To perform feminism. Сексуалност и хронохудожествени ремарки. *Част втора*

17.08.2015
Varna Buddies 2019 Summer Edition
Типични слогани от протести за права на жените през 60-те.
Типични слогани от протести за права на жените през 60-те.

След постигнатото политическо равноправие по време на Първата вълна на феминизма (нач. на ХХ в.), подобни социални недоволства биват заглушени от войните и логичните социални роли, които се очакват и от двата пола.

Краят на Втората световна война в САЩ поставя жената в ролята на домакиня и възстановител на демографския баланс в страната. Американското общество се радва на безпрецедентен икономически растеж, бейби бум, миграция към семейно-ориентирани предградия в големите градове и култ към хармоничните бракове с ясно обособена семейна йерархия.

Този модел на поствоенното семейство е добре пропагандиран и от медиите по това време – телевизионните екрани радват аудиторията си с предавания като „Татко знае най-добре” и „Остави го на Бобъра”, които ситуират „правилните” семейни роли и поведение у дома.

Робърт Йънг, перфектният татко от "Father knows best", заобиколен от телевизионното си семейство през 50-те.
Робърт Йънг, перфектният татко от „Father knows best“, заобиколен от телевизионното си семейство през 50-те.

Времето обаче изисква повече и докато добре облечени дами с посредствена външност бутат колички в спокойните предградия, напрежението в американското общество нараства. През 60-те войната във Виетнам, расовата дискриминация, сексуалната революция, чарът на новите наркотици и отказът от Американската мечта зачеват хипи- и контракултурни движения, в които се включват и феминистките като алтернативна социална клика.

Акциите им до голяма степен бележат началото си с протестите срещу конкурса Мис Америка в Атлантик Сити през 68-а и 69-а, когато група от около 400 активистки организират масово изхвърляне на символични „женски” продукти като изкуствени мигли, четки, гримове, високи токчета и други подобни в кофи за боклук на крайбрежната улица. Те също така успешно разгъват голям банер с надпис „Освобождение на жените“ в конкурсната зала, като така успяват да привлекат вниманието на медиите към своя манифест и твърденията, че подобни форуми имат за цел да превърнат жената в обект, контролиран от американския патриархат, който държи тяхното място да бъде у дома или в най-добрия случай на нископлатени работни места.

Слоганът "Освобождение на жените" като част от така наречения "черен феминизъм", когато чернокожи жени защитават правата си.
Слоганът „Освобождение на жените“ като част от така наречения „черен феминизъм“, когато чернокожи жени също протестират за правата си.

Всъщност поради факта, че втората вълна на феминизма надига глас заедно с толкова много социални движения по това време, тя лесно бива маргинализирана и омаловажена на фона на „Черна сила” или усилията да се сложи край на войната във Виетнам.

Това е и причината защитниците на феминизма по това време да се причисляват към възхода на Новата левица и неомарксистките движения през 60-те и 70-те, които се развиват и в Германия и Франция. В лявата политика по това време стоят въпроси като правата на хомосексуалистите, абортите, ролята на половете, както и наркотиците, за разлика от по-ранните леви или марксистки движения, които са фокусирани предимно върху труда, профсъюзните организации и въпросите за социалната класа.

Епохата се отразява в изкуството. През 60-те на бял свят се появяват попартът, психеделичната музика, музикалната инвазия във Великобритания. Появяват се нови концепции във визуалното изкуство, с тях и един по-особен жанр, който съчетава изпълнението с провокацията.

“Cut piece” („Отрежи парче”) – Йоко Оно (1964)

Кадри от изпълнението на "Cut piece" през 1967-1968 г.
Кадри от изпълнението на „Cut piece“ през 1967-1968 г.

Две години преди да срещне Джон Ленън в Лондон Йоко Оно е един от малкото артисти, които се занимават с концептуално изкуство и новия жанр на пърформанса. През 1964 година в Арт център „Согецу” в Токио, тя застава на сцената с най-хубавите си дрехи и ножица. Призивът към публиката е прост, но разрушителен: „Режи”. Всеки е свободен да отнеме колкото желае от роклята й без никакво съпротивление. И докато през 64-та публиката е по-скоро плаха, през 1965 година в „Карнеги Хол”, Лондон, заразителната агресия в залата я оставя без дрехи. Нейното бездействие се превръща в символ на женската пасивност и уязвимост, която възбужда в публиката желание за насилие и унищожение.

От края на 60-те до началото на 80-те подобни акции и пърформанси стават все по-разпространени. Жените артисти се заиграват с някои основни табута като менструацията, очакванията за външност, бременността и остаряването.

“Menstruation wait” („В очакване на менструацията“) – Лесли Лабовиц (1971)

Лесли Лабовиц в очакване на менструацията си.
Лесли Лабовиц в очакване на менструацията си.

“Menstruation wait” е част от поредица акции на Лесли Лабовиц (родом от САЩ) в Германия през 1971 и 1972 година. Целта на този пърформанс е да се развенчае социалното табу, срамът и секретността около това „уникално женско преживяване”, както тя описва женската менструация. Лабовиц прекарва цял един месечен цикъл (28 дни) в достъпно публично пространство, където всеки може да я посети денонощно. По време на „очакването”, тя запознава публиката с физиологичното състояние на жената, физическите и емоционални ефекти, които усеща по време на този период, така че да развенчае напълно табуто около този напълно естествен човешки процес.
Make Up – Make Down („С грим – без грим”) – Саня Ивекович (1976)

Ивекович завършва Академията за изящни изкуства в Загреб през 1971 г., по време на периода, известен като „Хърватската пролет“, когато много артисти се освобождават от институционалните среди на комунизма и отхвърят доминацията на общоприетото изкуство. Всъщност именно тя е първият артист в бившата югославска република, който се идентифицира като феминист с пояснението, че това е „жест на неподчинение към комунистическия режим, който третира феминизма като буржоазен внос от Запада”.

В работите й най-вече доминира мотивът за натиска, наложен над жените, които трябва на всяка цена да съответстват на обичайните представи за красота, да покриват очакванията и стереотипите, свързани с женския пол.

Кадър от видеото "Make up - Make down"
Кадър от видеото „Make up – Make down“

Документираният на лента пърформанс „Make Up – Make Down“ е свързан именно с развенчаването на клишираните представи за женската красота. В него Ивекович изпълнява познатия процес на поставяне на грим, но с необичайно забавени движения, превръщайки обикновения акт във фетишистки ритуал. Видеото показва ръцете й в близък план, докато тя изпробва върху себе си различни козметични продукти. Лицето й е извън кадър, за да може Ивекович да бъде представител на всички жени, от които се очаква да се вместят в съвършения образ на женствеността, изграден от модата, телевизионния екран или лъскавите страници на списанията.

„Change. Mein Problem ist das Problem der Frau“  („Промяна. Моят проблем е проблем на жената”) – Ева Партум (1979)

Ева Партум е един от пионерите на концептуално изкуство в Полша със значително влияние върху развитието на феминисткото изкуство и пърформанса от самото им начало. Благодарение на уникалната си позиция в полския нео-авангард, доминиран по това време от мъже, тя насочва публичното внимание към проблемите на жената и през 70-те често се появява гола пред публиката си.

Ева Партум гола пред публиката си преди пърформанса "Промяна. Моят проблем е проблем на жената"
Ева Партум гола пред публиката си преди пърформанса „Промяна. Моят проблем е проблем на жената“

По време на пърформанса „Mein Problem ist das Problem der Frau“, Партум лежи гола на пиедестал, докато едната половина на тялото й е застарена от гримьори. По време на процеса тя говори за образа на жените в обществото, традиционните идеали за красота и грозното остаряване, за което никой не говори. След два часа, когато гримьорите приключват с преобразяването, Партум се самообявява за произведение на изкуството. Според нея това обединение е необходимо, за да могат наложеният модел за красота и табуто на старостта да се срещнат в едно и също тяло.

Резултатът от преобразяването й
Резултатът от преобразяването й

Integrations in water„Интеграции във вода” (1982)

Дженифър Хакшоу и Мария Луиза Гонсалес от Венецуела работят като екип между 1978-1986 под името Yeni & Nan (Йени и Нан). Те използват полароидни фотографии, инсталации и пърформанс за целите на своите артистични акции, обединени под мотото „тялото като природа“. За тяхната работа е от съществено значение завръщането към корените, процесите на метаморфоза и циклите на живота, чрез които „едно тяло се превръща в тялото на света“.

В „Интеграции във вода” Йени и Нан са облечени в черно. Те влизат в голям прозрачен плик, пълен с вода, който напомня на амниотичната торбичка в матката, където ембрионът се развива преди раждането. Преди да влязат вътре, двете си помагат взаимно, за да съблекат черните дрехи и да влязат в еластичната материя на сака.  След като остават вътре за известно време, те скъсват мембраната в знак на символично (пре)раждане. Пърформансът има за цел да покаже двойствената природа на жената – от една страна, като бебе, излязло от утробата на майката, от друга – като майка, дала живот на детето си.

Кадър от "Интеграции във вода", 1982
Кадър от „Интеграции във вода“, 1982

Тези примери в най-добрия случай очертават бегла картина на времето, познато като Втора вълна на феминизма, когато на дневен ред са репродуктивните права на жената, табутата около нейната сексуалност и природа, несправедливостта по отношение на заплащането и въобще очакванията, които обществото има към нейната външност и социално поведение. В САЩ и Западна Европа изследователите разполагат Втората вълна между 1960 и 1990 година, въпреки че подобно ограничение е спорно, тъй като същите въпроси продължават да разпалват социално недоволство и до днес.

Периодът, който теоритиците и изследователи определят като Трета вълна (или Нео-феминизъм), следва от 1990 година до днес. Той до голяма степен се свързва с реакциите на жените срещу недоволството от Втората вълна и именно това е причината за появата на така наречения „радикален феминизъм”. Гневът и неразбирането, което голяма част от защитниците на женски права срещат по време на своите демонстрации, кара много от тях да използват също толкова гневни и ядосани начини за изрязяване на идеите си.

По време на Третата вълна сериозно се намесват проблемите, свързани с проституцията, експлоатацията на жените в порноиндустрията, правата на гей жените, тяхното място в обществото, както и мястото на жените от различна раса и етнос, обобщено като „универсалното усещане да си жена”. Пърформансът по това време навлиза все повече в полето на провокацията и желанието за „разтърсване” на другия. Често нежелано.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Константин НиколовСкъпи феминистки, научете се да пикаете прави (или прозаична ода за сексизма)05.09.2013

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през първата половина на 2019?Музика