Образование

Умно училище от Център за творческо обучение и VIVACOM – интервю с Александър Ангелов

06.11.2018

Александър Ангелов е съучредител и управител на Център за творческо обучение. Работата му го е отвела в повече от 700 училища и детски градини в България и над 100 училища и детски градини в Европа и по света. Притежава сертификати Google Certified Innovator Google Certified Trainer, и Microsoft Certified Educator, а експертизата му включва внедряване на облачни технологии в българските училища.

Център за творческо обучение реализира проекти за внедряване на технологии в образованието, някои от които съвместно с VIVACOM. Затова разговаряме с него за технологиите, образованието и „умното“ училище, към което се стремим.

Снимка: Център за приобщаващо образование

Емилия Найденова: Разкажете ни за себе си. Как и защо започнахте да се занимавате с образование?

Александър Ангелов: Казвам се Александър Ангелов, скоро установих, че съм посетил почти хиляда училища на четири континента, горд баща съм, ценя своето време и времето на хората, с които общувам. Имам честта да ръководя Център за творческо обучение, с постоянни дейности в София, Пловдив и Варна и двадесет души там, който са най-компетентният екип, който съм срещал.

Моят дядо ми каза, че ако стана инженер, след това мога да захвана всяка работа и сега съм докторант в Педагогически факултет на Пловдивския университет. С образование се занимавам откакто съм роден, а за образование, като процес и бизнес от вече 15 години. Още като тийнейджър провеждах курсове за компютърна грамотност на учители от съседните училища, по- късно и на техните деца. Тогава разработих първата си обучителна програма.

ЕН: Какво означава „умно“ училище?

АА: Към 2018 г. би трябвало да е училище, което (се опитва) да разбира и работи по нуждите на гражданите на 21 век. Организацията на бъдещето (включително училището) е заета в проучвания и постоянна адаптация на услугите, които предлага. Умното училище разбира изискванията на системата, но действа проактивно спрямо съвремието и регулира дейността си (и) по собствени правила.

От технологична гледна точка умното училище има структуриран план за внедряване на технологии (какъвто много компании нямат) и когато прави инвестиции в умения, оборудване или инфраструктура набляга на функционалности вместо на параметри. Параметрите са критерий от миналото.

Правя паралел с електрическите автомобили – Тесла няма параметри като обем на двигателя, вместимост на резервоара и препоръчително гориво. Така трябва да бъде и с училището – няма сървър, има облак, няма флаш памети – има Google drive и така нататък. Умното училище има делегиране на процеси, има мениджъри на процесите и иска да направи учениците си умни, а не отличници. Отличници е остаряло, като параметрите.

Снимка: Център за приобщаващо образование

ЕН: Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате в реализацията по пътя за създаване на „умно“ училище?

АА: Да се приеме факта, че днешното българско училище не е много “умно”. Разбирането, че системата (говоря за публичните училища) не те ограничава. Системата ти дава една рамка, която трябва в общи линии да спазваш, същевременно градиш основната си дейност много отвъд рамката.

Пречи и че училищата не общуват достатъчно помежду си, малко се питат. Ние не можем да обърнем внимание на 3000 училища в България и още десетки хиляди в региона. Колегите трябва повече да гледат един от друг и да споделят добрия пример.

Има и дефицити на мениджмънта. Решения се взимат бавно, а когато се стигне до момента с премахване на всички кабели от училището и преминаването 100% на wireless (безжична връзка) винаги е прединфарктно. Точно сега провеждаме разговори с училище във Варна, като целта е всички крайни устройства в училището да са на безжична мрежа.

Представете си, да няма нито един мрежов кабел в училището. Защото образованието на 21 век не е вързано за кабела! Преди десетина години основната пречка бяха парите, в днешно време парите са проблем No3 или дори 4. Говорим за желание за промяна, капацитет, правилни цели и след това идват парите. Училище в облака е безплатно, но изисква много работа. Ние не правим българските училища по-умни, само им помагаме.

ЕН: Какви конкретни решения за умно училище предлагате съвместно с Виваком?

АА: За училища съвместно предлагаме преносими компютри с много добър чувствителен на допир екран, които заместват изцяло интерактивните дъски, както и възможности за активация и настройка на Google G suite за образованието – облакът на Google.

Предстоят и нови.

Снимка: Център за приобщаващо образование

ЕН: Какво е вашето обяснение за необходимостта от внедряването на технологиите в образованието днес?

АА: На естествен подбор, на оцеляване. Отказалите да се променят, ще загинат. Технологиите (в най- общ смисъл) са в обществото, в ежедневието ни. Отсъствието на същите технологии от образованието е отказ на образованието да бъде съвременно и да обслужва нуждите на обществото.

Публичното образование или ще бъде съвременно или ще продължи да губи имидж и доверие, като хората ще се ориентират все повече към алтернативни услуги, за да си “доучват”. Това е валидно за образованието в цял свят, включително за висшето образование.

ЕН: Коя е най-голямата промяна, която трябва да се случи в образованието у нас?

АА: Голям въпрос. Да сложи на първо място истинските нужди на децата, учениците и студентите, а не формалните изисквания и административната рамка. Без да погазва.

ЕН: А която ще се случи всеки момент?

АА: Еднозначен отговор нямам. Образованието, като публична услуга в България е поне на три различни скорости. При организациите на най-високата скорост нещата се случват. Те знаят, че трябва да се променят, отделят бюджети и човешки ресурси, за да експериментират, да иновират, да пътуват по света и да прилагат видяното и наученото в ежедневните си дейности. В тези училища (ако са училища) няма случайни неща, всеки лев е свързан с човек, всеки човек с проект, всеки проект с цел. Става дума за твърде малко такива организации към момента.

ЕН: Разкажете ни за най-впечатляващите училища и детски градини, които сте посещавали по света.

АА: Училища във Финландско село, в центъра на Прага, на Москва, в центъра на Ню Йорк, Ставангер (Норвегия).

Във Финландското училище с тийнейджъри (13-16 години) няма компютърни кабинети, а в зависимост от възрастта всеки ученик има различно устройство. Периодично учениците правят дизайн на програма на цял учебен ден и я провеждат от своя гледна точка, с практически занятия. Учителите наблюдават и така най-добре разбират колко знаят и могат учениците им. Лаптопите и таблетите се подреждат в колички и се зареждат на всеки етаж. В училище всички са по чорапи.

В центъра на Прага, в професионална техническа гимназия учениците преподават природни науки на второкласници от съседното основно училище (и това всяка седмица!) и управляват сами последния етаж от сградата, където прекарват значителна част от времето си за подготовка. По желание могат да работят на лаптоп вместо с тетрадки и учебници. Кой както желае.

В Москва училището в квартала е едно юридическо лице, но с много сгради. Начално училище, прогимназия, гимназия. Това позволява учители и ученици да сменят работните си места и да се социализират на изцяло друго ниво, като същевременно позволява да се намали административния персонал и да се проведе всеобхватна образователна политика, вместо всеки да е за себе си.

Снимка: Александър Ангелов

В центъра на Ню Йорк, в частно училище учениците имаха проект, в който сами да направят изискванията към производителя за следващите си електронни устройства. Бяха стигнали до изводи, като “В новите ни устройства не трябва да е вложен детски труд”. Това е много по-важно от броя на ядрата на процесора. Ние в България сме далеч от това ниво на разбиране.

В Ставангер, Норвегия видяхме училище, на което компютърният кабинет е обособен в коридора, защото както каза директорът там – докато учениците са пред компютрите нищо не може да ги разсее. Видях и детска градина, финансирана от общината, но реализирана в частен дом, защото сградите за общински градини не достигат. Ето публично-частно партньорство в най-чист вид. Не звучи толкова сложно.

ЕН: Следите ли образователни платформи и кои?

АА: Десетки. Най-вече Google for Education, Khan academy, също и канали, които нямат претенциите да са образователни, но дават сериозно качество: smarter every day, TEDx, както и блога classroomtech.bg, където някои от примерите от други държави са описани в статии.

ЕН: Как се справяте с недоверието към технологиите? Свикнали сме да ги използваме за развлекателни цели, а всъщност можем да получим много повече, ако се осмелим.

АА: За мен има липса на опит и добър пример, не недоверие. Опитай да научиш нещо с устройството си и увереността ще дойде. Аз за развлечение общувам и играя с хора, а за проверка на данни и в работата си използвам технологии. Представете си какво ще бъде, ако всеки ден споделяме една новина, свързана с наука в социалните мрежи, вместо снимка на храна, котка или неправилно паркиран автомобил? Приблизително цитирам Петър от “Българска наука”.

ЕН: Какво е училището на бъдещето?

АА: Без класни стаи и учебни предмети, с образователни цели, които се формират с поглед в бъдещето, а не на базата на остаряла статистика и външно оценяване. Anytime anywhere learning – такова в което се учи навсякъде, по всяко време.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваОбразование, което равнопоставя – дигитално обучение за деца със специални нужди13.09.2018

Още от Под Моста

Никол ПанковаКак светът празнува 100 години Ингмар Бергман?Кино