В едни тежки времена, времена на мъжко надмощие, две жени се изправят една срещу друга, и двете заели позиции, характерни за силния пол. В новата постановка на Народния театър „Цветът на дълбоките води“ зрителят ще се запознае с две от най-любопитните и влиятелни личности на XVI век. Това са Елизабет I и Мария Стюарт.

Режисьор на спектакъла е Бойка Велкова. Това е нейният режисьорски дебют, избирайки сама да напише пиесата. Самата тя влиза в образа на Елизабет I. Написването на текста е изпълнено от писателката Оля Стоянова. С първия си проект Велкова скача в дълбоките и опасни води на един нашарен с конфликти и различия исторически период, който е изключително труден за описване. Дали тя ще успее да го овладее подобно на своята героиня?

Впрочем конфликтите на тогавашния свят са едно към едно проектирани върху двете главни лица в сюжета. Което прави тяхното противопоставяне в огледало на XVI век. Елизабет I е кралица на Англия, а Мария Стюарт е кралица на Шотландия и Франция. Първата е любимец на протестантите, отворена е към външния свят и новите открития. Умело се движи с промените по света и демонстрира завиден политически нюх.

Втората е покровителствана от католиците. Тя е носител на старото, изолирана е от променящия се свят и няма възможност да бъде равностойна на своята противница. Мария Стюарт се влияе силно от чувствителната си женска природа и това поставя под въпрос политическите ѝ умения. Тя придава по-голямо значение на любовта и емоциите. А това я прави уязвима пред Елизабет I, която в крайна сметка я пленява за 19 години.

Английската кралица пренебрегва женската си природа, придобива твърдост и непоколебимост, благодарение на което управлява успешно 45 години. Но в последния си сблъсък с Мария Стюарт тя изпитва колебания и в нея се опитват да надделеят състраданието, милосърдието, желанието да помогне и смилението.

Това е най-важният сблъсък между двете. Именно той е разгледан в спектакъла на Народния театър. В него силите, способностите и слабостите на двете героини се уеднаквяват за известен период от време. А това изисква и равностоен партньор на сцената за Бойка Велкова. В ролята на Мария Стюарт се превлъплъщава Емануела Шкодрева.

Макар с идеята да бъде равностоен партньор, при Шкодрева има аспекти от играта, в които леко изостава. На моменти сякаш декламира текста, но ми се струва, че това е породено от младостта на спектакъла и недотам напипания все още ритъм.

Младостта лъха и от новото поколение актьори, които взимат участие в спектакъла – Ева Данаилова, Павел Иванов и Явор Вълканов. Неопитността не е силно изразена и като цяло те внасят повече свежест в постановката. Отделно се забелязва желанието, с което Бойка Велкова е работила с тях.

От това си личи, че тя е наблегнала много повече на индивидуалната работа с колегите си и опознаването им с техните герои, отколкото в някакви разчупени мотиви в цялостната картина. Затова можем да кажем, че режисурата е традиционна. Положителното в това е, че прави спектакъла лесен за разбиране от публиката. Наблягайки върху персоналния израз на героите, историята привлича силно зрителя и го прави съпричастен със случващото се на сцената до края на спектакъла.

За да може да бъде автентична атмосферата на пресъздадената епоха, Теодосий Спасов се опитва да се доближи до нея максимално с написаната от него музика, която чудесно успява да подпомогне моментите на напрежение. Сценографията също се вписва добре, като същевременно е доста ефективна. За жалост, материалът на пода е недомислен и в съчетание с дългите рокли на героините създава шумове, които са неприятни и ненужни за публиката.

За зрителите е добре да се съсредоточат върху текста на творбата, който звучи много актуално днес, макар и разказващ за XVI век. Както в тогавашна Европа, така и днес има сериозно разместване на пластовете. На зрителя ще му се сторят близкои до нашето ежедневие думите за нови религиозни и политически влияния, за сблъсъци на интереси на международната сцена и усиленото движение на хора към нови за тях територии.

Спектакълът на Бойка Велкова не е затворен в миналото, макар че ни разказва за две изключителни жени от далечната история. Техните съдби са се срещнали с цялата пъстрота на различията им в един чужд по начало за тях свят, ръководен от политика и интереси. Свят, белязан от животинското желание за власт и надмощие. Свят, в който пролятата кръв решава много проблеми и освобождава пътя към върха. Свят, който си прилича с нашия.