Много хора си представят късометражния филм единствено като първата крачка по дългия и трънлив път в света на киното. Като че ли късият жанр е само част от подготовката на един режисьор преди да е започнал да прави пълнометражно кино. Разбира се, това отчасти е така. Тази перспектива обаче пропуска три съществени фактора. Първо – не всеки режисьор започва кариерата си с късометражен филм. Второ – много често изборът за късометражна форма в началото на кариерата е продиктуван по-скоро от финансова гледна точка и най-накрая не всеки режисьор е добър в създаването на къси филми.

Нека да направим една аналогия с жанровете в литературата. Късият филм се отнася така към пълнометражния, както късият разказ към романа. Кратката форма има своите специфики и не всеки романист е така добър в късия разказ, както и обратното. Късият разказ притежава силата на афоризма, на недоизказаността, на концентрирания в малко думи смисъл, докато романът владее пространството на протяжното наблюдение, изчерпателния анализ, както и на сюжетните и психологически превъплъщения. Същото можем да кажем и за отношенията между късото и пълнометражното кино.

От години екипът на Кинематограф се опитва да структурира среда за пълноценното възприятие на късометражния филм в България. След стотици събития в най-различен формат, включващи беседи, анализи и разискване по време на прожекциите, към днешна дата може да се каже, че най-сетне в българската публика се формира същностно разбиране за късометражния филм като феномен. Доказателство за това е все по-засилващият се интерес към късото кино, който се наблюдава особено по време на тазгодишната серия от летни кина, организирани от Кинематограф в София и страната. За изминалите два месеца бяха осъществени десетки прожекции със стотици посетители, а до края на сезона се предвиждат поне още толкова.

В този ред на мисли и тази седмица публиката ще има възможността да види, както добре познати култови филми, така и съвсем нови премиерни продукции от страната и чужбина. Сред тях има много и разнообразно късометражно кино, а това хич не олеснява работата, когато човек се опита да се спре на някое конкретно заглавие. Затова ние избрахме три филма, върху които да се фокусираме и да ви представим. Това са Заедно без теб (2020) на Димитрис Георгиев, Струиндол (2021) на Зорница Георгиева и  Альоша и котката (2020) на Камен Стоянов и Катарина Свобода. Три филма, които коренно се различават, но дяволски много си приличат по едно нещо – не оставят зрителя безразличен, а именно обратното, провокират въображението,  въвличат емоционално и накрая се озоваваме пред прага на вътрешна дилема, раздвижени и участващи.

Вдъхновен от действителен случай, филмът на Димитрис Георгиев описва историята на двама затворници – Виктор (Димитър Иванов) и Тео (Стоян Дойчев), които успяват да избягат от Софийския затвор. Сценарият е написан от Димитрис в колаборация с Марий Росен. Историята е болезнена, сурова, покъртителна. Един разказ за жестоките и безмилостни последствия от човешките действия. Двата персонажа са в сложни взаимоотношения, тежки престъпници, но все пак по човешки уязвими, противоречиви, неедностранчиви. Зрителят е поставен пред морално затъмнение, в невъзможност нито да ги оправдае, нито да ги осъди напълно, в постоянно привличане и отдръпване от тяхната иначе отблъскваща трагедия. Нищо не е черно бяло в този филм, освен, разбира се, камерата, която е въздействащ контрапункт на бурните събития, които ни се разкриват в краткото екранно време, което имаме на разположение. Заедно без теб е филм, който няма да ви даде отговори, но ще постави множество въпроси пред вашата съвест.  

Прожекции:

24.07 – София, Лятно кино на стадиона в кв.Требич, 20:30 часа; вход свободен

28.08 – София, Лятно кино в парк Студентски, 20:30 часа; вход свободен

Струиндол на Зорница Георгиева е филм, който редува магически реализъм със сурова действителност, пасторален идеализъм с трагичен епос. Това е разказ за едно момче и едно момиче, които живеят в най-затънтеното селце някъде около Белоградчик, за първата любов и за драматичното съзряване на поета (Алекс Василев) и неговата муза (Лайла Коен). На своята крехка възраст те преживяват онова най-велико, необуздимо и вдъхновяващо чувство, а миг след това безвъзвратно го губят. Но именно тази архетипна ситуация, това вечно повтарящо се и винаги различно събитие без съмнение можем да наречем първодвигател на вселената. Ако пък подобно твърдение отива твърде далеч за по-малко поетичнонастроените, то нека да е на човешката вселена. Филмът е едновременно топъл и студен, случва се в настоящето и в спомените, отпраща ни с размах както в злободневното, така и в поетичното. Една зашеметяваща амалгама от чувства, предадени по най-деликатния и неопетнен начин. Това е история за онази възраст точно преди да сме станали напълно възрастни, но и без вече да сме единствено деца.

Прожекции:

23.07 – София, Лятно кино в парк Илиянци, 20:30 часа; вход свободен

26.07 – Пловдив, Късо Кино в BeeBop Café, 19:30 часа; с билети

Филмът на режисьорския тандем Камен Стоянов и Катарина Свобода се заиграва с едни много наболяли и все по-актуални теми в България – културната идентичност, паметниците, комунистическото наследство и историческата достоверност. На пръв поглед историята е някак несериозна, повърхностна, фрагментарна, но действителния акцент е представен в самия край на филма. Един от най-култовите съветски монументи в България, а именно пловдиският Альоша, се превръща в убежна точка за две взаимоотричащи се перспективи, можем да кажем дори за две паралелни реалности. Альоша – руският войник паднал за свободата на България и Алексей Скурлатов, един обикновен човек, случайно превърнал се в прототип на известния паметник са две митологеми, съперничещи си за действителността. Но те са и две песни, коiто не се взаимоизключват, а съществуват едновременно. Красотата на Альоша и котката се състои не толкова в разобличаването на истината, колкото в заскобяването на абсолютната такава, в разкриването на парадокса, стар, както света. Защото реалност е онова, в което хората вярват, а хората вярват в онова, което смятат за реалност.

Прожекции:

22.07- София, парк Младост 3, 21:30 часа; вход свободен

26.07 – Пловдив, Късо Кино в BeeBop Café, 19:30 часа; с билети

Проектът се осъществява с подкрепата на Столична община, Район Младост, Район Надежда, Район Студентски и Гьоте-институт България.

Детайлна програма на kinematograf.bg/programa