Кино

The haunting of Bly Manor – примката на призрака в киното

10.11.2020

Дуел първи. Звънецът подканва опонентите.

На кино-литературния ринг застават двамата противници – дели ги дистанцията помежду им, но и същевременно ги свързва.

На първи ъгъл се издига избледняващо кафеникавата корица на романа на Хенри Джеймс „Примката на призрака“ – важен литературен компонент на готическата проза от Викторианската епоха, вдъхновила писатели като Стивън Кинг и успяла да провокира читателите със своите символика, дълбока словесна атмосфера и сюжетна градация. Месец на издаване: октомври 1898 г.

На диагоналния ъгъл се изправя един млад, но затова пък умел и креативен сериал, чиято поява на малкия екран бе дългоочаквана и бурно посрещната. „The haunting of Bly Manor“ от самото появяване в платформата на Netflix не спира да потапя своите зрители и да ги оставя на дъното на размислите за дълъг период от време. Той е екранизация на литературния шедьовър на Хенри Джеймс и в няколко кратки съревнования ще демонстрирам защо сериалът има по-голям успех от всяка една негова интерпретация досега!

Кратка анотация на сюжета:

Млада американка се преселва в Англия и открива свободна позиция в имението Блай, където трябва да поеме грижите за сираците Флора и Майлс. Сградата обаче крие своите тайни входове и целият сюжет се оплита в мрежа от „сънни подскоци“, опозиции сюрреализъм – рационализъм и призрачни отпечатъци, които превръщат преживяването на зрителя/читателя в едно мистериозно пътуване по пътя на разгадаване на действието.

Слово-атмосфера

Литературата притежава магнетизъм, който това рядко се пренася в киното.

Рядък феномен е сценарият да бъде по-дълбоко и емоционално поставен от редовете на романа. Взимаме предвид, разбира се, епохата на създаване на „Примката на призрака“, където символите се изграждат по един особен начин, стилът на писане е опростен и достъпен, безплоден от страна на метафори и заплетени литературни похвати.

Съпоставям описанието на имението. В няколко кратки изречения.

Хенри Джеймс пише „Къщата бе голяма, грозна, много стара, но удобна: съчетаваше в себе си архитектурни черти от още по-стара постройка, която явно е била наполовина осъвременена и наполовина просто пригодена…“

В „The haunting of Bly Manor“, интересно да се отбележи е, че всеки епизод има свой собствен режисьор и сценарист-изпълнител. В пилотния епизод главният говорител дефинира сградата по следния начин:

Имението бе точно както го описаха – красиво място, което се прозя, за да я посрещне като у дома. Нощта завари гувернантката неспокойна. Стаите бяха по-дълги нощем, сякаш къщата бе вдишала дълбоко с последните слънчеви лъчи, уголемявайки се със задържания въздух до сутринта. Навсякъде другаде празнота… празнота, която крещеше да бъде изследвана.“

Образите

Тук сериалът се впуска в атака. И омаломощава книгата.

Въпреки своята скрита прозаична ценност в книгата нещо липсва, когато изследвате страниците. В моя случай – не успях да се сблъскам с детайлния фантастичен елемент. Него намерих в сериала – и то в девет части.

 „The haunting of Bly Manor“ оцветява сюжета, като вдишва енергия в героите и създава специално място за всеки един от тях в историята. Докато романът е концентриран върху четири главни персонажа, то сериалът обгръща останалите в ловка и загадъчна примка.

Споменах за сънните подскоци! Но няма да издавам много. Просто си представете как наблюдавате действие в няколко части и след малко се съмнявате в самите себе си дали това се е случило или грешите. Невероятният творчески нюх на Фламаган експериментира с паметта на зрителя и с неговата осезаемост.

В сериала се усеща градацията върху личностните качества на героите – докато Хенри Джеймс описва г-жа Гроус като необразована чернокожа дама, то в сериала нейната роля е изключително комплексна, многопластова и есенциална. Именно чрез нейния персонаж Фламаган задава въпроса „Колко силно е себеотрицанието и до коя вътрешна болка може да стигне то?“. Несъмнено нейният сънен подскок бе най-завладяващ.

Антагонистът! В романа той е обозначен като такъв – и тъжно приема единствената си роля. В телевизионната адаптация обаче призмата се накланя и зрителят следва нишата на неговото действие. Изясняват се причините, които вследствие те карат да се питаш дали може да отречеш доброто в злодея, когато подбудите му невинаги са мрачни.

Книгата се изправя на своите крака и нанася последен удар… но недостатъчен.

Протагонистът

Това е един от позитивите, който открих в романа. Протагонистът притежава определени добродетели, които формират характера му. В книгата те са лесно забележими. В сериала обаче избледняват. Младата Дани Клейтън (американка) е момиче, теглещо въжето на миналото, което ежедневно се бори с емоционалното си раздвоение. Героинята е превъплъщение на талантливата актриса Виктория Педретти, която видяхме в миналия сезон „The haunting of Hill house“, където ролята ѝ бе доста сходна. 

Независимо кой печели този дуел (Сериалът горделиво показва медала от битката), сюжетът заслужава да бъде разгледан и от литературната, и от кинематографичната призма.

Оживено препоръчвам да станете част от един сънен подскок. Участието на Оливър Джаксън-Коен, Т‘Ниа Милър, Амели Смит, Кейт Сиегел ще допринесе подобаващо. Все пак е под майсторската шапка на Фламаган. А това си заслужава да се види!

Автор: Симеон Александър

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова„Мисис Америка“ е наелектризиращ сблъсък на интереси в неустоима картина на 70-те02.05.2020

Още от Под Моста

Карина НиколоваСемейство Адамс: Шантавата история на едни анти-героиКино