Уикенд бягство: В търсене на черното злато

I want to play a game

(Искам да играем една игра)

Да, не се бъркате, това е цитат от ,,Убийствен пъзел”. Октомври е месецът на страхотиите и макар в нашето уикенд бягство да няма нищо страшно, ние решихме да вкараме малко въображение и да ви го представим като хорър. Е, хорър подходящ и за хора със слаби нерви и сърца.

Перник

Предистория

След Освобождението в Перник живеят едва около хиляда души. През 1926г. те са над дванадесет хиляди. Бързото оживление в селището се дължи на черното злато. В района са открити залежи на въглища, а столицата се нуждае от такива, защото до този момент въглищата пристигат чак от Великобритания. През 1891г. в Перник отваря първата държавна мина ,,Старите рудници”. Селището процъфтява, благодарение на въгледобива и се превръща в град. Но какво се случва дълбоко в мините?

В мините

Изглежда като черното злато да е било предпазвано от някакво проклятие, което да сполита всекиго, който се опитва да го доближи. Животът на миньорите е бил застрашаван всеки ден, а по тази причина те са носели и поставяли фигурки на руднични джуджета, които се считат за пазители на подземното богатство, вярвайки, че те ще ги пазят от беди. Изграждали и подземни параклиси на Св. Иван Рилски, пред когото се молели да ги закриля. Девизът на Мини Перник „Бог на помощ“, стоял над входа на всяка галерия.

В мините имало срутвания, наводнения при проливен дъжд, а и отровни газове. Отровният газ гризу без цвят и мирис, водел до парализиране на дихателните органи и смърт. Бил и лесно възпламеним, което причинявало експлозии. Миньорите взимали в забоите канарчета в клетки. Ако те започнели да се държат необичайно и да се блъскат в клетката си, то било сигурно- там има отровен газ. От срутвания ги пазели мишките, които чували скърцането на чамовите дъски. Но това не били единствените нещастия, които се случвали в мините. Фините прахови частици в дробовете, загубата на слух и зрение, паданията в стръмните галерии… и още срутвания.

През 1966г. ,,Старите рудници” спира своята дейност поради изчерпване на ресурсите от черно злато. Но значи ли това, че и проклятието го няма?

,,Бог на помощ”

50 метра под земята

Отиваме в Перник в търсене на черното злато. Или по-скоро в търсене на проклятието на черното злато… надявайки се да не го открием. Бившата мина вече е музей на минното дело. Единственият такъв на Балканския полуостров и един от малкото в Европа. На влизане виждаме надписа ,,Бог на помощ”, а след него две фигурки на джуджета от лявата ни страна. Следващата лампа мига, тъмно е и едва няколко градуса над нулата. Разхождаме се покрай експозициите, гидът ни разказва за живота под земята, виждаме машините, “тролея”, лифта. И макар да има усещане за някакъв далечен ужас, то сега обиколката е спокойна и носи удоволетворение. След около тридесет минути в мината гидът ни пита – ,,Смятам, че видяхте достатъчно, какво ще кажете да излизаме на бял свят?”. На излизане се спираме пред образа на Св. Иван Рилски, разказват ни легендата за него и миньорите от тази мина – ,,В миналото инцидентите са били чести и работниците са имали нужда от молитва”- добавя гидът ни.

Да, може би проклятието е останало в миналото. Или заровено по-дълбоко от 50 метра под земята.

Експозиция

Game Over

(Играта свърши)

Музеят на минното дело в Перник е уникален по рода си. Изцяло обезопасен и подходящ за деца. Той работи всеки ден от 09.00 до 16.00ч., а обиколките са на всеки кръгъл час.


Автор: Йоанна Антова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to