Thank you for smoking – есенция на американската пропаганда

Филмът разглобява американската пропагандна машина и хаква „софтуера“  за фабрикуване на истини

„Ако работата ти е да си прав, тогава никога не грешиш“, една от репликите, които съм убедена, че не разбрах при първия ми опит с американската сатирична продукция от 2005 г. – Thank you for smoking. Костваше ми време и нови опити, докато прозра големите хрумки зад малките диалози; докато филмът ме отрезви не с отговорите, които очаквах да ми даде, а с правилните въпроси, които ме научи да задавам.

***

Thank you for smoking („Благодаря ви за пушенето“) е комедия, разказваща историята на Ник Нейлър – лобист и говорител на Американската академия за табако изследвания. Филмът проследява работата на стратега в защитата на интересите на тютюневата индустрия пред обществото и политическите представители. Още в началните сцени зрителят вижда главният герой да се вихри на екрана в изява на ораторските си качества и магнетичност. С разгръщането на сюжета образът се уплътнява –  освен като професионален манипулатор, опознаваме Ник чрез личния му живот и взаимоотношенията със сина му. Речта и езикът на тялото на героите представляват интегрална част от цялостната, обагрена в цветовете на Америка, атмосфера на филма. Те гравитират около ценностните стълбове на американската култура – свободата и правото на защита. Но какво стои зад тези широко употребявани понятия и защо Ник ги нарича „ПГ – Пълни Глупости“? Филмът ни кара да четем между редовете, да избягаме от буквалността, категоризациите, обезцветяването на света и да разчупим представите си. В междуредието достигаме до неща, които няма да се харесат на всеки, но със сигурност ще са полезни на онези, които искат да опознаят инструментите за упражняване на социално влияние. Не очаквайте Thank you for smoking да ви разсмее до сълзи, очаквайте да ви накара да се усмихнете, размишлявайки над съдържанието. Илюстрацията на някои от най-важните институции на масовата култура в САЩ е умело и приятно поднесена и нейната цел е висока. Тя трябва да провокира. Да изостри способността ни да се съмняваме и критикуваме.

И така, гъделичка ли технологията на управлението на общественото мнение вашия интелект? Тогава проследете разглобяването на американската пропагандна машина в на един произведен от нея кино продукт…

***

Героят на Арън Екхарт – Ник Нейлър, е събирателен образ на успешния американец, постигнал американската мечта – физически привлекателен мъж с напредничав ум, бяла усмивка и лъскав стил на живот. Той печели от таланта си да говори пред публика и да поразява словесно опонентите си. Необичаен е изборът му да застане на страната на „лошите”, защитавайки интересите на американския тютюнев концерн, взимащ косвени жертви всеки ден. В този случай холивудските традиции повеляват образът да се демонизира чрез солиден брой сюжетни ситуации, които да ни убедят в неговата злонамереност. Противно на очакваното, филмът ни предлага да разгледаме героя от друга перспектива, опознавайки го през очите на едно дете.

Ако приемем с чисто съзнание и житейска необремененост думите на Ник към сина му, ще можем да си обясним както причината за неговия морален избор, така и алгоритъма, от който професионалният манипулатор се ръководи. Взаимоотношенията им не са случайно поставени, а имат своята тежест и предназначение. Те онагледяват степента на психологическо въздействие, оказвано от родителя при формирането на индивидуалните разбирания на детето. От друга страна, именно ситуациите, в които са поставени бащата и момчето, ни дават възможност да погледнем отвъд контекста на тяхната връзка.

На показ излизат похватите на институциите на масовата култура, каквито са американската образователна система, политиката, медиите, кино индустрията. Това са каналите на пропагандата, които издигат единни лозунги за величието на Америка и за спасяването на нейната неприкосновена ценност – свободата. Спасяване, но от кого и защо? Кой заплашва страната и с какво? Макар свободата да е институционализирана, можем ли да се наричаме свободни? Тези „опасни” въпроси вълнуват малцина и не се отправят публично. И все пак, срещат се такива, които разсъждават и се съмняват, и по примера на героя – могат да са полезни, но и също толкова вредни за властта. Политическа или икономическа, тя има интерес да разсейва и сплашва с образи на „врагове”, защото знае, че рационалното поведение не е присъщо на уплашените. Филмът се заиграва с тази манипулативна техника: създадена е абревиатура за назоваване на идейните противници – РАП (руснаци, араби и престъпници).

С развитието на историята виждаме по един представител на всеки от каналите на влияние – учителката, сенатора, подставеното лице, продуцента. Тези хора са операторите на пропагандната машина, те изпълняват инструкциите за разпространяване и поддържане на определени идеи. По този начин издигат и колоса на американското общество – моралът, крепящ се на гумени крака – условните ценности. Затова и Ник Нейлър пламенно се опитва да измъкне сина си изпод ценностния похлупак, който задушава скептицизма му. Посочва се, че в основата на интелектуалното израстване на всеки човек стои недоверието към продадените послания и мнимите авторитети. Значимото послание тук е, че истински свободен е не този, който населява обетованата земя на свободата, а онзи, който успява да усвои „морална гъвкавост” (Moral flexibility). Макар да звучи тромав и сложен, изразът намира простичко обяснение в един от разговорите с момчето.

Всеки зрител би могъл да измери със своя аршин моралa на другите, но замисля ли се колко (не)устойчив е неговият собствен? Когато предстои да вземем решение в личния си живот, ние често не се съобразяваме с общоприетите порядки и скъсваме с установените принципи. Проявяваме пластичност в мисленето си, което ни помага да се чувстваме по-добре със собствените си постъпки. В това се състои нашата способност да превъзмогнем опростените модели и първичната емоционалност и да преразгледаме реалността. В този ред, не би ли следвало да впрегнем своя ресурс и в разобличаването на неистините с обществено значение?

Thank you for smoking не претендира за мисловна революция, но за мисловна провокация. Демонстрира, че красноречието е оръдието на пропагандната машина и че щитът й са кухите, но гъвкави аргументи.

***

– Тате, защо Американското правителство е най-доброто правителство на света?

– Учителката ли ви възложи да пишете по този въпрос?

– Да, защо?

– Ще оставя синтаксиса на страна и ще обърна внимание на сърцевината на въпроса:

“А.”, има ли Америка най-доброто правителство на света? И “Б.”, какво представлява най-доброто правителство? Престъпността, бедността, неграмотността? Америка определено не е най-добра в тези показатели… Запознат ли си с термина ПГ?

– “Пълни глупости”.

– Пълни глупости, ако позволиш, са въпроси като този, който ви е дала учителката за домашно. Защото дори да имахме такова правителство, нямаше да има начин да го докажем.

– Тогава какво да напиша?

– Пиши каквото искаш. Пиши…за уникалната способност на Америка да прави печалби от търговските квоти, да взима работата на американците, като внася работници от третия свят. Или за това колко сме добри в екзекуцията на престъпниците. Това са все верни неща.

– Мога да направя това.

– Виждаш ли, Джо, ето в това е красотата на аргументите. Защото ако се аргументираш правилно, ти никога не грешиш.


Гост-автор: Велина Филипова

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to