Литература

Умберто Еко – ренесансовият човек на нашето време

22.02.2019

Умберто Еко е един от най-уважаваните автори на XX-ти и XXI-ви век. Италианец по произход, той става известен по цял свят като писател, философ и публицист, а най-голямо внимание в творчеството му е отделено на семиотиката.

Умберто Еко се ражда през 1932 г. в малкото градче Александрия. Още от ранна възраст проявява интерес към хуманитарните науки и през 1954 г. се дипломира със средновековна философия и литература. Успехът му като световнопризнат писател обаче не идва толкова бързо. Самият Еко признава, че обмисля дълго романите си и проучва с години преди да завърши творбите си, а активната му творческа кариера започва след петдесетата му годишнина. Именно заради тази му задълбоченост, авторът е всепризнат като голям европейски писател, а есетата му показват, че зад тях стои „ренесансова“ личност с необятна обща култура и широк мироглед.

Благодарение на оригиналните си идеи и дълбокото познаване на романи от по-ранни векове, Умберто Еко създава шедьоври като „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“, които са, освен всичко друго, и силно философски. Всяка книга на Еко има дълга предистория, а идеите му рано или късно се появяват на бял свят, за да се развихрят в неочакван сюжет.

На 19-ти февруари 2019 се навършиха три години, откакто любознателните читатели по цял свят изгубиха една пътеводна звезда. Умберто Еко ще остане завинаги в сърцата ни със своите забавно-сатирични, криминални и леко фантастични произведения. Повлиян от автори като Джеймс Джойс, гордостта на ирландската литература, и Хорхе Луис Борхес, родоначалник на латиноамерикански магически реализъм, очаквано Еко ни дарява с разнообразни по жанр, структура и послания текстове.

Но с какво да започнем, ако никога преди не сме се сблъсквали с творчеството на италианския писател? Или с какво да продължим, ако вече сме чели достатъчно от него? Есета или романи да подхванем? Никога не е късно да опитаме от всичко…

Романите на Умберто Еко

Без съмнение те са свежи, интересни, мъдри, а също и източник на знания. Факт е, че дори великите писатели малко по малко се изчерпват и не всеки техен роман е така силен, както първоначалните им. Разбира се, възможно е и обратното, но в случая на У. Еко най-сигурно е да започнем с първите му книги – „Името на розата“, “ Махалото на Фуко“ и „Островът от предишния ден“.

Еко е вдъхновен за първия си голям роман от нещо доста просто на пръв поглед – картина, която изобразява убит монах в библиотека. Самият автор признава, че може би е „бил повлиян от традиционната поетика на англосаксонските кримки, според която убийството трябва да се случи в абатство“. („За литературата“, ИК „Бард“, 2014) Сцената води след себе си и историческия период на действието – любимото на Умберто Еко Средновековие. Стъпка след стъпка, картина след картина и две години на писане раждат бестселъра „Името на розата“ (1980).

„Махалото на Фуко“ (1988) се появява от две картини, запечатали се в ума на писателя. „Първата – тази на махалото, което бях видял в Париж и което ме бе впечатлило… Втората картина, която се натрапи в ума ми, беше как аз самият свиря на тромпет на едно погребение на партизани…“ („За литературата“, ИК „Бард“, 2014)

От махалото до тромпета Еко успява да стигне „само“ за осем години, а резултатът са трима приятели, два заговора, една демонична секта и история с много мистика и отлична криминална нишка.

С „Островът от предишния ден“ (1994) Умберто Еко се опитва да се откъсне от културата и да обърне внимание на природата. От идеите за корабокрушенци на необитаеми острови до линията за смяна на датата и пътешествията за изследване на Тихия океан, всички те водят автора до крайния вариант на романа му и призрачния плавателен съд. Дневник на корабокрушенец, още заговори и любовни послания, но и много исторически препратки, почти енциклопедични, обогатяват познанията на читателя.

Ако все пак вече сте прочели първите три, и безспорно най-добри, романа на Умберто Еко, дайте шанс на „Баудолино“ (2000) и „Пражкото гробище“ (2010), които продължават с криминално-историческата насоченост и също са плод на дългогодишните проучвания на автора .

Есетата на Умберто Еко

Между Борхес и Калвино

Ако сте от хората, които си падат по големи сборници с мъдри мисли (понякога неразбираеми за простосмъртния човек), то книгите с есета на Умберто Еко са точно за вас. Те са полезни винаги. Независимо дали накрая успеете да асимилирате всичко прочетено и да си кажете “ Ха! Разбрах го!“, или препрочитате пак и пак едно есе, а то все си остава леко неясно. Накрая винаги ще изпитате удовлетворение от прочетеното.

„За литературата“

Именно в този том са събрани подробните разяснения на автора как е създал собствените си романи. В „Как пиша“ разбираме всичко за зараждането и развитието на историите в книгите му. А също научаваме и повече за влиянията на Данте, Джойс, Борхес и Калвино върху творческия път на Еко, както и какво ги отличава и прави толкова специални. Книга за всеки литературен критик по душа (или по професия)!

„Това не е краят на книгите“

А това не е обикновена книга, а прекрасна симбиоза между двама остроумни мъже –  Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. За всички, които се чудят идва ли краят на хартиената книга, тук могат да открият кратка история, но и поглед в бъдещето на книгоиздаването и писането. Оптимистичната и богата на идеи, „Това не е краят на книгите“ ни дава отговор на въпроси като:

Писал ли е Христос?

Коя е една от най-опасните книги на света?

Кой е първият автор?

Кой е първият, който е писал за пари?

Кой е първият издател?

Кога автори на книги са скандирали “Долу книгите!”?

Кои са „разрушителите” или „трошачите” на книги?

Какво не са предсказали фантастите?

И на още много други…

„Шест разходки в горите на измислицата“

Както можете да се досетите от заглавието, тук Умберто Еко ще ни води през горите на измислицата. Но какво всъщност е „измислицата“? Това е художественият текст, през чиито тънкости преминаваме в „Шест разходки…“ С примери от детските приказки, но и от много световни автори, са разкрити похватите на разказвача, към какъв читател се стреми текстът, що е то автор-модел и читател-модел и още много други. Научна, но също и достатъчно достъпна, за пореден път Умберто Еко ни дава шанс да надникнем зад кулисите на писателската професия.

Професор по семиотика, писател по призвание, публицист – това са само част от нещата, които могат да се кажат за един от най-големите интелектуалци на XX-ти и XXI-ви век. Умберто Еко оставя противоречиви чувства. Някои го обвиняват заради романите му и наричат сюжетите „анти-християнски“. Други го обичат заради загадъчните истории, хумористичните нотки в тях и богатите му проучвания върху литературата и нейната същност. Със сигурност книгите му ще останат едни от първите, които откриваме във всяка книжарница, а също и прекрасни помагала за всеки начинаещ автор.

Дали ще отворите книга на Умберто Еко на 15, или на 50, това е без значение. Защото всеки ден е подходящият ден за започване на едно безкрайно пътешествие из „горите на измислицата“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСветовният ден на книгата с любими заглавия на „Под Моста“23.04.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юни, които трябва да слушатеМузика