академията ми “Заешка Дупка” е тази магическа пръчка. Моя мисия е да помагам на пишещите хора в България да постигнат мечтите си, защото този път не е никак лек, както изглежда. То ми е продиктувано. То е още един смисъл в кутията ми за смисъл.

П.М: Споменахме Академията- какво най-силно искаш да предадеш на хората, които се включват в нея, на какво искаш да ги научиш най- много?

И.И: Тези, които ще ги научат са едни от най-добрите ни поети и прозаици. Живи класици и съвременни писатели, които с удоволствие и голяма отговорност предават своя опит на бъдещите писатели. Имена като Владимир Зарев, Алек Попов, Емануил А. Видински, Здравка Евтимова и много други ще отключат личните си библиотеки за тях, ще им дадат правила и формули за писане, които преди да решат да пренебрегнат трябва да научат. Изобщо едно истински вълшебно “чаено парти” след което остават ценни връзки, приятелства и издадени книги, което е основна цел на това пътешествие.

Автор: Рене Карабаш, снимка: Silvy Stamm

П.М: И за финал, ще опишеш ли ,,Остайница” с няколко думи от самата нея?

И.И: Да речем :

Изключете камерата. Готови ли сте да чуете най-красивата и тъжна история за любовта във всичките ѝ форми?

Напомняме ви, че приемът в академия ,,Заешка дупка” продължава до 22 септември.

 

Автор: Йоанна Антова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Никол Панкова„Трябва да се опиташ да приемеш провала и страха като неизбежни” - интервю със Стефан Иванов28.08.2018

Още от Под Моста

Момчил Русев10 от най-великите песни в историята на видеоигритеМузика