LIFE

“Трето колело”: трима приятели с мисия

02.08.2021

Има разговори, които оставят ярък отпечатък в съзнанието на човек. Такъв беше разговорът с “Трето колело” – на кафе с приятел. Времето тече неусетно, темите следват една след друга и след този час, прекаран по най-смисления начин, усмивката не слиза от лицето ти. 

Мисията на Гери, Цецо и Вальо от “Трето колело” е да съхранят българската култура и да предизвикат интереса на възможно най-много хора към нея. Успяват чрез интересните си дизайни на тениски, ленени торбички, плакати, различни аксесоари, чрез всеотдайността, която използват при създаването на всеки продукт, чрез обичта, която изпитват към България и нейното изкуство.

Идеята възниква в главите на трима приятели, обединени от любовта си към културата. А повече за тях, за продуктите им и не само вижте в интервюто на “Под моста” с тях. 

Историята и името ви са интересни и често отговаряте на въпроса как възниква бранда ви. Но кои са личностите, които се крият зад “Трето колело”? Как бихте описали себе си в рамките на изречение? 

Г: Аз съм Гергана. Почти на 23. Учих Интериорен дизайн в Лондон. В момента работя в нова българска компания и отделно се занимавам с “Трето колело”. Там отговарям за социалните мрежи и комуникацията както с клиенти, така и с партньори. 

Ц: Аз съм Цветан. В “Трето колело” съм по креативната част и създавам дизайните. Иначе съм на 25. Учих Графичен дизайн в Лондон и от година вече съм в България. Работя усилено по “Трето колело” и странично работя като графичен дизайнер.

В: Аз съм Валентин и мисля, че ще се впиша в едното изречение. На 22 съм, отново от Шумен и уча в София, като също работя отделно. В “Трето колело” се занимавам с опаковането и изпращането на пратките, комуникацията с част от контрагентите ни и с клиенти. 

“Вземи си култура” – това е вашето мото, което срещаме навсякъде. Колко важна е културата за развитието на хората? 

Ц: Културата е доста обширно понятие и смятаме, че аспектът, който обхващаме, е доста важен за обогатяването на хората като личности.

В: И за запазването ни като народ. 

Ц: Важно е да познаваме кой е творил преди нас. Преди да създадеш продукт, трябва да си видял много различни неща, от които да се вдъхновиш, за да създадеш нещо ново през собствените си призма и мироглед.

Г: Културата, особено под формата, която ние представяме, е важна, за да се съхраним и да знаем откъде е започнало и филмовото, и литературното, и музикалното изкуство в България.

Вдъхновявате се от всичко около себе си, но кой е българският филм или книга, който е вашето най-голямо вдъхновение?

В: Любимият ми филм със сигурност е “Рицар без броня”. Просто е оставил траен отпечатък в мен. 

Ц: При мен също е “Рицар без броня”. Аз се вдъхновявам и от личности, като Тодор Колев е огромна част от съзнанието ми, както и Георги Парцалев. Те може би са двамата ми любими актьори. Вероятно, защото Тодор Колев е от нашия роден град и има по-специално място в сърцата ни. 

Г: За мен един от българските филми, които ме вдъхновяват, е “Вчера” (Освен “Рицар без броня”, който и на мен също е доста любим). Но “Вчера” има специално място за мен. Историята е актуална и днес и си мисля, че е все още вдъхновяваща.

А обръщат ли се все по-често хората към българската култура? И колко значима е ролята на “Трето колело” в този процес? 

Г: Надяваме се да е значима. Предполагам предстои да разбираме в следващите месеци/ години дали сме постигнали целта си, която всъщност е да разпространяваме и запазваме българската култура. Мисля, че доста хора се обръщат.

Ц: Да, малко ни е трудно да го измерим в цифри или проценти, но наскоро зададохме един въпрос на аудиторията ни дали продуктите на “Трето колело” са причина да започнеш разговор с някой непознат. Получихме доста интересни отговори, че когато хора се разхождат с наши продукти, получават комплименти, запитвания, започват разговор за филма или произведението. Това е супер и смятам, че колкото повече се говори за тези неща, толкова по-успешна е нашата мисия.  

В запитването си казахте, че и вие имате подобни истории. Разкажете ни някоя. 

Ц: Аз мога да разкажа, но те не са толкова истории. Доста често, когато съм с “Деца на море”, и по базари, и по улицата ни се е случвало да минават деца, които виждат надписа и започват да крещят “О, “С деца на море”, “С деца на море”. Това е доста мило и ни радва, че и малки деца, дори да не разбират, проявяват интерес и това нещо ще остане в съзнанието им. И след пет или десет години ще се срещнат с този филм и ще го чувстват по някакъв начин по-близък.

Г: На мен ми е правило впечатление, че по базари, когато някое дете възкликва по тениската “С деца на море”, чувам родителите му да обясняват какъв всъщност е този слоган. Което е много яко. Иначе често се случва, ако сме с някаква тениска тип “Опасен чар”, да получаваме някакви подмятания, което също е готино.

В: Аз засичам доста погледи към нас. Може би мен това ме зарежда и радва най-много – когато се сблъскам с нещо такова

Г: Понеже ние живеехме дълго време в Лондон и когато излизах с торбата “Крадецът на праскови” или с някоя тениска и някой те погледне, знаеш, че е българин. Първоначално не разбирам защо се взират в мен и съм малко по-отстъпчива. Но впоследствие се усещам и е приятно.

Ц: Това беше една от идеите ни, когато започвахме. Хората, които носят нашите продукти, да се чувстват по-добре и да са горди.

Трудно ли е? Кои са най-честите пречки, пред които се изправяте?

В: Със сигурност не беше лесно. Особено в началото

В: И все още се сблъскваме с трудности, но мисля че е неизбежно. Било то до хората, с които работим.

Ц: Най-трудното е може би да намерим хора, с които да работим и да осъществяваме идеите си. Тъй като не знам дали от характерите ни, или от това, че “Трето колело” все още не е единственото нещо, с което се занимаваме, но имаме много идеи и просто не успяваме да разгърнем всичко максимално бързо и навреме. В началото дълго работихме с печатници, които не предоставяха качество и ни отне около шест месеца да сменим метода на печат с цел получаване на качествен продукт. Имаме още много много неща в главите си, които искаме да осъществим. Но е трудно. 

Г: Малко по малко, учим се. 

Имате ли любим дизайн? Кой е той? 

Г: Аз имам слабост към “Фалшив герой”. Още от момента, когато го направихме, до ден днешен това е любимата ми тениска, любимият ми дизайн. 

Ц: Моят любим е “Сама жена на път”. 

В: А на мен може би “Кукерът”. По-различен е, по-разчупен.

А направата на кой дизайн е била най-голямото ви предизвикателство?

Г: Мисля, че предизвикателство са всички дизайни, но аз лично не съм усетила някой като нещо трудно да се осъществи от креативна гледна точка. Когато избираме накъде да поемем със следващия ни дизайн, то е, защото сме получили някакво вдъхновение или е нещо, което ни харесва. Това, че не правим нищо насила доста улеснява нещата.

Ц: И все пак в мен стои напрежението да е нещо различно. Може би в началото, когато започнахме да използваме ликове на актьори и автори (което впоследствие разбрахме, че нямаме право заради авторски права), трябваше да сменим концепцията от изображения на хора към нещо друго. Тази промяна беше доста трудна за осъществяване – да започнем да работим със заглавия и да развиваме дизайните около тях. Но това пък направи марката ни много по-интересна. 

Иначе не бих казал, че имам най-труден дизайн, но най-интересен бе процесът при “Сама жена на път” и Блага Димитрова, тъй като имахме ясната идея, че искаме да го обявим преди 8 март и да го обвържем с празника. Процесът беше много готин, защото тримата се събрахме и един следобед четохме стихотворения на Блага Димитрова, докато изберем кое е най-подходящото и кое би се вписало. Това отне повече време – да прочетем стихотворенията и да изберем правилното. Дизайнът стана естествено, направата му отне не повече от 2-3 часа, което е доста бързо.

Г: Тъй като се оказа, че всъщност в интернет няма особено много публикувани нейни произведения и за щастие, имахме хартиени носители, доста неща прочетохме. Тогава четях нещата от по-различна гледна точка – усещах къде една жена би се засегнала, знаех кое звучи неподходящо и оттам може би дойде допълнителното време и проучване.

Ц: И на тримата много ни хареса, че стихотворението “Сама жена на път” е писано преди доста време и засяга теми, актуални и сега за силните жени. Колко самостоятелни са те всъщност.

Участвате в много инициативи. В профилите си в социалните мрежи не просто разпространявате продуктите си, но и популяризирате личности, книги, филми, българската култура като цяло. Кое е нещото, което ви мотивира постоянно да вървите напред и да не се отказвате, въпреки препятствията?

В: Лично мен добрите и топлите коментари от хората, комплиментите. Обратната връзка.

Ц: Да, това може би важи за всички – отзивчивостта на хората. Няма да забравя последното лято, когато участвахме в няколко базара. Преди това не се бяхме сблъсквали с аудиторията ни на живо и получихме много комплименти, запознахме се с доста хора и да видиш на живо тези, с които си комуникираш, наистина помага да осъзнаеш какво правиш. Това може би е най-голямото вдъхновение, което съм изпитвал и най-голямото щастие съответно. 

Г: Да, друго е, когато се срещнем на живо и профилите в Instagram придобият истински вид. Винаги сме получавали и съобщения, и коментари, но когато видиш истински човек пред теб, е съвсем различна емоцията. Друго, което ни кара, поне мен, да искаме да вървим напред, да се развиваме и да продължаваме да се занимаваме с “Трето колело” е постоянното вдъхновение именно от българската култура. Защото тя е навсякъде около нас. Ние не сме почитатели само на старите български филми, литература и музика, ние продължаваме да следим актуалните неща и това до голяма степен е допълнително вдъхновение.

Ц: Признателността към хората, които са творили преди нас, също е много важна – да им кажем благодаря. Имали сме чувството, че не се говори достатъчно, например за Тодор Колев или за хора като него, а имаме нужда от това. Трябва да им се даде повече гласност като цяло. 

Г: Липсва като че ли. Особено в нашето поколение и при по-малките. Искаме тези неща да продължат да живеят с нас, а не да останат в миналото. Това също до голяма степен е вдъхновение и някак мисия. Вече го приемаме като наша мисия.

Това, което ви отличава, са безкомпромисното качество на всеки продукт и природосъобразната ви политика. Зад това ли се крие успехът на “Трето колело”?

Г: Мисля, че е балансирано. 

Ц: Едно от нещата, които са важни за изграждането на успешна марка, е да предлага качество и да се интересува от нещата, които засягат света. Замърсяването на природата е доста голям проблем в момента и се опитваме да го засегнем, като използваме по-малко материали или ако можем, да не използваме изобщо пластмаса. 

Опаковките ни са от картон с метални капачки, които също са рециклируеми. Тениските ни са от органичен памук. Имаме продукти, които са смес от органичен памук и рециклирани материали. Органичният памук не е нещо природосъобразно, но той пък е важен за самия човек, защото е отгледан без използването на химически препарати и знаеш, че продуктът няма да раздразни кожата ти. 

Г: И като качество мисля, че продуктът устоява във времето. 

Какво е посланието, което искате да оставите след себе си? 

В: Да съхраним културата – това е основното нещо може би. 

Г: Хората да не спират да се интересуват. Идеята ни не е те да получат просто “тениска с някакъв надпис”, а да си вземат тази тениска, да потърсят филма или произведението, да се поинтересуват. Така да преминем отвъд продукта. 

В: Както каза Цецо, да се говори повече за това. Ако ние, българите, не го правим като народ и не си напомняме за тези личности, за тези произведения, няма кой друг да го направи. 

Ц: Да дадем култура и да я носят със себе си.

Автор: Вяра Николова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваДобромир Банев и Петър Антонов: Няколко дефиниции на любовта14.10.2020

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушатеМузика