The Last of Us – завръщане към човечността

13.06.2013

lastofus_cover

Всяко лято започва тежко. За средностатистическия гражданин, или поне за този, който има щастието да работи, това е свързано със смяна на ритъма на ежедневието. Работата намалява, докато не настъпи момента да се оползотворят десетте дни отпуск, които в повечето случаи приемат облика на монотонна почивка у дома или на вилата, а в най-добрия случай – няколко дни в някоя от съседните ни държави. Голям кеф!

Геймърът, респективно, е изправен пред т. нар. „сух период”. Между юни и август традиционно излиза по една или най-много две големи игри. Това е разбираемо –  фискалната година в САЩ започва на 1 Октомври и завършва на 30 септември, а през летните месеци няма големи и дълги празници. Разработчиците и издателите, подобно на всички останали, се отдават на безделие. И все пак изплуват игри, които си заслужават чакането и засищат наркоманията ни към качествени виртуални преживявания. Тази година позицията е заета от The Last of Us.

lastofus_1

The Last of Us на пръв поглед e постапокалиптична зомби игра. В последно време този жанр наводни пазара, подобно на началото на миналото десетилетие, когато през конвейнер се бълваха шутъри за Втората световна война. Само че това заглавие е няколко класи над конкурентите си. Екипът на Naughty Dog работи над нея от октомври 2009-та и времето е било оползотворено до краен предел. Компанията стои зад Crash Bandicoot поредицата и Jak and Daxter, така че е отблизо запозната с Плейстейшън архитектурата от самото й начало, та чак до сега.

Прологът на играта е един от най-силните, които някога съм виждал. Повече няма да кажа, защото всеки заслужава да го види сам за себе си. Действието се развива 20 години след началото на пандемия, произхождаща от гъби-паразити, наречени кордицепс. Те действително съществуват в дивата природа и имат едно плашещо свойство. Щом спорите им проникнат в телата на жертвата, самата гъба поема контрол над съзнанието й. Днес тези гъби се използват за да бъдат контролирани популациите на вредители на посеви. Според историята на играта един вид кордицепс мутира така, че да засяга човешки същества.

lastofus_5

Човешката цивилизация, или поне тази, която познаваме, е заличена. Останали са шепа хора из Съединените щати, които живеят в относителна безопасност в карантинни зони, намиращи се под контрола на отломките на Американската армия. Военната хунта е наложила строг вечерен час и контролно-пропусквателен режим, но в крайна сметка опазват хората живи. Другият голям враг е гладът. Всички разчитат на месечни купони за прехраната си, а често самите хранилища са просто празни. От другата страна на стената стои дивото. Природата е започнала лека-полека да превзема обратно заграбените й територии. Умножават се както  новите, така и старите животински видове. За съжаление, едно от най-големите преимущества на човека, а именно неговата численост, се е превърнала в стихията, която най-много го застрашава в този нов свят.

Главните герои са двама. Първо ще срещнете Джоул – застаряващ контрабандист, загрубял след тежките години по време на пандемията. Единственият му близък човек е Тес, която му е партньор в занаята. По-нататък ще се запознаете с Ели – 14-годишно момиче, което не познава света преди катаклизма и заради това е много по-зряла от годините си. В началото на играта Джоул и Тес се озовават в ситуация, която изисква сътрудничеството им с партизанска група, която се нарича Светулките (The Fireflies). Джоул и Ели са принудени да разчитат един на друг, макар и с неохота. А в света на The Last of Us вашият спътник може да е единственото нещо, което стои между вас и преждевременната смърт.

lastofus_3

Заразените са навсякъде и без колебание нападат всичко, което е различно от тях. Ще трябва да се промъквате в сенките, да причаквате противниците си и да ги изненадвате в гръб. Те се делят на две групи: раннозаразени и къснозаразени, като вторите имат една разновидност, наречена блоутъри. Последните са най-свирепия ви противник и трябва да сте сигурни, че имате достатъчно боеприпаси и пространство да ги избягвате, защото са тежко-бронирани и ако стигнат до вас, по-добре се надявайте, че сейва ви е наблизо. „Обикновенните” къснозаразени са много подвижни и смъртоносни, но за сметка на това са слепи и се ориентират само по звука. Често по-добрата тактика е просто да се отбягват, понеже оръжията и провизиите, като остриета от ножици, тиксо, алкохол, плат, захар и експлозивни смеси, са малко.

lastofus_10

Всичко е разграбено от опустелите селища. Джоул и Ели постоянно трябва да се оглеждат за подръчни материали, за да оцелеят. Това е една от най-силните страни на The Last of Us– дефицитът на ресурси. Ще трябва постоянно да импровизирате и да променяте начина, по който нападате враговете си, ако искате да оцелеете. The Last of Us е игра на умение и на риск. Ако изработите аптечка от това, което имате, това означава да изразходвате материали за един коктейл Молотов. Винаги трябва да се мисли, преди да се предприеме каквото и да било. Често ще претегляте положителните срещу отрицателните страни на едно действие, докато обмисляте как да се измъкнете от дадена ситуация живи.

lastofus_4

Този недостиг на материални блага е една от големите трагедии в този свят. Джоул и неговите човешки събратя са готови на всичко, за да видят утрешния ден. С други думи, това е свят, изпълнен с жестокост. Човекът се е върнал към първобитно-племенния строй, където закона „ако не си от моите, значи си враг” важи с пълна сила. И това му помага да оцелее. В рамките на този свят личат наченките на това, което днес наричаме расизъм и дискриминация, но в този определен контекст, тази враждебност към външните елементи е опазвало членовете на племето живи.

Джоул и Ели ще бъдат застрашавани и от такива племена. Интересното е, че в началото изпитвах угризения, докато играех и убивах един по един човешките си събратя, чрез душене, разстрел и брутален побой. Но към края на играта, дали за добро или за лошо, изпитвах удовлетворение от това. Светът беше ме превърнал в същия егоист като злодеите. Впрочем, тази дума не важи в пълна сила. Всички просто се опятват да оцелеят. Няма добри и лоши.

lastofus_6

В графично отношение The Last of Us се справя блестящо. Трудно можете да видите нещо по-красиво на седмото поколение конзоли. Но за сметка на това играта е страшно тежка. Плейстейшънът ще зарежда по 3 минути преди изобщо да стигнете до главното меню. За щастие, Нийл Дръкман и екипът му от Naughty Dog са направили така, че да можете бързо да презареждате щом самата игра започне. Със сигурност ще ви вземат дъха големите открити пространства, изпълнени с покрити с дива растителност сгради, вдъхновени от Life after People.

lastofus_7

Музиката в играта е композирана от Густаво Сантаолала, който е спечелил Оскар за музиката си в Бабел и Планината Броукбек. Пичът заслужава някаква награда и за работата си по играта. Често ще се опитвате да сдържате сълзите си в по-емоционалните моменти, когато тихо ще се прокрадва музика, която ще поставя акцент върху минорното настроение. Силно препоръчвам да се изслуша албума на The Last of Us, който ще бъде качен след 14 юни в Youtube.

Единствената ми забележка е по отношение на изкуствения интелект. Спътниците ви ще застават на пътя ви, когато се промъквате и ще минават пред враговете, без това да прави впечатление на никого. В игра от подобен калибър, това е достатъчно да развали преживяването, но ако се привържете към героите така, както Джоул и Ели се привързват един към друг, ще пренебрегнете факта и ще се борите със зъби и нокти да опазите момичето живо.

lastofus_8

The Last of Us е огромна игра – за да я минете, ще ви трябват 10-12 (и повече) часа. Но историята е толкова добре написана, че ще ви държи нащрек във всеки един момент. За щастие, сюжетът е завършен и приключението на двамата герои има окончателен край. И слава богу, че има такива дълги игри, които да въвлекат играча в света си, без да го изпускат до самия край. Слава богу, че ги има Naughty Dog, които действително са изработили Шедьовърът на това конзолно поколение. Слава богу, че ги има и Джоул и Ели, за да ни напомнят как да бъдем хора.

Оценка: 10/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаВиктор Топалов и първата кулинарна обиколка на София02.07.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър